При "Zelena"

При "Zelena"

© Красимир Юскеселиев



"Докато пребивавал в Италия на Пикасо му притрябвал етер. Отишъл при аптекаря и понеже не знаел думата му го нарисувал".


Това е откъс от случайно отворена страница в малка книжка "Мисли и остроумия" на Салвадор Дали. Книгата е на рафт в галерия - магазин "Zelena", на ъгъла на бул. "Г.С. Раковски" и ул. "Хан Крум".


Мястото е малко, до него се стига по стълби. Прилича на лично скривалище Елена Шемтова (известна сред приятелите си като Ленчето или Зелена) няма да ви върне, ако също искате да се скриете. Защото обича разнообразието. И иска нейната галерия да е отворена към повече хора - " да има картини на по-високо ниво и да има дребни работи - бижута и джунджурии".




В галерията има нейни произведения - платна и нарисувани бутилки, пепелници и чинии, авторски бижута - сребърни и от хартия, изрисувани копринени шалове, керамични предмети, книги.


Елена по-скоро няма любим предмет. "Харесват ми шаловете, а и тези метални неща от скрап - на един човек са - самоук, но много креативен, много е добър. Тези бижута от хартия също са много красиви." Показва картина на бившия си приятел, която продава.


Искала е да има галерия от малка. Завършва художествената гимназия, а след това националната художествена академия със специалност "текстил". Сега е на 24 години и я вълнува повече рисуването на стъкло и живописта. Казва, че това е страстта й.


Родителите й помагат за мястото, но иначе сама го поддържа. Там е всеки ден от 12 ч. до вечерта. Започва да събира неща "оттук - оттам", от нейни приятели. впоследствие с нея се свързват хора.


Докато говори Елена движи много ръцете си, гласът й е плътен, усмихва се само ако й стане смешно, не от любезност. Има вид на сериозна и вглъбена, особено като е хванала четката. Виждаме я съсредоточена зад статива й, докато рисува пейзаж по средата на деня. Няма ателие, но казва, че може да рисува навсякъде, дори и около нея да има хора. Отдава го на това, че и в гимназията, и в академията винаги е рисувала в група. Обича докато го прави да слуша музика.


"Може би подхождам с неопитност спрямо галерията, защото никога не съм се занимавала с подобно нещо. Но искам да е любопитно и всеки да може да си намери по нещо. Не искам да е претенциозно и за отбрани хора", казва отново Елена.


Представя си, че мястото ще се развива и ще има повече изложби и други събития.
Има идея е да прави уъркшопове за малки деца по няколко часа през почивните дни
"Да се занимават с нещо - аз да им предавам урок, някаква тема или техника.Това е време за родителите, а може и да е полезно за децата. След това ще се направи изложба с техните неща", представя си Елена. Разчита че по този начин галерията ще потръгне.


Да се учиш на търпение


Елена смята, че се е насочила към по-търговската част на нещата, "защото чистото изкуство се продава много трудно" и от него се интересуват  ограничен кръг от хора." Има ценители и хора, които искат да си купят нещо, но не могат. И такива, които нямат отношение", казва Елена. Според нея много малко хора самостоятелно подхождат към изкуството с лично отношение и усет. "Или някои близък човек се занимава с такова нещо,или някой им е казал", смята още момичето.


Сега се учи на търпение - "от малкото към по-голямото, за да може всичко да е осъзнато и смислено".


Не помни какво е първото нещо, което са купили от галерията. Много от нещата са били от познати и приятели - "да ме поощрят". Помни, че е продала две графики на Димо Колибаров - "което за мен беше голяма радост и вълнуващо. "Че непознат човек влезе и за пет минути си избра и го купи. Обнадеждих се, че ще тръгне", леко се усмихва Елена.


Зелена - като начин на живот


Името на галерията се появява след един сън. Елена дълго време е размишлявала какво да бъде - не е искала да е претенциозно, а по-скоро разпознаваемо. Минава през много идеи, но една нощ сякаш изплува след един съд - Зелена - "защото така съм позната сред приятелите си. А и от еко виждането ми за живота - сбор от тези две неща".


Тя е вегетарианец и е привърженик на природосъобразния начин на живот. "Не да се изпада в крайности. Гледам да не натоварвам хората с тези неща, но човек може да прави малки стъпки - да хвърля боклука разделно, да не си хвърля фасовете по улицата, да изполва по-малко вода. Те са елементарни и всеки човек може да ги прави", мисли Елена.


Според нея в България повечето хора, които предпочитат този начин на живот са крайни в позицията си и така отблъскват останалите. "Което си е техен избор. Но истината е някъде по средата"


Елена израства с мисълта за рисуването, от дете го прави. Била е насърчавана от родителите си, освен това и баба й е художник. "И то се случи съвсем естествено - това е моето поприще и призвание". Затова и не знае каква е искала да стане като малка.


Ако се наложи би работила и нещо друго - да се занимава с бизнеса си на родителите си, които имат  издателство. Определя го като смислен и твърди, че може да го доразвива. Но не й се иска да пропуска възможността с галерията - особено след като вече съществува.


Обичам приятелите си и много ме зарежда това нещо


Елена твърди, че слабо се интересува от политика, но чете и научава разни неща. Не би живяла никъде другаде, защото България си е "нейното място". "Обичам си приятелите и повечето неща тук. Няма много поле за изява и много неща не са наред и по-трудно тук човек може да направи нещо", признава още Елена.


Според нея в чужбина се цени повече ръчният труд и хората се интересуват и търсят изкуство. "Тук средностатистическият човек не е доволен, има и озлобени хора. Но все пак има и хубави неща - природа, приятелите ми. Не искам да се махам от тук. съжалявам че не отидох на "Еразъм", за да опитам от живота навън и да създам контакти. Но затова пък пътувам често при всяка възможност", казва още момичето.


Елена обича да пътува из страната и да ходи по диви места и морето. "Всичко зависи от хората, с които съм - това й доставя най-голямо удоволствие и я вдъхновява - нейните приятели.


Когато има нужда да остане понякога сама, отива на къща в планината - да си почива, да чете - достатъчни са й няколко дни, след които после може отново да се вижда с хора. "Това е най-големият кеф в живота. Обичам приятелите си и много ме зарежда това нещо. Може би и това е смисълът да съм тук".


"Душата е състояние на пейзажа, противно на романтичната представа, че пейзажът е душевно състояние".


Изниква от за втори път случайно отворена страница в малка книжка "Мисли и остроумия" на Салвадор Дали. Книгата е на рафт в галерия - магазин "Zelena", на ъгъла на бул. Раковски и Хан Крум. Елена вече е започнала да рисува пейзаж. Стативът й гледа към отворената врата на галерията. Там е всеки ден от 12 - 19-20 ч.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK