ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.7%
  • 20.5%
  • 12.5%
  • 10.4%
  • 9.4%
  • 7.4%
  • 4.7%
  • 3.9%
  • ГЕРБ:65
  • ПП:53
  • ДПС:30
  • ВЪЗР:27
  • БСП:24
  • ДБ:19
  • БВ:12
  • ИТН:10
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 68.99% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

Парламентът прие пълна забрана за шистовия газ, само 6 сини депутати бяха против

Парламентът прие пълна забрана за шистовия газ, само 6 сини депутати бяха против

© Цветелина Белутова



Със 166 гласа "за", едва 6 депутати "против" и трима въздържали се парламентът днес прие пълна забрана за проучванията и добива на шистов газ в страната, както и за използване на метода на хидравличния удар (фракинг) с голямо налягане (над 20 атмосфери) при конвенционалните проучвания на нефт и газ. Тоталната забрана бе предложена от ГЕРБ след решение на премиера Бойко Борисов вчера да бъдат уважени изцяло исканията на гражданите, протестиращи срещу допускането на проекти за шистов газ в България.


Срещу забраната гласуваха петима депутати от ДСБ - Иван Костов, Иван Иванов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев и Асен Агов, и Михаил Михайлов от СДС. При продължилите повече от 4 часа парламентарни дебати Иван Костов заяви, че "ескалацията на страховете на ГЕРБ не бива да бъде подкрепяна" и проучванията на шистов газ не трябва да се забраняват, защото "трябва да ни е ясно има ли индустриална възможност за добив на такъв газ". Mораториумът беше приет с гласовете на ГЕРБ (101 депутати "за", нито един "против" и един въздържал се), Коалиция за България, които предложиха специален законопроект за забрана на проектите за шистов газ, Атака, РЗС и ДПС. Присъстващите в залата представители на гражданския инициативен комитет аплодираха решението на депутатите.


Сондажите – опасни до доказване на противното




В отговор на коментар от Иван Костов, че атомната енергия също като шистовия газ е рискована, но не е забранена, Румен Овчаров от БСП посочи, че правителството не е направило оценка на риска от индустриалния добив на такъв газ. "Вероятностната оценка за риска за атомната енергия е известна. Тя е 10 на минус шеста степен. А на коя степен е рискът при фракинга?", запита Овчаров. Той напомни, че до края на годината Камарата на представителите в американския конгрес, както и Европейската комисия, ще излязат със становища за рисковете от технологията. "Нищо не пречи да изчакаме и да не ързаме да бягаме пред вятъра", каза социалистът.


Мартин Димитров от СДС, който подкрепи мораториума, повтори тезата си, че България е твърде малка страна, без пустинни територии, където може да си позволи риска да проучва за такъв газ. "Аз съм против в България да се правят експерименти. Ще дойде моментът, когато технологията ще стане безопасна или рисковете ще станат ясни", каза председателят на СДС.


Джевдет Чакъров от ДПС също аргументира позицията на партията си с липсата на убедителни доказателства за безопасността на технологията. Той също се позова на позицията на други държави, където има резерви към шистовия газ. Американската агенция по околна среда подготвя цялостен доклад по темата, който ще бъде оповестен през 2014 г., припомни Чакъров. Австрия пък заради недостатъчните доказателства е финансирала щателни научни изследвания, които ще продължат 2 години.


Диан Червенкондев от ГЕРБ и Корман Исмаилов от ДПС отбелязаха като недостатък на мораториума факта, че се приема без становище на експерти от областта като учени от БАН и Минно-геоложкия университет. "Но министър Трайков не смее да каже, че тази технология е безопасна. Никой не може да я гарантира на този етап", каза Червенкондев. Правителството е трябвало да изиска официално институционално становище от Академията на науките, смята и Иван Костов.


Встрани от "безметежното съгласие"


Няма безрисков начин за добив на енергия, коментира Костов и заяви, че ГЕРБ и опозиционните партии са се надпреварвали да "яхнат" демонстрациите срещу шистовия газ: "не ви ли е неудобно на всички, които се накачихте на протестите и отидохте дори отвъд исканията на хората". Според лидера на ДСБ е безотговорно "с безметежно съгласие" да се приема забрана държавата да проучва енергийните си източници, защото се нуждае от диверсификация на енергийните си доставки - "сега купуваме от Русия газ на цена 420 щатски долара за 1000 кубични метра, а в страните, които произвеждат газ, като САЩ и Русия, цената е близо 4 пъти по-ниска".


Лъчезар Тошев от СДС каза, че хидрофракинг, макар и с различни химикали, при проучванията и добива на конвенционални нефт и газ в България се практикува от 50 години. "Разликата е само в налягането, каза той". Тошев гласува "въздържал се" за мораториума.


Детайлите около налягането, използвано при сондажите за нефт и газ също предизвикаха спор в пленарната зала. "Щом не пречи Доган да е хидроинженер, нищо не пречи и в залата да има 20 геолози", коментира Михаил Михайлов от СДС. Той посочи, че в съседна Румъния на 40 км. от Дунав вече се правят проучвания за шистов газ. Там сондажите ще минат през същия водоносен хоризонт, от който черпи вода цяла Добруджа, подчерта депутатът.


Тошев предложи от текста на мораториума да отпадне забраната за теренни проучвания на шистов газ с фракинг, защото това е "безсмислие". Това са сеизмични проучвания, при които не се правят никакви сондажи, обясни той. Преди дни това беше казано и от министъра на икономиката Трайчо Трайков. Експерти от БАН потвърдиха пред "Дневник", че при тези проучвания чрез вибрации се прави двуизмерна и триизмерен профил и не се пробива. Депутатите обаче отхвърлиха предложението със 110 "въздържали се". "Това беше пълна некомпетентност от болшинството, което изобщо гласува цялата тази забрана. България като правова държава трябваше да разработи нормативен документ – оценка за въздействие върху околната среда за всякакви проучвания и при спазването на това и всички европейски и национални изисквания да допуска разрешения както за проучванията, така и за добив на шистов газ", коментира след дебатите Иван Иванов от ДСБ.


Експертът Христо Казанджиев от Българския енергиен форум опроверга твърдението, че при досегашните случаи на хидрофракинг в България са се прилагали малки налягания под 20 атмосфери. "Хидрофракингът е основен вторичен метод за по-добра проводимост при добива на конвенционален нефт и газ. Прилаганият досега хидрофракинг, макар и не с тези химикали, е с налягане 400-500-700 атмосфери", коментира Казанджиев. По думите му днешното решение на парламента ще засегне дейността на всички компании, проучващи за нефт и газ в страната. Мораториумът ще блокира и дейността на компанията "Дайрект петролеум", която в последните години вече е регистрирала 2 геоложки открития на шистов газ в Северозападна България.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK