ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Надя Станчева, Animal Rescue: Арогантно е Найденов да ни вини за бездомните кучета. Ние вършим неговата работа

Надя Станчева, Animal Rescue: Арогантно е Найденов да ни вини за бездомните кучета. Ние вършим неговата работа

© личен архив



Надя Станчева е председател на управителния съвет на Animal Rescue - София. Организацията от няколко години стопанисва общинския приют за кучета в Горни Богров, където постоянно пребивават 500 животни. Тя беше сред 50-те сдружения за защита на животните, подписали искането за оставка на министъра на земеделието Мирослав Найденов след изказванията му, че трябва да се вземат радикални мерки спрямо бездомните кучета. "Дневник" покани за интервю по темата и министър Найденов, и очаква отговор от него.


Министър Мирослав Найденов вчера заяви, че промяната по отношение на бездомните кучета, която предлага, е не поголовна евтаназия и ще се евтаназират само агресивните и болни животни. Това обаче и сега е така. Кое е новото в промените?
- Винаги по закон е било така – доказано агресивни или неизлечимо/опасно болни животни се евтаназират. Министърът не е открил топлата вода. Новото, което той въвежда, е, че ветеринарният лекар в приюта или кастрационния център преценява кое животно е агресивно. Тоест еднолично служител на общината ще преценява дали това куче ще трябва да се убие или да се остави. Ясно е, че тук има огромно място за злоупотреби.


Министърът предлага още организациите за защита на животните да бъдат отстранени от "надзора" над бездомните животни. В какво се състои този надзор в момента и какво означава промяната?
- Програмата "Кастрирай и върни" предполага, че след като едно куче се върне на улицата, някой го поема, за да го обезпаразитява и реваксинира. Този човек се нарича надзорник и д-р Найденов бърка "надзорник" с осиновител. Защото той казва: има хора, които са осиновили от нас по 200 кучета и те пак са на улицата. Не може да се осинови и да се върне на улицата. Надзорникът се грижи само за неагресивни животни, които по презумпция се връщат на улицата. А отстранявайки надзорниците, реално той гарантира, че кучетата, които се връщат на улицата обезпаразитени и ваксинирани, ще бъдат такива за един месец, след което няма да има кой да ги обезпаразити.





- "Екоравновесие" са получавали сигнали за кучета от Малинова долина преди инцидента, но са ги пренебрегвали


- В Сеславци не се вълнуват кой осиновява кучетата - да мине време, да си вземат заплатите


- Найденов цели да се убият няколко кучета, част от които нямат общо с инцидента. Измива си ръцете и казва: проблемът е решен


- Министър Найденов е виновен за липсата на национална програма за справяне с бездомните кучета

Причината да говори тези неща, според мен, е, че г-н Найденов наистина бърка двете понятия. Той няколко пъти повтори, че животни на улицата има, защото хората ги осиновяват със стотици и ги пускат отново там. Моят въпрос към г-н Найденов е: защо никой не е осиновил 200 животни от нашия приют в Горни Богров. Защото ние си правим труда да разпитаме хората, да проверим къде ще бъде гледано това животно и ако той се върне за второ - трето - дванайсето - петдесето куче, ще ни бъде малко странно, защото той очевидно няма да го гледа в апартамента си. Това, че в приюта в Сеславци няма никакъв контрол над осиновителите - реално тях не ги вълнува дали ще бъде пуснато на улицата кучето или не, те дори не ги питат. Единственото, което техните служители ги интересува е да мине време, да си вземат заплатите. Елементарно е и министър Найденов лесно може да се поинтересува – защо се дават 100 кучета за осиновяване на един-единствен човек…


А приемате ли упрека му, че организациите за защита на животните имат вина за тези нещастия? Според министъра, организации като вашата трябва да искат извинение от нахапаните.
- Не приемам упрека – първо, защото той не може да държи отговорни за собствените си грешки други хора. Неправителствените организации не отговарят за това какво върши "Екоравновесие". Стана ясно, че нееднократно са подавани сигнали към "Екоравновесие" именно от кв. Малинова долина (където беше нахапан проф. Ботьо Тачков, който почина) за глутници преди нещастния случай. И те сега симулират дейност и бдят денонощно в Малинова долина. Но истината е, че когато гражданите са им се обаждали и са казвали: тук имаме проблем, те не са ходили на тези сигнали, а дори да са ходили, са се връщали с празен бус, без кучета. Въпросът, който абсолютно логично би трябвало да се зададе, но никой сякаш не се сети да попита, е защо "Екоравновесие" не е отишло там преди инцидента.


Тоест, според Вас в конкретния случай с Малинова долина е имало начин да се избегне нещастието? Там все пак се оказа, че поне част от глутницата са били кастрирани кучета, но явно това не променя стадния им инстинкт в глутницата?
- Разбира се, че е имало начин. В Малинова долина "Екоравновесие" не е стъпвало от години. Това е основна точка в програмата "Кастрирай и върни": Кучетата не се връщат, ако са агресивни. Те не могат да кажат: някой ги взе и ги върна, защото тези кучета не са стъпвали в Сеславци. По лошото в случая е, че тази т.нар. глутница – видях ги, след като ги заловиха – това не са кучетата, убили професора. "Екоравновесие" си измива ръцете със случайно прибрани някакви животни от този или съседен район. А кучетата убийци все още са някъде навън.


А "Екоравновесие" как би могло да разпознае кучетата, нападнали човека, след като самият той не беше в състояние да свидетелства кои точно са?
- Имаше "свидетелски показания", доколкото помня. Съседите, живеещите в района, могат да кажат кои кучета им създават неприятности. Агресията не е еднократна проява – не може едно куче да е гальовно и обичливо, после да убие човек и в следващия момент отново да стане гальовно и обичливо. Агресивните кучета си личат, хората, живеещи наоколо, ги познават. И самите хора – гледах няколко репортажа – казват: кучетата все още са си тук. Това, което сега цели министър Найденов, е да се убият десетина – петнайсет - двайсет кучета, част от които обаче най-вероятно нямат нищо общо с инцидента. Измива си ръцете и казва: проблемът е решен. А проблемът за хората в Малинова долина, които ще продължават да живеят с тези кучета, е огромен.


При следваща такава случка министър Найденов пак ще каже: НПО-тата са виновни. И за какво? Наистина недоумявам – каква е тази арогантност от негова страна? Нашата фондация върши неговата работа! Защото той е този, който не е направил национална програма за овладяване на проблема с кучешката популация, той е този, който е отговорен за координирани действия, за популяризиране и разпространяване на кастрационната програма. Вместо това, с тези неща се занимават хора като нас, които, на всичкото отгоре, са доброволци. Така че твърдейки, че ние имаме някакви финансови интереси, той знае, че това не е истина. Единствените, които имат някаква финансова изгода и интерес, са бюджетираните. Ние не сме бюджетна организация и се издържаме с това, което хората ни дарят.


Настоящият сценарий вече се играе за кой ли път. Когато се случи такъв инцидент, кората се настройват срещу кучетата, много от медиите започват да пишат злостно за "помиярите" и организациите като вашата. И тогава неминуемо започва да се говори за вашия бизнес с кучетата.
- Повярвайте ми, ако бизнесът с кучетата беше печеливш, нямаше да пуснат в него разни неизвестни момиченца като мен и останалите ми колеги. Ясно е, че където има пари, хората са "специални".


Доколкото зная, вие се издържате от български дарители?
- Да, около 90 % от дарителите ни са българи. И това са едни постоянни хора, които отделят по 5-10-20 лв. от заплатите си, за да ни помагат. И ние се отчитаме пред обществото. Отчетът ни изглежда така: задомени – над 1100 кучета, кастрирани – близо 4000. В момента в приюта издържаме 500 животни.


Вашата организация от няколко години се занимава с приюта, с кастрациите на кучетата и осиновяването. Как ви звучат тези 300 лв. разходи за едно третирано куче в София (отчетите на "Екоравновесие" в последните години показаха, че толкова средно струва на софиянци всяко третирано животно – бел.авт.)?
- Звучат ми безумно. Доколкото помня най-голямата част от този разход беше залавяне и транспорт на кучето. Самата манипулация, кастрацията, струва далеч по-малко – в една частна клиника дори. При нас нещата са малко по-различни, защото ние не транспортираме кучетата, докарват ни ги гражданите. Като по този начин пестим на Столична община и на държавата хиляди левове. Нашите доброволци се оглеждат за некастрирани животни и когато видят такива, ги хващат, водят ги, кастрираме ги и ги връщат. Предполагам, че в тази цифра безумна са включени и микрочип, и ваксина за бяс, но няма да излъжа, ако кажа, че всичко това не би трябвало да струва повече от 50 лева, сумарно.


Кметът на София г-жа Фандъкова обяви, че строителството на един нов приют за 500 кучета по настоящите стандарти би струвало около 6 млн. лв. Вашият приют е точно за 500 кучета. Това не е ли фрапантна сума за строителство на такава сграда?
- Това също е огромно и безумно число. Предполагам в общината са си направили разчетите. Г-жа Фандъкова е права, че животните наистина нямат нужда от монолитна сграда. Нашите животни живеят в голяма тухлена сграда, което всъщност не им е необходимо, те в повечето време са навън. Така че напълно подкрепям нейното становище, че не е необходимо да се правят големи сгради с огромни вътрешни площи за животните. Проблемът, който виждам в промяната на наредбата (наредба 41 към закона за ветеринарно медицинската дейност) е основно в квадратурата за живот на едно куче. Те са териториални животни и не могат да се сложат 15 кучета на 30 квадрата (в предложените промени са определени по 3.5 кв. м. на куче, колкото и в настоящата наредба; в това число влизат и къщичките им, които ще са поне по 1 кв. м., а в огражденията, според проекта ще се събират до 15 кучета - бел. авт.), в които квадрати се включва и площта за къщичките. Т.е. ако къщичките са от по 1 кв. м., на тях им остават 2 квадрата. Това най-много безпокои природозащитниците – че реално кучетата ще се самоизбиват. Сега нормативното пространство е по-голямо.


Според вас как може най-бързо и ефикасно да се реши проблемът с бездомните кучета. И колко бързо може да се направи това?
- По принцип новата програма за овладяване на безстопанствените животни в София е доста добра. Но има сериозни пропуски в това, което се прилага. Сега ни казват: кастрационната програма не работи, защото още има кучета. Не е така. Просто те не работят – имам предвид министерството и малките общини. Защото за да се реши проблемът с бездомните кучета, трябва да се работи основно в две насоки. Едната, кастрацията на кучетата, горе-долу се покрива. Но другата е тотално пренебрегната и докато не се започне работа по нея, никога няма да се оправим с кучетата, без значение дали ги прибираме в приюти, избиваме или кастрираме – това е контролът над домашните животни.


В София се предполага, че има около 150 000 домашни кучета. Дори да допуснем, че само 10 % от тях раждат и се изхвърлят кученцата на улицата (процентът най-вероятно е по-голям). Това би означавало 15 000 нови кучета всяка година само в София. Отделно ние сме свидетели, че от съседни малки общини, където не се работи по проблема, кучетата се изхвърлят в София.


Точно затова министър Найденов е виновен за ситуацията, защото няма единна национална програма. Не може да се реши проблемът само в София или само в Челопечене. Трябва да се работи на национално ниво. Трябва да се знае какъв процент домашни кучета се пускат на улицата и да се държат отговорни хората, които го правят. И това може да стане само с контрол – само когато след години закъснение единната база данни, регистърът на домашните кучета, заработи. Обществената поръчка за този регистър струваше милиони, с краен срок 2008 г. И все още го няма. И сега когато при нас дойде куче, очевидно домашно, породисто, с микрочип, ние няма как да разберем кой го е изхвърлил.


Имате ли такива случаи?
- Много често.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK