Българските медии се съобразяват със собствениците си, обяви изследване

Българските медии се съобразяват със собствениците си, обяви изследване

© Цветелина Белутова, Капитал



Българските медии отразяват събитията избирателно като се съобразяват със собствениците си, затова читателите се налага да следят повече от едно издание, за да бъдат информирани. Освен това медиите в страната загърбват социални проблеми като насилието между половете, дисклиминацията и хомофобията - теми, приоритетни за колегите им в други страни от ЕС. 


Това сочат резултатите от иззследване на Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО), цитирани от БТА.  СЕЕМО обединява редактори, медийни ръководители и водещи журналисти от Югоизточна и Централна Европа.


Изводите на международната организация са, че мнозинството репортери в България смятат за нормално да не публикуват материали, които могат да навредят на бизнес интересите на собственика на изданието. Даже независими български медии, ценени за своето интелектуално съдържание, се въздържат да пишат за икономически сфери, в които действа собственикът, се казва в съобщение на СЕЕМО. 




Организацията е извършила проучване в България от 1 до 4 април, за да провери промените в  собствеността в медийния бранш и твърденията за оказван натиск върху медии. Делегацията на СЕЕМО се е срещнала с вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, както и с над 25 главни редактори,
водещи журналисти медийни експерти и представители на неправителствени организации.


В съобщението се посочва, че медийният пазар в България е претърпял големи трансформации през последните три години, откакто през 2010 г. германската компания "Вестдойче алгемайне цайтунг"
(ВАЦ) се оттегли от българския пазар. "Медийна група България холдинг" е изкупила изданията на ВАЦ, а "Нова българска медийна група холдинг" е започнала още през 2007 г. да придобива много издания., припомня ССЕМО.


Двата медийни конгломерата се борят за пазари и влияние, констатира СЕЕМО и посочва, че някои от събеседниците на нейните пратеници в София са казали, че висшето политическо ръководство на страната се е намесило, за да прекрати публичната война между тях.


На въпроса дали в спора е замесена идеология, интервюираните са отричали категорично, заявявайки, че става дума само за бизнес и лични интереси. В съобщението на СЕЕМО се казва, че конфликтът между двете медийни групи е довел до разцепление Съюза на издателите в България.


Според експертите на СЕЕМО в България собственикът чужденец се възприема от журналистите като
заслужаващ доверие, като мислещ в перспектива и той по правило не участва във всекидневните редакционни решения. Българите собственици, от друга страна, се възприемат като инвеститори с
краткосрочна визия, които се стремят към незабавна печалба, смята организацията. Този бизнес модел е повлиял върху качеството на медиите в България: повечето всекидневници са станали таблоиди, заключава мисията на СЕЕМО.


В доклада се цитира разказа на редактор, който бил запитан от новоназначен журналист дали да пише добри или лоши неща за определен политик. Журналистът обяснил, че в предишния си вестник шефът го инструктирал за кои политици да не пише нищо, за кои - да пише добри неща и за кои - лоши.


СЕЕМО отбелязва, че подобен подход към свободата на медиите и журналистиката обуславя необходимостта читателите и зрителите в България да не разчитат само на един медиен източник, за да се
сдобият с информация от публичен интерес. На тях се налага да четат различни вестници, да гледат различни телевизии или да превключват между две радиостанции с новини (една частна, а другата публична).


Корпоративната журналистика, както я наричат в България, подкопава доверието към повечето медии и поражда съмнения сред журналистите (възприемани като последователи на определена медийна група), констатира СЕЕМО.


Пратениците в София са установили, че българските журналисти не се занимават с въпросите, свързани с разнообразието, като например половете и насилието между половете, хомофобията или етническите и
религиозните малцинства. Тези теми според тях се отразяват от медиите в България спорадично, предимно при възникнал неприятен случай.


Българското общество и политическата сцена не са започнали още дебати по тези социални теми, които са приоритетни за политическия дневен ред в други страни от ЕС, заключава Организацията на медиите в Югоизточна Европа (СЕЕМО).

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK