Българи в спор за "Окупирай Уолстрийт" - от ще набира сила до ще затихне

Българи в спор за "Окупирай Уолстрийт" - от ще набира сила до ще затихне

© Eduardo Munoz, Reuters



Демонстрантите на Уолстрийт се представят като нещо старо – о, това са битниците, това са комунистите, това са хипитата. Те не са никое от тези неща. Те са качествено нов етап. Това е мнението за движението "Окупирай Уолстрийт" на Вал Тодоров, издател на Индимедия България, който е бил част от Окюпай Тампа. Центърът за култура и дебат Червената къща в сряда беше домакин на дискусия за развитието на протестното движение, в която участваха привърженици и противници.


Модераторът на дебатите Илин Станев от вестник "Капитал" запита дебатиращите дали демонстрантите не са "битници със смартфони". Веднага му бе възразено, че битниците не биха носили със себе си лаптопи. "Биха, ако имаха", отвърна той на репликата на Данаил Тинков, член на Института за радикален капитализъм.


На дискусията се видя, че защитниците и противниците на движението у нас са единодушни за едно – да, има проблем и да, проблемът започва от банковата система. Възгледите им за методите за разрешаване на проблема обаче се различават.




"Окупирай Уолстрийт" започна през есента и въпреки студеното време продължава да се развива. Според участници в дискусията работни групи продължават да развиват идеите на движението, което щяло да продължи с нова сила през пролетта. Защитниците на движението смятат че, то е начин маргинализираното общество да се обедини. Тинков обаче мисли, че парата му е намаляла, вече е изпусната. Според него няма да има развитие.


"Това движение няма да промени нищо и ще бъде забравено", убеден е Тинков от Института за радикален капитализъм. Няма нужда заради проблема с банковата система да измисляме ново общество, проблемът е чисто икономически, каза той.


"Капиталистическите ценности са икономически, които вече са се превърнали в морални. Не бих искала да бъда оценявана по това колко получавам или какъв имот имам. Това за мен не е морална личностна ценност, което за по-голямата част от българското общество вече се превърна в такава ценност", посочи Боряна Роса - визуален артист и докторант към университета Трой, Ню Йорк.


Тя също е имала възможност да види движението отблизо и е впечатлена от начина, по който се организират хората. Това не е нещо, което излиза с някаква структура, конституция или нещо, което знаем, че ще проработи, а виждаме в момента какво се случва и го преработваме, казва тя.


Дали това е възможно в България? Според Вал Тодоров отговорът е "Да". Подобни процеси тук вече се развиват по думите му, но за да получат по-голяма масовост, би трябвало по-голяма част от хората да се опита да погледне нещата от друг ъгъл, в друга рамка. "Голяма част от диалога, от дискусията, е строго рамкиран в езика на неокласическата икономика и неолибералната мисъл. На хората им липсва фантазия и креативност да опитат нещо друго, да погледнат навън, където го има, да го преведат, ако това е необходимо", каза той.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK