© Анелия Николова
Двама от тримата докладчици по делото за касиране на президентските избори - Благовест Пунев и Румен Ненков (чийто син е депутат от ГЕРБ ), са изпратили писмо до зам.- председателя на парламентарната група на "Коалиция за България" Михаил Миков, съобщава сайтът "Правен свят".
Конституционните съдии са поискали от него, като представител на вносителите на искането за касиране, да предостави "доказателства за провеждане на процедура по чл. 265, ал. 1 от Изборния кодекс, от които да личи кой участник в изборите (кандидат за президент или вицепрезидент, централно ръководство на партия или ръководство на коалиция от партии), на коя дата и по какъв начин е оспорил пред народните представители решението на ЦИК за обявяване на резултатите от проведените на 23 и 30 ноември избори за президент и вицепрезидент".
Засега не е ясно защо третият докладчик Емилия Друмева не е подписала писмото, посочва изданието.
Текстът на чл. 265, ал. 1 от Изборния кодекс гласи: "Кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката, централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите от партии, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, участвали в изборите, могат да оспорят законността на избора на президент и вицепрезидент пред органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България в срок до 7 дни от обявяването на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия."
Така излиза, че двамата докладчици искат от вносителите – народни представители, да обосноват даденото им от конституцията правомощие си да сезират КС с текст от наскоро приетия Изборен кодекс.
Според "Правен свят" въпросният текст на Изборния кодекс действително може да се изтълкува и по начин, че в случая народните представители нямат самостоятелно провомощие да сезират КС, а могат да го направят само по сигнал на ръководството на партията си или евентуално неуспели кандидати за президент и вицепрезидент. Такова тълкуване обаче очевидно противоречи на Конституцията, посочва изданието, защото според нейния чл. 150, ал. 1: "Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор."
Никъде в текстовете на конституцията, нито пък в Закона за КС, не съществува допълнително изискване за сезиране на съда по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент, пише "Правен свят", затова всякакви допълнителни условия в Изборния кодекс, които ограничават конституционни правомощия на органите, посочени в чл. 150 от основния закон, би следвало да са противоконституционни.
В този смисъл, ако в КС имат някакви съмнения по въпроса, би следвало съдът да се произнесе ад хок във връзка с този текст в Изборния кодекс, смята изданието, цитирайки и Михаил Миков, който коментира с "Абсурдно!".
