Необикновеното магазинче за обикновените неща

Елица и Митко в магазина си

© Георги Кожухаров

Елица и Митко в магазина си



"Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал ... познайте какво?


- Надежда, надежда за всички".


Елица и Митко се запознават преди 18 години на къмпинг "Градина". Оттогава са заедно и оттогава всяка година прекарват по месец на същото място. Преди с палатка, сега с каравана. Двамата са много усмихнати и ведри, казват винаги "добър ден", "хубав ден", "ароматно, нали?". Митко черпи за именния си ден клиентите с бонбони. Поздравяват кучето ви, играят си с него...защото са го пуснали да влезе в техния магазин.




Елица и Митко имат малко магазинче "Винарка" (името по думите им се е случило след произволно натискане на букви, скоро ще има едноименен сайт) на ул. "Шишман" за обичайните алкохол, цигари, кафе, шоколад. Но всъщност при тях няма нищо необичайно. Заради отношението, с което продават. То е нормално, мило и усмихващо, без да е плод на грандиозни усилия.


Докато уговоряхме с тях снимките, от които те се притесняваха, един клиент каза, че не може да снимаме, без да ги включим и тях. "Защото те са магазинът и без тях той не е нищо".


"Да, това е един професор, идва при нас редовно", казва Митко, когато се срещаме по-късно. Той е над 30-годишен, гледа винаги в очите, без това да е натрапващо, държи се непринудено. Казва, че държат на контакта с клиентите си и че не го правят от куртоазия или с комерсиална цел. "Искаме да се държим нормално с хората и те с нас".


Митко споделя, че имат клиентка, от която за "три години не сме успели да изкараме нито една усмивка от нея. 70 % от клиентите, не ни отговарят нито на "добър ден", нито на "довиждане". Идват, хвърлят ти парите и си взимат каквото им трябва", казва още Митко. Според съпругата му Елица "българинът е кисел и оправданието, че сме бедни и нещастни, не е вярно. Просто сме такива. И това няма как да се промени и затова сме на това дередже".


Митко твърди, че не иска нищо повече от живота, защото е "постигнал своето". Поглежда към Елица, която е зад касата и се усмихва: "Тя е движещото звено в семейството, аз просто я поддържам".


Елица не чува това, защото си говори с клиенти, Митко продължава: "Мечтата й е да има свой ресторант, защото готви фантастично. То ни личи и на двамата, де."


Държавата срещу средната класа
Митко и Елица са постоянно в магазина, казват, че това е необходимо, за да познаваш клиентите, да знаеш, че всичко е наред със зареждането. Има едно момиче, което им помага. На "Шишман" са от три години, това им е било мечта. Имат седемгодишен син Боби и "работим за второ". Преди това четири години са поддържали подобно магазинче в кв. "Стрелбище".


"Искахме да си имаме собствен бизнес, който да е зависим само от нас. Аз бях пет години във фирма за обзавеждане на баня и тоалетни, оказа се че не се ценят доблестните работници. Накрая ме изритаха като мръсно куче. И тогава решихме да не работим за никой, защото разбирам за себе си да не се оценявам добре, но другите да не ме оценяват...Не е приятно", казва Митко.


Той разказва, че първите няколко месеца им е било адски трудно, защото "Шишман" е пешеходна улица, а не е търговска", освен това след шест часа вечерта нямало почти никакви клиенти.


"Имахме и големи проблеми с магазина отсреща (бел. ред. – подобен за цигари и алкохол) - пращаха ни проверки, че продаваме цигари без бандерол, че сме престъпници. Оказа се, че няма нищо такова при нас. Но това настрои хората срещу нас", смята Митко. Проблем за бизнеса е и че малко хора, които живеят в квартала, си пазаруват от "Винарка".


Според Митко, в момента шансът някой да започне подобен бизнес, е нулев. От касата в тази позиция се включва и Елица - "Наемите са убийствени, икономическото положение е лошо". " Държавата не ти помага по никакъв начин. Ако сега някой се опита да си направи подобен магазин, ще издържи два-три месеца. Те пуснаха всички големи вериги в центъра, това го няма никъде по света. В хубавите големите градове – във Франция, Германия, Чехия, където сме ходили, никъде няма големи магазини в центъра. И това е точно, за да защитят такива като нас малки, които сами се опитват да се справят", казва Митко, леко ядосано и продължава: "на държавата й трябва средна класа. Живях четири месеца в САЩ и се върнах само, защото тя ме помоли.. преди девет години. Там с такъв бизнес може да постигнеш страшно много", казва още Митко и дава пример: работил е по 8 часа в пицария и след това през нощта е редил пакети в магазин. "В края на третия месец, можех да си купя кола. Тук трябва да разчитаме на родителите си, за да го направим". Той не прави излишни движения с ръцете, докато говорим държи едно тиксо, което пуска само когато застава зад касата.


Елица се включва със съжаление и примирение:   "Аз бях голям опитимист тогава...Трябваше да отида при него... След малко добавя: Просто винаги вървим след Европа, защото там хората сега търсят лично отношение.


В този момент в магазина влиза жена, Митко казва:
-Добър ден, мадам. Извинявам се за вчера...Започва разговор


Промяна, но за добро
"Връщането си го отчитам като уникална грешка. Всяка година пускаме молба за зелена карта... ако спечелим, се вдигаме и няма да ми пука. В САЩ съм много сериозно влюбен, аз там се чувствах за четири месеца много повече човек, отколкото тук за 30 години в собствената си държава", споделя Митко.


Казва, че почти нищо не му харесва... в момента в България, реално няма управление. Бърза да уточни, че не е гласувал за правителството, но гласува на всички избори, за да има право да се оплаква.


"Вече и аз мисля, че тук няма какво да се прави... 90-та година бях единствената от нашите приятели, която ходеше по всички протести и митинги, скачах, викала съм. Супер бях позитивна, че нещата ще се случат. Доскоро вярвах, че нещата ще станат за нас, сега не вярвам, че ще се случат за нашето дете", казва Елица с огромно съжаление. Усмихва се често и гледа право в очите. Докато разказва понякога се обръща с поглед към Митко.


"Защото не искаме да сме милионери, искаме с труд да си изкарваме парите и да сме една средна класа. Не искаме да сме нещо повече. Да живеем спокойно, да си плащаме сметките спокойно и да осигурим на детето си едно добро образование, за да може той след време да вземе самостоятелно решение какво иска да прави", казва Елица. Според нея е важно да има промяна, но тя трябва да е за добро.


"Не искам да караме мерцедес, да ходя по скъпи процедури и фризьори, искам да живея нормален живот, за което ще работим колкото трябва. Опитахме двата магазина заедно да ги поддържаме, но не става. Защото ако не си на място постоянно – да видиш какво е заредено, да кажеш здравей, няма как да се случи. Хората се нуждаят от отношение. От лично отношение".


В този момент, Митко обслужва жена - Петя, която му казва. "И за Виктор, едно кафе, ти знаеш как го пие." Следва разговор, в който Елица и Митко разпитват жената за празниците, смеят се, не се познават специално, просто е верен клиент, става ясно по-късно. Жената завършва разговора с: "Какво семейство, сте вие, ей, ей..", след което се усмихва и излиза.


"Дразни ме, че държавата прави всичко възможно да утрепе средната класа, самостоятелните хора, които се опитват да правят нещо сами. Не искаме помощи, просто да не пречат", разпалено продължава след малко Елица.


Тя твърди, че търговията й е в кръвта, "татко беше страхотен търговец. Аз го правя с огромно удоволствие. С майка ми сме имали караници по този повод - да се хвана с нещо по-смислено, но аз й обяснявам, че това ми се прави. Тук ми е страстта". Ако може да върне времето назад, Елица казва, че не би родила детето си в България. "Това е единственото, което бих променила. Защото виждам,че за него ми няма много шансове тук".


"Нормално е да каже, че готвя страхотно, защото трябва да му приготвя нещо за довечера", коментира репликата на Митко, че е страхотна готвачка... и го поглежда с леко учудване. "Винаги ни е била мечта да имаме собствено заведение, но на този етап е абсолютно невъзможно. Имаме и приятели, които имат собствен ресторант и виждаме колко им е трудно", споделя Елица


– Нещата в едно семейство винаги са на кантар, единият дърпа в едно, другият - в друго. На Митко може да се разчита за абсолютно всичко. Може да гледа детето - десет дни съм ги оставяла сами, например", коментира Елица, когато разбира, че съпругът й я е определил като двигателят в семейството.


Намерения и пожелания
Елица и Митко си почиват най-добре на вилата им в Говедарци. "Дишаме чист въздух, детето е на двора с червени бузи, приятелите ни идват...", разказва Елица, усмихва се и сякаш се опитва да вдиша от въздуха в Говедарци. Казва, че няма да ги видим на СПА процедури. В града обичат да слушат групи на живо, но не са го правили много отдавна. Пита Митко кога е бил последният път?


-Преди 7 месеца?, отговаря той, а тя едновременно с него твърди:


-Преди две години?


"Явно съм бил без теб", казва Митко и поглежда надолу. Елица се усмихва и му препоръчва да замълчи.


"Аз установявам, че се изморявам навън. Всъщност основната ни почивка е къмпингът. За това работим цяла година...или аз лично", казва Елица. Така ни се върти годината – не от 1 януари до 31 декември, а от юли до юли. Преди са ходили на палатки, но вече имат каравана.


"Ние се запознахме на Градина, като бяхме на 16 години и оттогава сме заедно – вече 18 години.


Преди да кажат какво искат за следващата година, Елица и Митко се замислят сериозно.
"За всички нас – да сме здрави, за да сме по-издръжливи, за да устоим на всичко. И се надявам искрено 20 годишната криза да приключи в следващите 5-6 години максимум. Да си направим второ дете и след това вече..", пожелава си Елица. Изглежда обнадеждена. Митко също се надява за второ дете, за малко ресторантче...


"Да, да в Говедарци ще сме за Коледа, но сме на работа на 30 и 31-ви...и преди това минете, тук ще сме", казва Митко на една клиентка. Усмихва й се. Вече е след 18 ч. и клиентите започват да намаляват. На следващия ден е Бъдни вечер, а от "Винарка" си пожелават "нещо да се развие за нас... нанякъде".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK