БСП: Казусът с касирането на президентския вот е голямо изпитание за конституционните съдии

БСП отговори на писмото на двама от тримата докладчици по делото за касиране на президентските избори, с което на вносителите на искането - 71 депутати от БСП, ДПС и "Атака", се дава указание да

предоставят в срок от три работни дни "доказателства за провеждане на процедура по чл. 265, ал. 1 от Изборния кодекс, от които да личи кой участник в изборите (кандидат за президент или вицепрезидент, централно ръководство на партия или ръководство на коалиция от партии), на коя дата и по какъв начин е оспорил пред народните представители решението на ЦИК за обявяване на резултатите от проведените на 23 и 30 ноември избори за президент и вицепрезидент".

С това според вносителите на искането за касиране на вота конституционите съдии Борислав Пунев и Румен Ненков (баща на депутат от ГЕРБ )се опитват с текст от изборния кодекс да "ревизират" конституционно право на депутатите да сезират Конституционния съд.

"Оспорването на законността на избора за президент и вицепрезидент не би следвало да създава колебания у конституционните съдии относно статута и правомощията на народните представители, в условията на парламентарна република, в която властта произтича от народа", се казва в писмото-отговор на депутата от БСП Михаил Миков, с което Дневник разполага.

В отговора сис Миков посочва, че "исканите от вас доказателства за провеждане на процедурата по чл. 265, ал. 1 (кандидатите за президент и вицепрезидент или ръководствата на партиите могат в 7-дневен срок от обявяване на изборните резултати да оспорят законността на избора - бел. ред.) от Изборния кодекс са правно ирелевантни по отношение на конституционното производство по чл. 149, ал. 1, т. 6 от Конституцията на Република България и не следва като такива да бъдат изисквани".

"Ноторно известно, в конституционната теория и практиката на Конституционния съд е правото на най-малко една пета от народните представители да отправят искане, в това число и по чл. 149, ал. 1, т. 6 от Конституцията. Съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията инициатива да сезират Kонституционния съд имат най-малко една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор. Всеки от посочените субекти на правото по чл. 150, ал. 1 може да го упражни по повод на цялата компетентност на Конституционния съд по чл. 149 от Конституцията", заявява в писмото си Миков.

Според депутата упражняването на правото на народните представители да сезират Конституционния съд не може да бъде поставяно в рамките на "обвързана компетентност, в каквато се намират например общинските избирателни комисии при оспорване на резултатите от изборите за общински съветници и кметове".

"Неслучайно Законът за Конституционния съд разграничава субектите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Именно това разграничение е имал предвид законодателят, като е разграничил хипотезите по чл. 265, ал. 1 и чл. 265, ал. 2 от Изборния кодекс. Абсурдно е да се приеме, че става въпрос за обвързана компетентност, убеждение, което личи от писмото ви", смята още депутатът.

Според него формалният подход към гарантираните от конституцията правомощия на депутатите би препятствал осъществяването на конституционния контрол за законност на изборите за президент и вицепрезидент, което е конституционно недопустимо.

"Оставам с увереността в нравствените и професионалните ви качества, за които този казус е несъмнено голямо изпитание", завършва писмото си Миков.

Във вторник 71 народни представители от БСП, ДПС и "Атака" внесоха искане до КС да се произнесе по законността на изборите за президент и вицепрезидент. Мотивите са разположени на 17-18 страници, като сред тях са нарушения на изборния процес, опорочена тайна на вота, забранителните списъци за гласуване, отнели право на глас на хиляди граждани, участието на МВР шефа Цветан Цветанов в изборната кампания, купуване на вот и други.

Всичко, което трябва да знаете за: