Проф. Кристалина Стойкова: Забранихме шистовия газ, без да знаем дали го имаме. Ще ни се смее целият свят

© Георги Кожухаров

Кристалина Стойкова е професор по геология с дългогодишен опит в проучванията на находища на нефт и газ в България. Тя е доктор на геологическите науки и научен секретар на Българската академия на науките.

Как приемате гласуваната от парламента тотална забрана за проучванията и добива на шистов газ?
- Тя е най-меко казано против националния интерес на България. Неразумна е, защото природните суровини на всяка страна са националното й богатство и са въпрос на национална сигурност. Тази пълна забрана значи спиране на всякакъв вид проучвания, което е в ущърб на българския гражданин. Партийните позиции надделяха над националната.

Но не мога да коментирам политически решения. Аз съм учен и мога да коментирам като експерт в областта, в която работя от 23 години.

По искане на гражданите от инициативния комитет парламентът забрани и проучванията като рискови. Доколко са рискови според вас?
- Във всички страни, където се предприемат такива търсения и поучвания, предварително обществеността е информирана какво става. Грешка на правителството е, че  не направи необходимото, за да повдигне достатъчно тази пелена, която се пусна около "Шеврон", около тези 30 милиона бонус (по споразумението с "Шеврон" държавата ще получи 30 млн. евро при подписване на договор за проучване, какъвто обаче не е подписан – бел. авт.). Аз също като гражданин не знаех какво означава това и такива информации будят моето подозрение. Гражданите за мен имат реакция на хора, които не знаят за какво става дума и по тази причина се страхуват.

Те обаче изтъкнаха, че в някои страни, които са много по-напреднали в областта и са наясно с рисковете, като Франция, вече има забрани за добив на шистов газ.

- Франция прие забрана за търсене и проучване на шистов газ, но го направи, след 14 години проучвания и добив на шистов газ. Там вече е добре известно къде и какви са залежите. Има редица компании, които в момента се преместиха в Полша, Украйна, Румъния, които преди това оперираха във Франция и са добивали значителни количества шистов газ. Част от находищата, които бяха проучени, се намират под Париж и държавата знае, че ги има, има ги като резерв, като застрахователна полица за бъдеще, когато евентуално ще са й нужни повече нови енергийни източници. Сега тя има десетки атомни електроцентрали, които произвеждат достатъчно енергия за цялото население. И там няма монопол, Франция не е притисната, има достатъчно диференцирани доставчици на енергия. И още повече, когато трябва да успокои гражданите, които се притесняват от тази технология, тя го направи чрез гласуване в парламента.

Забраната за прилагане на хидравличния удар (фракинг) засяга ли вече действащи проучвателни и добивни работи в България?
-Да. Искам първо да кажа, че хидрофракингът се използва в много дейности, включително при добива на вода. Например, имате кладенец и той вече не ви дава достатъчно вода. Тогава се прилага такова разбиване и дебитът се получава. Същото се прави при експлоатация на газови и нефтени находища. Такива имаме в Бутан, в Бърдарски Геран, в Долни Луковит, в Тюленово и т.н. Там за да се стимулира продуктивният  пласт, съдържащ нефт или газ, се прави напукване чрез нагнетяване с най-обикновени химикали, с които по принцип се сондира. Не е правено само хоризонтално сондиране.

Тъкмо с хоризонталното разбиване за шистов газ обаче са свързани някои от опасенията.
-В България хоризонталните напуквания биха били на километри под водоносния хризонт, така че не би имало никаква възможност тази огромна бариера от километри плътни скали да бъде разпукана и да се осъществи комуникация с водите. Освен това добивът на шистов газ, доколкото съм запозната, е висока технология, която контролира на живо процеса в момента на разпукването със сеизмични слушалки (геофони) и това е дистанционен контрол с монитори в реално време.

От обяснението ви звучи като нещо напълно безопасно. Доказано е обаче, че рискове има.
-Риск има при всеки сондаж. Няма човешка дейност, която да е 100 % сигурна. Но както бе споменато на дискусията в парламента, застрахователните компании, застраховащи  добив на шистов газ в САЩ и Европа, работят на минимален риск. Въпросът е да претеглим рисковете - дали са овладяеми и дали си струва да бъдат поемани. В същото време самата добивна компания има интерес да спазва абсолютно изискванията при вертикалния сондаж. Защото той е най-важният, хоризонталният вече не е толкова рисков. Ако вертикално сондажът е добре изолиран от водата, няма как да се получи пробив и замърсяване. А тези участъци от сондажа задължително се уплътняват двойно – тройно – четворно, циментират се и се тества здравината на цимента, преди да се продължи с пробив към находището.

В този смисъл, правилото в мораториума, което забранява употребата на над 20 атмосфери налягане, означава, че се блокира всякаква сондажна дейност. Което е абсурдно. Например  ако хората на сега действащите сондажи в България спазват този мораториум, при един внезапен приток на газ те няма да могат да упражнят отгоре налягане и да го потиснат, а така газът ще фонтанира и ще запали сондажа. И тогава наистина ще пострадат хора.

Накратко, хидрофракинг се прави и в момента в България?
-Да, на много места се допуска при определени случаи. Не е правен хоризонтален фракинг само. Хидрофракингът се прилага и при редица инженерни дейности. Практиката, която беше демонизирана от протестиращите, всъщност не е нещо ужасно, а метод, прилаган непрекъснато. Просто хидрофракингът за шистов газ е по-префинен.

В България проверено ли е по някакъв начин какъв е рискът от замърсявания при проучвания или добив на шистов газ?
-Първо, в България не е проверено и доказано дали изобщо има находища на шистов газ. Преди да се сондира, един терен трябва да се проучи. И той се проучва с геоложки карти, снимка на подземните пластове – всичко това е съвършено безопасна работа, провеждаща се в кабинети.

Пак казвам, не твърдя, че това е 100 % безопасна технология. Много по-голяма и ясна вреда обаче на българската природа се нанася и в момента от изгарящите въглища ТЕЦ-ове. В резултат от дейността им най-големите замърсени полета в Европа са от пепелите, които тецовете произвеждат, и това можете да го видите на сателитна снимка на Европа. Ние добиваме сега тази енергия, защото нямаме друг начин. Но ако имаме алтернатива, при която да преценим и сведем до минимум риска – това, което правят и развитите икономики като Америка и Канада, тя би била много по-щадяща към природата ни. Това показват резултатите от енергийното развитие на света в последните години. А ние можем да си заравяме главите като щрауси и всичко да мине покрай нас, и да си стоим пак зависими.

Ние имаме 90 и няколко процента зависимост от един-единствен доставчик. Едва няколко процента дава находището на Галата, в чието откриване участвах заедно с компанията "Тексако" през 1993 г. като експерт на БАН. И за това бях обвинена от еколозите, че съм агент на "Шеврон". А "Тексако" е била самостоятелна компания по онова време, била е купена от "Шеврон" през 2001 г. При това аз съм работила там като представител на БАН и Академията е получила пари за дейност, не аз лично.

И все пак, индустрията разполага с няколко карти, на които България и Румъния са отбелязани с шистов пласт. Какво конкретно се знае за него?
-Това са много груби карти и очертават едни много големи пояси. Най-конкретно – на 2 места в България учени от Геологическия институт при БАН и в Минно-геоложкия университет работят по този въпрос. Картират се перспективни области в България, където би могло да се намерят евентуално такива шисти.

А на какво основание "Шеврон" са се насочили според Вас, към проучвания около Нови пазар?
-Не съм се срещала с Шеврон и не зная каква е информацията и намеренията на компанията. Зная това, което и вие – че те спечелиха конкурс на министерството на икономиката за проучване на блок "Нови пазар".

В този блок се знае какви сондажи са правени и ние имаме ядки от тях тук в института. От фирмата обаче досега не са влизали в контакт с нас. Няма доказани находища на шистов газ там. В определени сондажи от 2500- 3000 – 3500 метра в този район, правени през 50-те, 60-те години на миналия век, са открити черни шисти, това се знае. Ние имаме фосили от тях и знаем каква е възрастта им – силур и девон, геоложките периоди, в които са формирани находищата на шистов газ в света.

Добруджа, изтъкнаха гражданите-противници проучванията за шистов газ, черпи вода от подземен водоизточник. Те смятат, че този подземен резервоар може да бъде замърсен при сондажи?
-Нека обясня. Този т. нар. малм-валанжки водоносен хоризонт, който се спомена в дискусиите, е голяма област от напукани окарстени скали - варовици, през които са текли най-различни разтвори. Това са огромни пукнатини, подземни пещери и точно те са най-доброто вместилище на вода – като огромен сюнгер, който съдържа прясна питейна вода. Това голямо водно тяло се простира не само в България, а и в Южна Румъния.

И да, цяла Добруджа, включително Румъния оттам черпи вода. Впрочем, в находищата в Тюленово, Камен бряг, Шабла нефтът и газът се намират в същия този водоносен хоризонт. Там имаме вода, нефт и газова шапка – в едни и същи порьозни скали. И те съжителстват, без да се замърсява водата. Оттам се черпи нефт, но това не означава, че питейната вода на Дружба и околните курорти, чиито водни сондажи се намират на точно същото място, се замърсява. Ако сте наясно с това и ако го видите на място, ще разберете колко преувеличени са страховете на хората.

И още един детайл: ако Румъния проучва със сондажи шистовия газ на своя територия – същите тези шисти, които обхващат и румънската територия, тя непременно ще мине през същото общо водно тяло.

С други думи, за да сме напълно сигурни, че няма да има риск и мораториумът ще е ефективен, трябва да имаме аналогична забрана и от румънска страна?
-Така излиза.

Как ще коментирате опасенията, че водата може да се замърси не само с газа, който се добива, а и с химикалите, които се прави фракингът? Известно е, че много от тях са силно токсични.
-Първо, много се спекулира с тези химикали. Като учен, следящ тематиката, зная, че напоследък при някои находища се премина изцяло на специфичен фракинг не с вода и пясък (пясъкът се използва, за да поддържа образуваните при разпукването отвори в скалите да не се затварят – бел. авт), а гелове, които са 100 % рециклируеми и могат да се използват няколко 1000 пъти. И отдолу не остава нищо от тях. Сега те са много скъпи, но до година – две – три, предвид средствата, които се инвестират в сектора, ще поевтинеят. И тъй като технологията се развива много бързо, е недалновидно от наша страна изцяло да забраняваме всякакво сондиране. До 2015 г., когато, както разбрах от медиите "Шеврон" щеше да започне реална намеса в природната среда (пробивите), най-вероятно технологиите ще са доста по-напреднали. Стратегически не е разумно да забраняваме проучването. Даваме абсолютно негативен сигнал към всякакви инвеститори по целия свят.

Водоносните хоризонти винаги се замърсяват само по един начин. Когато правиш сондаж и минаваш през този хоризонт, ти много добре трябва да изолираш горния и долния пласт от водата. Защото ако от тях нещо се просмуче, то ще отиде във водата. И винаги, каквито и сондажи да се правят, а в Добруджа вече има над 200 такива, се знае на каква дълбочина е водоносният хоризонт. И сондажът се обсажда в неговия участък с няколко метални тръби една в друга между които има цимент. След тази циментация сондажът се тества на високи налягания дали конструкцуията ще устои и така целият сондаж се импрегнира. Това е главният майсторлък на всеки сондаж.

Искате да кажете, че в Добруджа в момента има над 200 сондажа, минаващи през същия този водоносен хоризонт?
- Точно така.

По въпроса за водата – какво се прави с тези големи количества токсична вода? Освен това климатичните сценарии на ваши колеги от института по метеорология сочат, че в следващите десетилетия водата в България ще намалява. Удачно ли е тук да се приложи технология с толкова голямо потребление на вода?
- Мнението ми е умерено. Първо, в следващите няколко години България не би могла да стигне до добив, защото трябва тепърва да проучи има ли такъв енергиен ресурс. Това е разумната политика – да се види имаме ли го този ресурс. Тогава вече нека решим дали да го използваме или да го оставим за някакво бъдеще – а не така с натиск от улицата и скандали в парламента всичко да се спира. Парадоксът е, че ние забранихме нещо, което на практика нямаме. Ще ни се смее целият свят! Но ако докажем наличието на такъв газ, тогава ще е много по-лесно да се преговаря и с доставчиците на газ за България. А сега ние нямаме  алтернатива. Това го прилага всяка стана в Европа – вижте Полша, Германия, Франция... Ако се докаже, че имаме такива достъпни залежи и това не е просто някаква декларация на някой министър, това ще е коз държавата да преговаря за смъкване на цените. И това няма да стане само с 1 или 2 проучвателни сондажа.

Познавам само опита в Полша за третиране на водата. На мястото на сондажа се прави голям изолиран басейн за водата от фракинга. След удара, тя се изпомпва в този басейн, пречиства се с филтри и наново се използва. Много голяма част от водата обаче остава долу под земята. Което при гела не е така – всичкият гел се изпомпва обратно.

Как си обяснявате факта, че правителството не покани нито представители на "Шеврон" нито експерти геолози и хидролози да разяснят технологията и рисковете?
- Един от проблемите, както казах, беше неинформираността на населението. Насаждането на страх ми напомня прогнозата на астролога Лещански за земетресението в Хасково. Тогава, помните, всички хората се изнесоха, а земетресение нямаше. Да се разсее това незнание и заблуда, беше роля на учените. Тези данъкоплатци плащат на учените заплатите, за да бъдат те техни съветници по въпроси, изискващи специализирано познание.

Когато управляващите не ценят научния си потенциал, е пагубно за държавата. Политиците в най-развитите страни – всеки президент и правителство, имат консилиум от най-добрите си учени за всяка една сложна ситуация: за съхранението на радиоактивни отпадъци, на битови отпадъци, замърсявания на води, въздух... Специално за Париж зная, че най-добрите учени консултират кмета и президента Саркози.

Конкурсът, спечелен от Шеврон, за проучване за нефт и газ в блок "Нови пазар" не беше конкретно за шистови разработки. А там има ли данни за наличие на конвенционални нефт и газ?
- Предполагам, че "Шеврон" са се насочили по предварителни данни, от които се знае, че в района има скали с необходимата възраст и те са шисти. В целия свят скалите с тази възраст дават шистов газ. Понеже компанията обаче вероятно не познава българската геология, те може би не знаят, че има шанс в скалите, които са над шистите и са много порьозни, са много подходящи за натрупване на конвенционален газ. Тоест, имаме всички геоложки предпоставки за наличие на природен газ. Отново подчертавам, за проучванията на конвеционален газ, въглища и прочие сондажите също ще минат през водоносния хоризонт. Това е голямият абсурд на нашия мораториум – в Североизточна България винаги се минава през него.