"Отворено общество": Българите не подкрепят съществуващата здравна система

11% от запитаните от Институт "Отворено общество" залагат на пълното отпадане на системата със здравни вноски

© Юлия Лазарова

11% от запитаните от Институт "Отворено общество" залагат на пълното отпадане на системата със здравни вноски



Населението в България не подкрепя съществуващата система за здравеопазване. Това показва информацията от няколко проведени в рамките на изминаващата година изследвания на институт "Отворено общество" (ИОО).


Данните сочат, че пациентите не показват разбиране към съществуващия модел за здравно осигуряване. Едва 25% от респондентите подкрепят системата с един общ здравен фонд, който гарантира лечението. Други близо 25% предпочитат наличието на лични сметки и зависимостта на осигуряването от обемите в тях, 19% подкрепят комбинацията общ здравен фонд и лични сметки, 20% не могат да преценят коя алтернатива да изберат, а близо 11 % залагат на пълното отпадане на системата със здравни вноски.


Посочените данни са от национално представени изследвания сред населението, проведени от ИОО през месец февруари и юни 2011 г.. Данните за медицинските специалисти са от национално представително изследване сред медицинските специалисти в страната, което изследва човешките ресурси в здравеопазването, осъществено през месец септември 2011.

В останалата част от Европейския съюз също обаче не липсвали критики към тамошните здравни системи. "И те са изправени пред същите въпроси, които са в основата на проблемите в здравеопазването у нас - застаряващо население, ръст на хората с хронични заболявания, увеличаващи се публични разходи за здравеопазване, нужда от гъвкави здравни услуги, предизвикателства с мотивирането и задържането на специалистите в сектора и все по информирани пациенти", казва Десислава Кузнецова, координатор на програма "Управление и публични политики" към института.




По думите й за разлика от България обаче в Европа предизвикателствата пред здравеопазването са не само фокус на активни обществени дискусии, но и приоритетни области на действие и политики от страна на правителствата.


64% от хората смятат, че при частен преглед получават повече внимание отколкото, ако ползват направление


Според "Отворено общество" данните от България илюстрират несигурността, в която изпадат пациентите, когато ползват здравни услуги. Обхванатите от изследването през месец юни 2011 година били помолени да сравнят услугата, която получават, когато заплащат прегледа при лекар сами, с услугата, която се заплаща от здравната каса.


Малко над 60% от запитаните смятат, че при прегледа, който сами заплащат, лекарите им отделят повече време в сравнение с преглед, покрит от касата.


Близо 64% заявяват, че лекарят отделя повече внимание при преглед, заплатен от пациента, а 61% намират, че лекарите проявяват повече старание към тях, когато заплащат услугата изцяло.


53% от респондентите смятат, че българските медици допускат лекарски грешки често. В същото време над 60% заявяват висока степен на доверие в медицинските специалисти и този процент на гласувано доверие е без разлика по отношение на специалистите в болничната и извънболничната сфера. Около 30% от пациентите заявяват, че не се доверяват изобщо или се доверяват в малка степен на медицинските специалисти.


Промяната в здравеопазването е вече чакана


"Българският дневен ред изглежда закъсняващ по отношение на очакванията на пациентите и специалистите в здравеопазването", коментира Кузнецова. По думите й населението в страната категорично изразява очакване за промени в здравеопазването. Почти 51% от респондентите определят здравеопазването като сферата с най-голям приоритет, в която трябва да бъдат предприети реформи.


Мнозинството обаче не биха подкрепили реформи, които да имат като краен ефект затварянето на болници. Около 57% от запитаните предпочитат да има болница в по-малки населени места (данни към февруари 2011 г.) дори и в случаите, когато предоставяните там услуги не са на добро ниво.


На фона на тези усещания и очаквания на населението около 50% от медицинските специалисти, които са били обхванати от национално представително изследване в болничната и извънболничната сфера през септември, определят работата си като "много натоварена".


Близо 1/4 от медиците са обмисляли или планират да напуснат системата, за да работят в чужбина. Половината от тези недоволни очакват месечен доход около 2500 евро на месец.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK