Професия: Треньор на делфини (видео)

 Треньорът се радва на любимката си Йоана след като тя е чакала за внимание повече от час, подканяйки го с пронизителни звуци

© Веселина Фотева

 Треньорът се радва на любимката си Йоана след като тя е чакала за внимание повече от час, подканяйки го с пронизителни звуци




Делфинариумът е построен през 1984 г., като първите делфини са пристигнали във Варна от кубински делфинариум и са били от водите на Гватемала. Семейството им се увеличава почти ежегодно, затова има и планове мястото да бъде разширено чрез допълнително съоръжение извън досегашната сграда, но свързано с нея.
В момента мястото е дом на 5 делфина - Кимбо, Доли, Попи, Йоана и Бимбо. А от миналата година делфинариумът се гордее и с едно малко делфинче, което все още стои отделено, за да не обърква номерата в програмите. Работната седмица на делфините е 6-дневна, а понеделникът е определен за почивка. Изяждат дневно около 8 до 10 кг бяла риба, цаца, хек, калмари, а любимият им деликатес е херингата.

Във въздуха се носят пронизителни звуци. Много приличат на активирана аларма или пък сирена на пожарна кола. Но силата на децибелите е десетки пъти по-голяма. Запушвам ушите си и започвам да мисля, че нещо там вътре не е наред. Точно когато шумът става непоносим, се появява Илиян Василев, който размахва строго пръст над басейна. И Йоана за кратко млъква.


Той е старши треньор на делфините във варненския делфинариум, а Йоана е най-палавият му обитател. Между двамата има специални отношения – любимци са си взаимно. Представлението, по време на което женският делфин се е радвал на възхищението и ръкоплясканията на публиката, е свършило. Йоана е един от най-атрактивните артисти и "40 минути слава", колкото трае шоуто, очевидно не са й достатъчни.




Илиян познава добре своите делфини - треньор е от близо 19 години. "Ето с тези звуци тя търси внимание. Има звуци, които като ги издават, знаем, че нещо не е наред. Или са сърдити и не са доволни. Друг път показват, че са доволни, защото им се обръща внимание. В момента и за това се пищи – тя много обича ласките", обяснява треньорът. Докато разговаряме, Йоана кръжи в басейна и наблюдава. Не се смущава и не отмества поглед от нас. Тя е от вида афала, а физиономията й е разлята в типичната за тази порода усмивка, която прави изражението й дружелюбно и любопитно. Но Йоана е по-различна от другите делфини в басейна.


Случки в басейна


"Като малка беше адски палава... тя и сега си е такава де. Но един ден играеха под водата, блъсна се в една от решетките и си счупи муцунката. И долната, и горната челюст", обяснява причината Илиян. Животът й бил в голяма опасност, а лекарите едва я спасили, като й направили три операции. Треньорът обаче уверява, че днес счупената й муцунка не й пречи нито да играе, нито да се храни. "Аз си я харесвам и такава, обичам я и си я имам като моя", казва Илиян с усмивка и загледан в басейна. Докато говори за делфините си, той винаги поглежда към тях, за да се увери, че всичко е наред.

 12-годишният делфин преживява тежка травма като малък, която налага операция на муцуната му

© Веселина Фотева

12-годишният делфин преживява тежка травма като малък, която налага операция на муцуната му


По думите му с тях е удоволствие да се работи. Лесно се научавали на всичко. Хитри и забавни, често измисляли стратегии как да откраднат някоя кофа с риба. Любимата им била херингата. "Един излиза на сушата и докато се занимаваме с него, Йоана в повечето случаи изскача и събаря цялата кофа с риба", смее се Илиян, но казва, че за тези пакости си има и санкции – вниманието към непослушните рязко намалява. Както и рибата понякога. Така номерата спират поне за известно време.


Треньорът разказва, че често плува с Йоана в басейна, а чувството било неописуемо. Всеки от делфините "си умирал" да го хванат за перката и да дърпа на влакче някого. Понякога обаче Илиян влиза в басейна, без да го е планирал - "случва се да ме събарят от време на време".

 

© Веселина Фотева


Да работиш с делфини


Професията си получава съвсем случайно преди 19 години. Видял във вестника обява за транжор на риба в делфинариума, кандидатствал и започнал работа. На следващата година излиза нов конкурс – този път за треньори, който Илиян печели. Днес не си представя да работи друго. Прави го с всеотдайност и разказва, че е имало случаи, когато с дни не е напускал делфинариума, грижейки се за някой болен делфин. Те са като хората, казва той, кихат, кашлят и имат нужда от грижи.


Да си треньор на делфини се оказва отговорна работа. Но най-важното било да обичаш животните. След това – да плуваш. По думите му много хора идвали и предлагали да работят дори без заплащане, само и само да са близо до животните. "Това, разбира се, няма как да стане", бърза да уточни Илиян.


Тренировките на водните бозайници започват по-усилено през есента и зимата, когато представленията са по-редки. Тръгвало се "от лесното към трудното", а когато делфинът изгуби интерес, тренировките спират до следващия ден. Най-мъчно се научавали номерата с обръчите. "Те не обичат затворени пространства", обяснява той. Но се гордее с едно изпълнение, което е сред най-атрактивните и опасни – устният скок. Илиян застава на една от кулите в басейна с риба в уста. А Йоана трябва да изскочи от водата и да вземе рибата. "Доста е рисковано", казва той, но вярва, че делфинът никога не би го наранил.


Със сериозно изражение и големи паузи коментира и случаите на намерени мъртви делфини отпреди седмица. За него те не са изненада. Самият той често е виждал на брега изхвърлени тела. "Когато работиш с животни, ставаш друг човек. Самите животни те променят и който не е имал някакъв контакт с животно като делфина, само той не може да осъзнае какво е чувството да видиш убит делфин. Те са толкова умни същества, не са агресивни, просто невероятни", казва треньорът.


По думите му делфините често се оплитали в рибарските мрежи и оставайки повече от десетина минути под водата, се давели. А понякога самите рибари ги убивали, за да не скъсат мрежите. "Това, разбира се, е наказуемо, но не съм чул някой да е наказан за убит делфин", с раздразнение коментира той.

 Делфините са се строили в очакване на парче риба

© Веселина Фотева

Делфините са се строили в очакване на парче риба


Докато разговаряме, психоатаката на Йоана периодично бива подновявана. Пронизителните писъци се чуват дори и извън сградата на делфинариума и огласяват околните части на Морската градина. Илиян Василев придобива строго изражение и става, за да й се скара. Йоана изскача от водата, ловко се приплъзва по "сцената" и отваря уста. Там се намира малък подарък – камъче от дъното на басейна. Лицето на треньора се изменя светкавично и той приема извинението. Гали я, целува я и й говори. Звуците вече са други и приличат по-скоро на котешко мъркане. На сушата ревниво изкачат още два делфина – навярно Бимбо и Доли. Всеки получава по парче риба.


"Може да е малко странно, но аз им говоря като на хора. И все си мисля, че може би ме разбират. Обичам да стоя на ей на онова дървено прагче, а пък Йоана обича да излиза, за да я избутвам обратно във водата. И така може да играем цял ден", сочи към мястото треньорът. Йоана се запътва натам. Играта започва.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK