Ранното предупреждение за бедствия - закъсня, ужасно закъсня

Ранното предупреждение за бедствия - закъсня, ужасно закъсня

© Министерство на отбраната



Ранното предупреждение за бедствия и аварии е задача, с която се занимава вече второ правителство. Първата обществена поръчка за системата, която трябва да предупреждава за опасни природни явления, е обявена от кабинета "Станишев" през 2007 г.  Тя обаче все още не е изградена напълно. Трудно е да се каже, че е дори наполовина готова. Заради липса на работеща превантивна програма (с всички системи, организация, обучени хора и т.н.) при наводненията през последните дни загинаха хора, а евакуация се случваше или в последния момент, или след като къщите вече са залети.


С какво разполага България?


По неофициална информация само в около една трета от областите или в 10 града в страната действа система за ранно сигнализиране - в Бургас, Варна, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян и София. Това означава, че България все още не е изпълнила докрай и задължението, свързано с членството й в ЕС за въвеждане на такава национална оповестителна система. Дори сирените, които предупреждават за наближаващи кризи не са монтирани във всички градове. А срокът за това беше 1 юли 2011 г.




През октомври 2011 г. правителството на ГЕРБ одобри план за изпълнение на националната програма за защита при природни катаклизми за 2012 г. Според него МВР ще задели над 8 млн. лв. за предотвратяване на бедствия, като 5 млн. лв. ще струва доизграждането на системата за ранно предупреждение при бедствия, чието монтиране е трябвало да завърши преди две години.


Не е ясно направено ли е нещо по системата през последните месеци и какво. Вчера премиерът Бойко Борисов на въпроси за нея пък заяви, че "става въпрос за огромни бюджетни средства, които трябва да се излеят и в тази посока", без да уточни за 5-те милиона ли говори или за друга сума.


Компютърно следене на реките - в бъдеще време


Част от изграждането на системата включваше и ранно предупреждение срещу наводнения. Става въпрос за датчици, които дават информация в реално време за състоянието на реките и водните басейни. Те трябваше да бъдат част от компютърна система за близо 4 млн. лв., която да прогнозира евентуални наводнения, като служи за определяне на заливните зони на басейните и показва триизмерен модел на наличните в страната водни повърхности. Проверка на "Дневник" обаче показа, че тази система все още е в бъдеще време.


Зелено:
Без опасни явления.
Жълто:
Времето е потенциално опасно. Прогнозираните метеорологични явления не са необичайни, но бъдете внимателни. Бъдете в течение на очакваните метеорологични условия и по възможност избягвайте рисковете.
Оранжево:
Времето е опасно. Прогнозирани са метеорологични явления с голяма интензивност. Възможни са щети и жертви. Бъдете много внимателни. Бъдете в течение на очакваните метеорологични условия и по възможност избягвайте рисковете. Следвайте съветите на властите.
Червено:
Времето е много опасно. Прогнозирани са метеорологични явления с изключителна интензивност. Възможни са големи щети. Явленията може да заплашват живота в голяма част от областта. Задължително следвайте разпорежданията и всички съвети, дадени от властите, и бъдете готови за извънредни мерки.

Kaк се предупреждава без система


В момента във всяка община има служител по управление на кризите. Той получава информация от областната администрация за потенциално опасни явления. Всяка община трябва да има и разработен план за управление при кризи.


Мария Куманова от Национално сдружение на общините в Република България потвърди пред "Дневник", че всяка община си има план. Създават се и кризисни щабове, които следят обстановката в заплашените от бедствие райони. Някои общини имат сключени договори с мобилни оператори, които изпращат кратко съобщение до гражданите, за да ги предупредят при бедствие. Според Куманова  проблемът не е в механизма за действие, защото той работи.  Проблемът е в


бързина и адекватност на реакцията


Такъв план има и община Харманли, в която се намира потопеното село Бисер.


В конкретния случай в петък до община Хасково и Харманли е била изпратена информация за опасност от наводнение и повишаване нивото на реките, обясни пред "Дневник" областният управител на Хасково Ирена Узунова. Рано сутринта на 6 февруари около 6 часа специалист по кризи отива да провери язовир "Иваново". Той не забелязва нищо според Узунова, защото водата в язовира, преливника (който трябва да поеме водата от язовира) и стената са били покрити с лед.


Два часа по-късно около 8.20 ч. стената се срутва, по думите на Узунова, която обаче уточни, че все още няма точна информация за случилото се. Едва когато кметицата на Бисер вижда големите ледени блокове по реката, тя започва да предупреждава хората да се качат по горните етажи на къщите си.


Според Узунова по предварителна информация основната причина за бедствието са ледените блокове, под напора на които стената се пука. "В този смисъл едва ли някой е можел да го предвиди", заяви тя, попитана дали предвид информацията за възможни наводнения не е можело да се осъществи по-ранна евакуация.


Непрогледналото око


В системата за ранно предупреждение по времето на кабинета "Станишев" беше включено и изграждането на Център за аерокосмическо наблюдение (ЦАН) - наричан "Окото на Емел Етем (бел. ред. - тогавашният министър на извънредните ситуации)". Той беше шумно открит през 2007 г. и представен така: "Аерокосмическият център предоставя възможности за откриване, възникване и следене динамиката на развитие и контрол на полски и горски пожари, свлачища, наводнения, топене на снежната и ледова покривка, мониторинг на горска и растителна покривка, оценка на загубите на дървесина." ЦАН трябваше да работи със сателитни снимки.


Сега центърът е в "Гражданска защита", която е на подчинение на МВР. По данни на ведомството девет служители се занимават само с мониторингово наблюдение на спътникови снимки с цел ранно предизвестяване на природни бедствия. По обясненията на служители на "Гражданска защита" центърът работи основно в помощ на пожарната. Той независимо какво е било първоначалното описание не можел да "види" пукнатина в стената на язовира или да помогне при опасност от наводнения.


Аерокосмическият център за видеонаблюдение беше  създаден с 1.3 млн. лв. от бюджета на министерството, с които са купени две наземни станции за приемане на данни от шест сателита. Това оборудване включваше и антени, декодери, приемници и софтуер.


ЦАН обаче нито предупреди, нито помогна при спасителните операции в бедствието в град Цар Калоян преди 5 години (на 6 август 2007 г. по идентичен начин беше потопено русенското градче и загинаха осем души, след като се скъса стената на микроязовир, а двуметрова вълна помете и два рибарника, разположени в преливници, които би трябвало да са празни). Тогава директорката Антоанета Францова каза, че "не е коректно да се иска да се върши работа от седем души, която по принцип е за 100" (според проверка на 'Капитал" след случилото се съпругът на Францова  Михаил Михайлов е един от шефовете на фирмата "Контракс", която е доставила системата за ЦАН).  


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK