Изненада - осигурителните прагове растат в кризата

Изненадващо работодателите и синдикатите са на път да договорят рекорден ръст на осигурителните прагове от началото на кризата. Засега в 32 от 80 икономически дейности са подписани споразумения какви да са минималните суми за начисляване на осигуровки догодина.

Те играят ролята и на минимални заплати по длъжности. Преди дни беше съобщено, че средният ръст ще е по-скромен от миналогодишния. След вторите преговори вчера обаче се оказа, че нарастването ще е по-голямо - със 7.2%. Тази година ръстът беше с 5.6%.

Най-голям ръст е договорен в "бутиковия" бранш пчеларство, където работят по-малко от 4 хил. души. Двуцифрен ще е скокът и в туризма (14.2%). Така от догодина шефовете на ресторанти и хотели ще се осигуряват минимум върху 920 лв.

Също впечатляващо увеличение е договорено и в селското стопанство и търговията (виж таблицата). Заедно с туризма това са браншовете, в които заплатите са най-ниски, по данни на НСИ. Това са и секторите, за които се твърди, че делът на сивата икономика е най-голям.

В повечето от дейностите, в които има споразумения, нарастването е с 5-6%. Сред тях са: добивът на въглища, нефт и природен газ, метални руди, неметални материали и суровини, производството на текстил, облекло, дървен материал, хартия, мебели, електрическа енергия.

Заради тежката икономическа ситуация в строителството профсъюзите и бизнесът се споразумяха минималният праг да не се променя. Така общите работници по строежите ще продължат да се осигуряват върху 310 лв.

В останалите 48 икономически дейности все още няма споразумения. Сред тях са производството на захар, алкохолни напитки, тютюневи изделия, мляко, преработката и консервирането на плодове и зеленчуци, финансовите и застрахователни дейности, образованието и химията.

Браншовите организации на синдикатите и работодателите могат да постигнат съгласие до 27 септември. Тогава ще е последният рунд от преговорите в министерството на труда, след който ще стане ясен окончателният размер на праговете през 2012 г.

На теория, ако в оставащите сектори се договори нулев ръст, това ще понижи общото нарастване. Това обаче е малко вероятно, тъй като през последните години синдикатите и бизнесът постигат съгласие в по-малко от половината от икономическите дейности.

Министърът на труда Тотю Младенов вече обяви, че там, където няма споразумения, ще наложи средния ръст за останалите отрасли. Така синдикатите и работодателите имат интерес да се договорят сами, за да не плащат фирмите административно определени заплати, които не са съобразени със ситуацията в бранша.