© Юлия Лазарова
С решение от петък, Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите от Закона за съдебната власт, които даваха правомощие на Висшия съдебен съвет да създава и приема подзаконови нормативни актове.
Това поставя под въпрос законността на приетата от съвета наредба за
за определяне реда на провеждане на конкурсите за назначаване, преместване и израстване в съдебната система.
Освен това, ВСС загуби и законовото правомощие да създава наредба за оценка на магистартите и за измерване на тяхната натовареност.
Въпреки, че изглеждат като от кухнята на съдебната система, тези проблеми са в сърцето на съдебната реформа, а тяхното решаване до голяма степен ще отговори на обществените очаквания за бързо, но и качествено правосъдие.
КС обяви като противоконституционни чл. 194в, чл. 209а, чл. 75 от ЗСВ, с което приема, че ВСС няма законодателна власт и не може да издава нормативни актове, с които да регулира първично обществени отношения.
Съветът издава наредби от 1994 г., но след решението на КС ще може да приема само указания, инструкции, методики и правила. В решението е отбелязано,че освен законодателната власт и министърът на правосъдието имат правомощия да издават закони и подзаканови актове в областта на регулиране на правосъдието.
"Тук съда се фиксира върху наименованието "наредба" и неговото съдържание според Закона за нормативните актове, като открито пренебрегва или тълкува неадекватно според принципите на правовата държава, правомощията на съдебната власт да се самоуправлявава и брани независимостта си", коментираха магистрати пред dnevnik.bg.
"Характерът на материята, по която се предписва ВСС да създава правила, не изисква те бъдат облечени във формата на нормативни актове, защото ВСС не може да урежда условията, а само реда за провеждане на процедурите, свързани с назначаването на съдии, прокурори и следователи и тяхното кариерно развитие. Ето защо вътрешните правила, приемани от ВСС, нямат качеството на наредби и не притежават белезите, присъщи на тези нормативни актове, поради което не могат да носят това наименование. Поначало наименованието на всеки нормативен акт сочи вида на акта и главния му предмет, поради което наименованието винаги трябва да бъде точно и правилно, а не формално, още повече, че това е свързано и с редица други правни последици", е записано в решението на конституционните съдии.
Според тях конкурсите трябва да бъдат уредени в закон, а не това да става с често "променяни подзаконови нормативни актове, приемани от ВСС, който е създаден да ги прилага при осъществяване на кадровата политика в съдебната власт."
Според юристи решението на КС има и практически последици. Миналата седмица, на базата на приетите от ВСС наредби до този момент, започна първият от две години и половина конкурс за повишаване и преместване в съдебната система. В него участват стотици магистрати от цялата страна, които са били оценени именно по наредбата на ВСС, която според КС съветът не е имал право да издава.
Въпреки, че в ЗСВ има уредба за конкурсите и частично за критериите за атестиране, то без регламентацията, заложена в двете наредби, не е възможно законосъобразно протичане на процедурите.
"ВСС е изправен пред сериозна и критична ситуация, в която трябва да реши дали да продължат конкурсите и по какъв ред. По-скоро да прекрати започналите процедури и скоростно да се реши от ВСС и Народното събрание нормативния вакуум в материята за конкурсите и атестирането на магистратите.
Конституционните съдии се позовават на разработка от 1957 г. – "Органите на съдебната власт съд, прокуратура и следствие, не могат да издават нормативни актове във връзка със своята дейност (акад. П. Стайнов, проф. А. Ангелов, проф. Б. Спасов, "Опит за систематизация на подзаконовите нормативни актове в НРБ", сп. Правна мисъл, 1957 г., кн. 2)."
Конституционният съд обяви за противоконституционни текстовете за създаване на наредба за атестирането на магистратите и наредбата за реда за провеждане на конкурсите. Решението в тази си част е подписано с особено мнение от конституционните съдии Румен Ненков и Благовест Пунев.
"За нас остава открит въпросът на какво конституционно основание се отрича правото на Висшия съдебен съвет като орган, който администрира цялата съдебна система, да създава вътрешно-организационни правила, наречени от законодателя наредби, по въпроси, които са непосредствено обвързани с изпълнението на конституционните му правомощия и същевременно са извън изрично включените от чл. 133 от Конституцията в предмета на задължително законодателно регулиране. В тази област нито един друг държавен орган, особено орган на изпълнителната власт, не може да разполага с компетентността да издава подзаконови нормативни актове, защото разделението на властите и независимостта на съдебната власт са принципи, издигнати от самата Конституция", се казва в особеното мнение на Пунев и Ненков. Според тях правото на ВСС чрез наредба да определи реда за атестиране на магистратите е признато изрично от Конституционния съд с решение от 2002 г.
Според Закона за съдебната власт оценката на конкурсите за повишаване се формира от оценката от атестацията и от оценката от събеседването. Голяма част от магистратите от цялата страна не са атестирани. Сега няма и да могат, защото с премахването на текста за наредбата за атестиране в закона се появява дупка. А не се ли атестират съдиите и прокурорите, те не могат да участват в никакъв конкурс за повишаване, дори той да е уреден и в правила, методика или инструкция.
Според магистрати, цитирани от "Правен свят" решението не създава проблеми, защото било достатъчно на следващото си заседание съвета да прекръсти наредбите в правила или инструкции и конкурсите ще продължат.
Със същото решение, КС отмени явното гласуване за избор на административни ръководители в системата. Съдът обаче прие, че уредбата на специализирания съд в Наказателно процесуалния кодекс НПК и Закона за съдебната власт ЗСВ не го характеризира като извънреден съд и следователно не противоречи на конституцията.
