Тероризмът и комунистическите тайни служби: генетичната връзка

Тероризмът и комунистическите тайни служби: генетичната връзка

© Reuters



Над 120 са дефинициите на тероризма, в зависимост от гледната точка и целта. Този любопитен щрих като илюстрация за мащабите и сложността на темата за тероризма  беше изнесен на кръглата маса    с международно участие на тема "Международният тероризъм в документите на комунистическите тайни служби", организирана от Комисията за архивите на ДС.


Комунистическите тайни служби са генетично свързани с тероризма заради заложеното в идеологическия фундамент насилие като средство за  вземането и задържането на властта. Оттам нататък подробностите в действията на тайните служби в различните тоталитарни държави очертават нюанси, но си остава постоянна тяхната същина като щит и меч на партията, отъждествена с държавата. Този е  изводът в доклада на доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет.


Интерес буди отношението на тайните служби в комунистимеските страни  към различните терористични групи в Европа и Близкия Изток в 70-те и 80-те години. 




В Чехословакия например са наблюдавани стриктно посещенията на представители на "Червените бригади" - организирана марксистка група в Северна Италия, създадена през 1967, която извършва множество атентати, взривявания, отвличания с цел дестабилизация на държавата, за която има данни, че е била контролирана от КГБ. Органите ги следят, но не предприемат нищо. Данните изнесе Ярослав Жашек от Института за изучаване на тоталитарните режими в Чешката република.


Покритият с мрачната слава на терорист номер едно Карлос Чакала, заловен едва преди 6 години в Судан от френските специални служби и излежаващ в момента доживотна присъда във Франция, е посещавал многократно България, Румъния, Унгария, Чуехословакия. Имал е изградени свои бази с доверени хора обаче  в Румъния и Унгария.


Посещенията му в България, където се е отбивал винаги на път от Дамаск за Триполи или обратно,  са документирани подробно от агентите на ДС, подобно на наблюденията в Чехословакия над "Чепрвените бригади". Според документите на ДС е  обискирван тайно багажът му в хотелите "Ню Отани" и "Шератон". Той оставал в казиното на японския хотел с часове, споделял пред агента, че се чувства спокоен в България, но по време на визитата си през 1986 казал обезпокоено, че в казиното видял "двама агенти на МОСАД". И повече не стъпил в България, където иначе идвал да празнува почти всяка Коледа и Нова година. Проверката на нашата ДС установила, че "двамата" са израелски граждани, но нищо повече.


Любопитно е, че българската ДС е отправяла запитване до КГБ "какво да правим с Илич Рамирес Санчес, с псевдонима Карлос", но в документите липсват отговори от Москва. Според анализа на изследователите - специално в България Карлос е бил "под контрол", но няма документални данни да е ползван от ДС или да е установено сътрудничество. Освен ако някои документи са унищожени.


За разлика от Румъния, където терористът е влязъл в тесни връзки с висши ръководители на тайните служби, каквито данни изнесе Константин Бучет от техния Национален съвет за изследване на архивите на Секуритате. Там Карлос е ползвал и тренировъчен лагер, в който са се обучавали и негови съратници.


"Враговете на нашите врагове не са непременно наши приятели" - тази позиция е била в основата на отношението на тайните служби в комунистическите държави както към европейските левичарски терористични групи така  и към тези в Близкия Изток. Оттук произтича и неясното, колебливо  поведение спрямо терористи като Карлос, както и питането до Москва "какво да правим".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK