Плевнелиев и Попова до КС: Не са възможни демократични избори без пропуски и нарушения

Плевнелиев и Попова до КС: Не са възможни демократични избори без пропуски и нарушения

© Надежда Чипева



Новоизбраните президент и вицепрезидент Росен Плевнелиев и Маргарита Попова не виждат проблем в изборните нарушения. "Не е възможно в едни нормални демократични избори, както при всяко човешко дело, да няма пропуски и нарушения", пишат те в становището си до Конституционния съд, с което Дневник разполага. То е по повод делото за касиране на президентския вот по искане на 71 депутати от БСП, ДПС и "Атака".


Плевнелиев и Попова са конституирани от съда като заинтересувана страна по делото и в становището си посочват, че "пълната липса на изборни проблеми е един от най-верните индикатори за тоталитарна държава".


Според новите президент и вицепрезидент "недействителните бюлетини могат да се интерпретират като своеобразен протестен вот на избиратели, които не желаят да подкрепят нито един от регистрираните кандидати". "Това всъщност е единственият извод, който може да бъде направен при липсата не само на данни, а дори и на твърдения за изборни манипулации", продължават разсъжденията си те.




Двамата не са съгласни и с твърдението за опорочаване на вота, заради това, че бюлетините са били прозрачни. "За да се установи нарушение на тайния вот, трябва да са налице действия, които препятстват свободното волеизявление на избирателите, а такива не са ни известни", пишат още Плевнелиев и Попова.


Становища са изпратили министерствата на вътрешните работи и на регионалното развитие, които се оправдават за гражданите, попаднали в т.нар. забранителен списък за президентските избори. В становища до Конституционния съд от двете ведомства посочват, че е неоснователно искането на 71 депутати от БСП, ДПС и "Атака" да се обяви за незаконен изборът на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова и то трябва да бъде отхвърлено.


На 24 ноември Конституционният съд допусна за разглеждане по същество жалбата на народните представители за касиране на президентските избори. Съдът изиска по този повод информация от Централната избирателна комисия (ЦИК), Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от МВР.


Министърът на вътрешните работи трябваше да даде информация въз основа на какви данни на МВР са заличени избиратели от списъците, които са заминали извън България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се върнали до предаването на списъците в секционните комисии.


В становището си МВР лаконично посочва, че "законодателят е предвидил два начина за заличаването: по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от МВР". В писмо от 14 септември МВР е уведомило ГРАО, че от "информацията, обработвана в административно-информационната система "Граничен контрол" за пътуванията на българските граждани, не може да се даде категоричен отговор дали лицето се намира извън територията на България".


От Министерството на регионалното развитие и благоустройството смятат за неоснователни аргументите на депутатите от опозицията за "ограничителни условия при провеждането на изборите". В становището си от министерството посочват, че тези български граждани, които са заличени от избирателните списъци, имат право да бъдат дописани в списъка по постоянния си адрес и в изборния ден.


Не е обосновано заключението, че нарушенията при съставянето на избирателните списъци, за които се твърди, обуславят незаконосъобразността на проведените избори, а от там и нелегитимното конституиране на държавен глава, гласи становището на регионалното министерство, с което "Дневник" разполага.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK