Изнервен шофьор преби друг пред семейството му на магистрала "Тракия"

Летящ по магистралата водач на "Хонда" реши с юмруци спора за дясната лента на "Тракия"

Среден на ръст, около 40-годишен, с шапка с козирка, тениска с къс ръкав, едро телосложение. Така бих описал нападателя си



Инцидентът, описан в текста, се е случил на колегата ни Георги Пауновски във вторник следобед. На негово място можеше да е всеки друг шофьор. Той ще потърси всички законови начини да защити правата си. Публикуваме историята му, защото се надяваме, че и през обсъждането и осмислянето на такива ситуации ще помогнем да се повишава толерантността и взаимното внимание по пътищата. Както и че ако ви се случи подобно нещо, няма да го оставите без последствия, а ще подадете жалба, ще потърсите публичност...Това също е гражданска позиция. - бел. ред.


От няколко месеца споря с колеги, пишещи за автомобили, като защитавам тезата, че по българските пътища толерантността се повишава. От днес вече съм на друго мнение, след като бях бит от шофьор, решил, че му преча, като се "влача" със 130 км/ч по магистралата, а и имам  наглостта да му правя забележка. 


Инцидентът




Още ми е трудно да осъзная, че станалото е истина. Прибирах се в София със семейството си. Часът беше малко преди два следобед, трафикът беше сравнително спокоен.


Карах нова тестова кола и малко преди разклона за Равно поле на магистрала "Тракия" изпреварвах в най-лявата лента с около 130 км/ч "Алфа" 147, шофирана от жена. 



Георги Пауновски е редактор в "Дневник". Повече от шест години пише за автомобили в сайта, вестник "Дневник" и впоследствие "Капитал Daily". Част от работата му е да тества нови коли и да пише за тях.

В един момент сякаш от нищото изскочи "Хонда CR-V", движеща се поне със 180 км/ч, която яростно присветваше с фарове. Инстинктивно подадох мигач с намерението да се прибера вдясно, но прецених, че ще вляза твърде близо до изпреварвания автомобил, което може да създаде проблем. 


Ускорих още малко и се прибрах в средната лента. В момента, в който хондата ме изпреварваше, погледнах към бързака зад волана - мъж на средна възраст, до него се возеше жена. Той яростно жестикулираше. Опитах се да му покажа, че не разбирам какво иска.


Намалих рязко, за да го оставя да отмине, не исках проблеми, все пак возех сина си, който няма и три години и кротко спеше. Засегнатият "колега" шофьор обаче ме принуди да спра в аварийната лента. Останах в колата, закопчан с колана, и отворих прозореца, за да го чуя какво иска. 


Саморазправата


Чух псувни, последвани от удари с юмруци. Няколко успях да избегна, други - попаднаха в лицето ми, очилата ми изхвърчаха. "Какво правиш, тук има дете", попитах. "Какво от това - и аз имам", получих отговор и поредния юмрук. Опитите на придружителката на нападателя да го озапти не успяха...


За щастие вратите на колата бяха заключени, вдигнах и прозореца, за да се защитя. Последваха удара с юмруци по стъклото, ритници във вратата, един шут отнесе и страничното огледало.


Секунди по-късно изнервеният шофьор се качи в колата си. "Запиши му номера", чух жена ми да вика отзад. В този момент се сетих, че под ръка ми е фотоапаратът, с който обикновено правя снимки на тестваните коли.  Снимах.


Докато си търсих телефона, жена ми забеляза, че в острещната лента на магистралата има полицейска кола. Полицаите явно бяха дошли секунди след инцидента и се готвеха да пишат акт на провинил се шофьор. 


Полицейската намеса


Прескочих мантинелата, затичах се към тях. Те се зачудиха какво ме кара да пресека магистралата така рисковано.


Разказах им накратко за станалото, в този момент усетих болка в устната, оказа се, че има и кръв. Полицаите веднага освободиха шофьора, когото бяха спрели. Съобщиха по станцията номера на колата с бияча, успокоиха ме, че ще бъде спрян, и ме посъветваха да заведа жалба в Осмо районно. 



Сигнали и снимки за нарушения и проблеми по пътищата може да изпращате на [email protected] или през приложението за мобилни телефони Дневник L!VE

След като минах и през съдебна медицина, където установиха, че "имам линейна рана в областта на горната устна с дължина 3 см и червеникаво кръвонасядане". С този документ отидох в полицията, там пуснах сведение за случая и молба до началника за съдействие. 


Успях да разбера, че колата, купена от германска автокъща, както се вижда по номера й, е регистрирана на фирма. Коя е тя - нямат право да ми кажат. Така или иначе съм твърдо решен побойникът да си получи заслуженото. Може би ще заведа и дело...


И накрая, остава да ви посъветвам: като бъдете притиснати от много бързи автомобили на пътя, да им правите място максимално бързо и смирено. Без коментар и нерви. Ако не искате празникът ви да бъде развален...


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK