© Вихра Петрова
Децата харесват истории за магии и вампири и предпочитат произведенията на български автори, които не са в задължителните списъци по литература за лятото. Това показва изследването "Деца за библиотеките и библиотеки за децата" на сайта за книги "Аз чета", чиято първа част "Дневник" разказа вчера.
Повечето регионални библиотеки в страната са посочили като най-търсени чуждите автори в книжния си фонд за деца. Едва 7% от читалните регистрират силен интерес към българските разказвачи на истории за деца, а в останалите 26% от библиотеките няма изявени предпочитания и се търсят сравнително еднакъв процент книги на български и чужди писатели.
"Донякъде тези резултати са логични с оглед на по-големия брой чужди детски автори, широко познати сред децата и техните родители. Интересът към особено популярните книги за свръхестествени създания като върколаци, зомбита, чудовища, вещици се обяснява със симпатията на децата към героите им от различните филмови адаптации, силният маркетинг и създаването на своеобразни "мании" около героите на конкретни произведения в глобален мащаб", обясняват тенденцията авторите на проучването.
Нестандартни и още по-нестандартни любими книги
Регионалните библиотеки са посочили като най-търсени и нестандартни книгите на Стефани Майър ("Здрач", "Новолуние", "Затъмнение", "Зазоряване", "Скитница"). Поредицата на Джоан Роулинг за Хари Потър е все още актуална, следвана от "Приключенията на Пърси Джаксън" на Рик Риърдън и "Хрониките на Нарния" на Клайв Луис.
Изследването е проведено в периода юли-ноември 2011 година чрез онлайн въпросник към служителите на всички 27 регионални детски библиотеки в България.
"Именно тези поредици се открояват като едни от най-успешните съвременни фентъзи книги за деца и юноши по целия свят и донякъде е интересно защо все още в нашите библиотеки попадат в групата на нестандартните заглавия", гласи анализът на изследването. © Цветелина Белутова
Данните показват, че децата проявяват интерес и към други, доста по-несвойствени заглавия за тях като "Хладнокръвно" на Труман Капоти, "Из живота на Сталин" от Юрий Борев, "Мизъри" (Стивън Кинг), "Б като бира" (Том Робинс), "Кой ми взе сиренцето" (Спенсър Джонсън).
Какво харесват децата от българската литература
Като най-търсен писател, посочен сред фаворитите на децата в 18 от 27-те библиотеки, е Юлия Спиридонова-Юлка. Произведенията на младата писателка не са включени в задължителната учебна литература.
"Това от една страна откроява книгите и творчеството й като истински интригуващи за децата, а от друга - показва, че децата имат свои собствени читателски интереси, които не се определят задължително от училището и се развиват в най-ранна възраст".
Други харесвани родни автори сред децата са Мая Дългъчева - посочена от 12 библиотеки, Златко Енев (11 библиотеки), Виктор Самуилов (10 библиотеки). В отговорите на библиотекарите присъстват имената на общо 37 автори, сред които и имената на силно разпознаваеми класици като Леда Милева, Дядо Пънч (Панчо Панчев), Йордан Радичков, Валери Петров и други.
Тази книга няма да я върна
Най-крадените и невръщани книги в библиотеките се оказват тези, които децата или искат да запазят за себе си, или са изгубили, докато са били у тях. © Анелия Николова "Пипи Дългото Чорапче", Астрид Линдгрен
Книгите на Астрид Линдгрен, детските списания, различни сборници с приказки и съвременните фентъзи поредици попадат сред онези, които никога не се връщат на библиотечните рафтове. Сред заглавия се откроява поредицата за малки магьосник Хари Потър, добре познатата "Пипи Дългото чорапче", "Емил от Льонеберя" и "Здрач".
Две от библиотеките отбелязват, че децата често "забравят да върнат" дори издания като "Властелинът на пръстените", което е изключително обемен и сериозен текст за деца.
От българските автори "най-крадени" са книгите, изучавани в училище - "Под игото" на Иван Вазов, "Маминото детенце" на Любен Каравелов, и "Бай Ганьо".
Стимулиране на четенето
"Библиотеките са именно онези институции, които имат силата да свързват голяма част от всички заинтересовани звена в образованието и възпитанието на децата по начин, който да утвърди книгата и четенето като обществени ценности, нужни за развитието на пълноценни личности със силни граждански позиции", убедени са от "Аз чета". Затова и в проучването се отделя специално внимание на събитията и инициативите, които библиотеките организират, за да мотивират четенето сред децата. © Jayanta Shaw, Reuters
Списъкът на инициативите обхваща повече от 20 различни дейности, събития и активности. Сред най-популярните форми на популяризация на четенето в детските отдели са различни маратони по четене, конкурси и състезания, специални летни читални, срещи с автори, поощряване на редовните посетители с грамоти и награди, викторини и други.
Активностите в голяма част от библиотеките са свързани и с по-големи събития. Пример за това е Националния фестивал на детската книга в Сливен, който се провежда всяка година през май и събира деца и автори от цялата страна.
В много от библиотеките със специални програми се отбелязва и Международният ден на детската книга - 2 април. Има и дни на отворените врати и както и дни без глоби за невърнати книги.
Библиотекарите посочват, че им се иска да организират и по-атрактивни чести представяния на книги, срещи с автори и непрекъснато осигуряване на нови издания и актуални заглавия. Въпреки това, голяма част от тях (56%) организират представяния на книги по-рядко от веднъж в месеца. Само две от библиотеките в страната правят събития няколко пъти в седмицата. "До голяма степен тези отговори са повлияни от наличието на достатъчно заглавия, които да бъдат представяни, както и от наличието на достатъчна информация за изданията от издателствата".
И държавата трябва да помогне
Други важни аспекти за подобряване качеството на работата в детските отдели според служителите в тях, са по-силната подкрепа от различните институции, имащи отношение към библиотеките - Министерство на културата, местните общински и областни администрации и училищата.
Подчертава се нуждата от по-добра координация между всички звена с оглед на постигането на по-добри резултати. Силно значение се отдава и на подобряване качеството на услугите чрез обучения, семинари и обмяна на добри практики с други библиотеки, както в страната, така и в чужбина.
"За целите на това изследване трябва да се открои и едно друго предложение на библиотекарите, а именно разглеждането на поощряване на четенето като част от Национална стратегия за проучване и стимулиране на четенето на българските деца. В това предложение място намират всички останали предложения, идеи и инициативи, които биха дошли не само от библиотеките и детските отдели в тях, но и от всички заинтересовани лица - книгоиздатели, министерства, училища, неправителствени организации",обобщава изследването.
