Има място за старите (бездомни) кучета

Повечето от приютените кучета са гальовни и просят внимание. Вниманието на фотографа ни беше възнаградено с влажна целувка право в обектива.

- Каква порода е вашето куче?

- Как каква? Най-прекрасната – уникат!

Така закачливо отговарят на често задавания въпрос Мариета Станкова и Веси Костурска. Двете работят в приюта за бездомни кучета в Горни Богров. Мариета е кастрационният лекар, а Веси е главният гледач на обитателите му. И двете с гордост отбелязват, че още над 1200 души у нас и в чужбина могат да кажат същото. Защото са станали осиновители на куче от приюта.

Ако влезете в едно от халетата, където живеят приютените животни със затворени очи, то няма начин да не се сетите за анимацията на Дисни "101 далматинци". Какофонията от кучешкия радостен лай е впечатляваща. Отваряйки очи обаче ще осъзнаете, че бройката е далеч повече от 101, а кучетата са всякакви (и може би дори един далматинец).

Приютът и кастрационният център за кучета в Горни Богров се стопанисва от организацията Animal Rescue Sofia, която се стреми да създава нормални условия на живот за бездомните животни.

Мариета ни развежда и, надвиквайки четириногите, обяснява, че в момента там покрив са намерили около 500 кучета. Някои от тях са прибрани от улицата, други са дошли по сигнал на хора, които са ги спасили от глад или катастрофа, трети са просто изоставени от стопаните си. "Имали сме над 20 породи – шарпеи, хъскита, много овчарки, кокер шпаньоли и други", казва тя. Те са и първите, които обикновено намират осиновител.

Фотогалерия: Приют за кучета в Горни Богров >

Ветеринарната лекарка протяга съвсем доверчиво ръка през оградата и погалва няколко космати глави. Знае историята на почти всеки от обитателите, нарича ги по имена и обяснява кой как и къде е бил спасен. Питам, не се ли страхува (все пак някои са улични кучета)? "О, не, те са много добри", отговаря убедено тя. Сигурна е, че всяко куче се нуждае просто от внимание и доверие. И аз се престрашавам да погаля едно.

Вън от сградата в далечината се вижда жена, тръгнала на разходка с огромен екземпляр каракачанска овчарка. "Казва се Голиат", информира Мариета. Отблизо обаче кучето с така внушително име е тъжна картинка. "Намерихме го по сигнал, че умира на мантинелата на Цариградско шосе", обяснява Мариета. Кучето е слабо, с премазана (вероятно от автомобил) предна лапа.

"А е толкова добър, учудващо е след всичко, което е преживял", допълва тя. Тази съдба е сполетяла голяма част от кучетата в приюта в Горни Богров.

Мястото се издържа изцяло от дарения, като за всяка спасителна операция се пуска информация на сайта на приюта, а дарителите почти винаги се отзовават. Не са малко и доброволците, които идват за събота и неделя, за да хранят животните и да почистват кошарките им. Но най-вече, за да ги разходят.

Това е Голиат, който бил намерен на Цариградско шосе в столицата.

"Тези кучета в никакъв случай не са по-лоши от едно породисто куче. Много по-схватливи са, събрали най-устойчивите качества на селекцията", убеждава д-р Станкова, а Веси Костурска допълва, че постепенно и отношението на хората към безпородните животни, се променя в положителна насока. "Проблемите идват от неразбирането. Хората не осъзнават, че едно куче, което няма порода, не бива да бъде връзвано в двора", казва тя.

И двете са крайно против тази практика. "Представете си един човек да бъде вързан цял живот на два квадратни метра."

По думите на Веси много хора вече осиновяват кучета, които "нямат дори намек за порода", но пък си допадат с новия си стопанин по характер.

Понякога осиновителите са именно доброволците в приюта. "Общуването с животно по никакъв начин не може да бъде заместено с нищо друго като усещане и енергия, която носи. Те са толкова неподправени. Доброволците тук намират нещо по-различно. И след края на деня просто се чувстваш щастлив", обясняват една през друга двете жени. Някои от доброволците идвали в продължение на повече от година, а за два дни успяват да разходят всички 500 лаещи обитатели на приюта.

От разказа им разбирам, че основният проблем с бездомните кучета идва от некастрираните домашни любимци. Поколението на "изпуснати" такива често бива изхвърляно в кашони на улицата. "Това е далеч по-нехуманно от кастрацията", убедени са те. Ето защо и много от скитниците приличали на различни породи и обикновено са първото поколение на улицата.

За да няма кашончовци (както те наричат намерените малки кучета) от приюта препоръчват кастрацията. Тя дори е безплатна в приюта както за бездомните, така и за домашните кучета.

Приютът и кастрационният център за кучета в Горни Богров се стопанисва от организацията Animal Rescue Sofia, която се стреми да създава нормални условия на живот за бездомните животни.