© Георги Кожухаров
Наводнение в село Бисер заради скъсана стена на язовир
"С Акт №...", "обектът е актуван...", "не е заведен язовир", "собственикът на язовира...", "ведомството не е изграждало съоръжение..."
Това съдържат с днешна дата стотици (вероятно) листа с изходящи, входящи и регистрационни номера - кореспонденция между няколко институции.Те са продукт на колективната безотговорност на държавна и местна власт на обитаваната от всички ни територия, наречена Република България. Тази колективна безотговорност доведе до страшен резултат - осем мъртви българи и населено място, което надали някога ще преодолее напълно разрухата, след като стената на язовир "Иваново" се скъса и заля до вчера неизвестното за повечето хора село Бисер.
Дори и в деня на национален траур институциите продължиха да се замерят през медиите със старите писма, които са разменяли помежду си, "да си мерят" (без)отговорността и да спорят шумно кой е трябвало да се погрижи спуканата от повече от 6 години язовирна стена да бъде поправена.
Не е наша работа
"Стената е спукана! Стената сълзи! Повредата застрашава сериозно няколко населени места!" - тази информация е постъпвала периодично навсякъде - в общината в Харманли, в областната администрация в Хасково, в министерството на отбраната.
И всяка една от тези власти, представляващи като цяло Република България, е препращала проблема към другата. С пълното съзнание, че писмото ще се върне отново към нея. Че просто ще има нови и нови преписки. И че нищо няма да се направи.
Надали някой през 2010г. или 2011 г. в тези институции си е правил илюзията, че при поредната такава кореспонденция (водена от 2007 г. насам), насрещната спореща страна ще се вразуми и ще ремонтира стената.
От 2003 г. общината в Харманли и Министерството на отбраната спорят в чия територия е злополучният язовир. Общината настоява, че той е в територията на полигона "Корен", а само 26 декара (невключващи стената) са в нейно владение. Министрите на отбраната отричат - ведомството нито било изграждало язовир, нито в неговите активи е заведен язовира. Вчера и днес бяха разпространени и факсимилета от дългогодишна кореспонденция по този въпрос.
От която става видно, че макар писмата да съдържат информацията, че стената е опасно повредена, по-главният въпрос за спорещите е бил този за собствеността, за това кой "трябва да се набута" и да направи ремонта.
"В областната администрация в Хасково е постъпило писмо от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с което бяхме уведомени, че при последната проверка е установен силен теч от стената на язовир Иваново", пише в началото на 2009г. тогавашният областен управител на Хасково Райна Йовчева. Тя моли да бъде уведомена от военното ведомство дали язовирът е негова собственост. А кметът на Харманли да даде становище каква ще е процедурата в случай, че язовирът не е част от военния полигон.
Днес от Министерството на отбраната разпространиха писмото и отговора на предишния министър Николай Цонев, че язовирът е на границата на полигона и е собственост на общината. "В картата на възстановената собственост в землището на с. Иваново е допусната явна фактическа грешка. Министерството на отбраната не възразява да бъдат предприети действия от страна на собственика на язовира - община Харманли, за отстраняването на грешката", гласи отговорът на ведомството.
Темата за поправката на стената очевидно потъва в юридическия спор. Нито държавата в лицето на областния управител или друг държавен орган, нито общината, дават инструкции или започват ремонт.
Същото "упражнение" по писане на писма и завеждането им се повтаря и в края на 2010г. Тогава кметът на община Хармални сигнализира за пукнатината. Новият областен управител Румен Данев (сега депутат от ГЕРБ) пише до военното министерство, като посочва, че язовирът и стената му са предоставени в управление на ведомството и е необходимо министерството трябва да предприеме незабавно мерки за отстраняване на пробойните. Още същия ден военният министър Аню Ангелов отговаря на Данев вече познатото - министерството не е изграждало язовир, в баланса не е заведен язовир, "Иваново" е собственост на община Харманли.
Днес тогавашният областен и настоящ депутат се сеща - проверка за собствеността не бил правил, позовал се на данни, подадени му от общината в Харманли и затова посочил военното министерство като отговорно за ремонта. С днешна дата Данев (както и цялата държавна власт) вече смята, че кметът Михаил Лисков (от БСП) е трябвало да стопанисва водоема и да го поправи.
Поправката обаче не се случва и при тази кореспонденция в края на 2010 г.
Хубави правила, но кой да ги спазва
А иначе държавата е написала невероятно подробна наредба още през 2004 г., в която на над 30 страници е описано как се поддържат язовирните стени, как се наблюдават и ремонтират.
Както и в други случаи по този край на Европа, наредбата се оказва просто добро пожелание. Пред БНТ днес министърът на околната среда и водите Нона Караджова без притеснение обясни, че няма държавен орган, който да разполага с подходяща техника, за да следи дали това се прави и дали инструкциите в наредбата се прилагат.
Навсякъде в документа е споменато, че дейностите се извършват от "собственика". Няма отговор обаче кой носи отговорност, ако има спор за собствеността и как се процедира в такива случаи. В тълкуванията си юристи от опозицията дори стигнаха до римското право, което казвало, че когато някоя движима или недвижима вещ е с неясен собственик, то тя е държавна.
За държавата обаче собственикът е ясен - общината. За общината също - държавата.
И така докато се стига до писмо на кмета от 16.12.2011 г. "В язовир Иваново са открити две каверни точно над изпускателната тръба с разрушаване на заскаляването, има опасност от разрушаване", пише Лисков на областния управител три седмици преди трагедията в село Бисер, убила 8 човека...
Някой да се съмнява, че е последвало някакво движение, за да се предотврати срутването?!
Сега на ход е прокуратурата, която на свой ред ще увеличи кореспонденцията в опит да установи кой носи отговорност за неремонтираната стена. Възобновената размяна на писма ще продължи поне няколко месеца, а може би и години.
Дали това ще има значение за хората от Бисер? Дори и за тези, които останаха живи, но загубиха на практика постигнатото през живота си...
Но каквото и да установят разследващите, престъпната безотговорност на държавата не може да бъде прикрита. Три дни след трагедията тя остава безнаказана.
