© Надежда Чипева, Капитал
Страницата на журналиста от Би Ти Ви Миролюба Бенатова в социалната мрежа "Фейсбук" е закрита. Това съобщи самата тя в обръщение, публикувано на www.on-parliament.com.
"Личната ми страница във facebook е докладвана на администраторите като вредна и обидна и според правилата на социалната мрежа аз съм закрита. До вчера имах право да съществувам в интернет и да изразявам мнението си, така както и тези, които пишеха срещу мен. Вече не", пише Бенатова.
Както е известно, тя разгневи част от зрителите на Би Ти Ви заради отразяването на палежите в Катуница миналата събота вечерта. "Аз съм насилвана и убивана с думи дни наред не защото не съм симпатична на някого (разбира се, и това има значение), а защото нарекох нещата с истинските им имена", казва Миролюба Бенатова в обръщението си.
Тя уточнява, че е вършила работата като журналист по правилата на професията.
Пълният текст на писмото:
Убийство във Facebook
Аз съм Миролюба Бенатова, но пиша от тук, защото хората, които не ме харесват, ме забраниха.
Личната ми страница във facebook е докладвана на администраторите като вредна и обидна и според правилата на социалната мрежа аз съм закрита.
До вчера имах право да съществувам в интернет и да изразявам мнението си, така както и тези, които пишеха срещу мен. Вече не.
След едноседмичен словесен терор, насаждане на омраза, заплахи и крайни антисемитски изявления в страницата "Миролюба Бенатова – враг на българския народ" почитателите на този стил организирано ме изтриха. Така както организирано изляха стотици еднотипни електронни писма, пълни с лъжи за отразяването на конфликта в Катуница. Искаха да бъда забранена, уволнена, изселена, поругана и наказана.
Искаха да се извиня, че съм нарекла "футболна агитка, която безчинства", тези, които според тях представляват гражданското общество.
Момчетата, които палиха и се снимаха с нацистки жестове пред огъня поискаха да кажа, че са справедливо разгневени граждани.
Не ми е хрумвало да ги докладвам за забрана, защото вярвам в излагането на аргументи и правото да говориш това, което мислиш. Не ме беше страх.
Вероятно това, което ви пиша не ви засяга. Сигурно изглежда, че е лично и трябва да с оправям сама.
Но не е така.
Аз съм насилвана и убивана с думи дни наред, не защото не съм симпатична на някого (разбира се, и това има значение), а защото нарекох нещата с истинските им имена. Върших си работата като журналист по правилата на професията. Не влязох в сценарий, не подмених събитието, не подпомогнах протестите, организирани от партиите и подкрепяни мълчаливо от полицията.
Сега ме забраняват като професионалист и като личност.
И тъй като вярвам в аргументите, а не в насилието, ви пиша.
А вие, ако смятате, че имате повод да ме подкрепите, сигурно ще намерите начин да разбера за това.
Предварително благодаря на всички приятели, които ще разпространят бележката ми.
