Умира ли българският език?

Умира ли българският език?

© Юлия Лазарова



Езикът ни е такъв, какъвто го мислим, говорим и записваме. И колкото по-сложен и безкраен го опазим, толкова по-добре. Това пише Мирела Иванова в своя публикация на сайта на "Дойче веле" по повод поредните дискусии около боледуващия български език.


Освен един оспорван законопроект за конфискацията на незаконно придобито имущество, който се прие, в Народното събрание бяха дебатирани и отхвърлени други два - за българския език. Те не предизвикаха нито правно, нито обществено цунами, само обичайната ожесточена говорилня. Застрашен ли е днес езикът ни и от кого? Нуждае ли се въобще от закон? Д-р Калина Викторова, дългогодишен ръководител на Секцията по съвременен български език към Института по български език на БАН, смята, че законодателството в областта на езика е абсурд. Експертката споделя, че в последните години в секцията са разгледани поне 15 предложения за законопроекти и всички те са върнати със съответното компетентно становище:


Езикът - мистика и правила




"Нормите на книжовния език притежават сами по себе си законова същност. Те са утвърдени чрез правописния и правоговорен речник и се изучават още в началното училище. Правилата на книжовния език могат да се контролират, по-трудно е това да се случва с говоримия, защото е жив, непрекъснато развиващ се организъм, който следва собствените си вътрешно-развойни процеси и закономерности."Езикът, да не забравяме, е мистично и необяснимо явление", продължава д-р Калина Викторова. Тя не вижда заплаха за българския език, категорична е, че не се нуждае от охрана и мерки.


Едни чуждици отмират, много от турцизмите например, по-късно се появяват нови, трайно настанили се русизми, нахлуват и англицизми, като някои от тях се вграждат в речта ни, а други изчезват, но това е естествено в съвременния глобален свят. "Един език умира, само когато изчезне общността, която го говори", категорична е д-р Викторова.На съвсем друго мнение са неколцината преподаватели по български език и литература, с които разговарях. Страхуват се, че българският език губи всекидневно от своето словно и изразно богатство, макар да не си представят как би могло да се санкционира законово подобно явление.


Интересно, мъдро, сладкодумно


Имам и свое, писателско мнение: смятам, че не само книжовният, но и говоримият български език е тежко болен, не му достига въздух, простор за необятните му възможности, пък и хора, които да му преливат от интелекта, мисленето и любовта си, говорейки сложно, интересно, мъдро, сладкодумно дори, възползвайки се от цялото нюансирано речниково богатство, от цялата натрупана и записана негова глъбина и бездънност, от красотата му, ако щете.


Но нима законът би помогнал в случая? Та животът ни днес е опростачен и разпарчетосан, свит до мизерен потребителски крясък, политиканстващо словоблудство и чалгарска светскост, затворен между "много яко" и "много тъпо", и двеста-триста думи, коя от коя по-семпли. Езикът ни боледува, защото боледува духът ни. Но се надявам да не умира, а да си поема успокоено дъх, да помни енергията си и да се самосъхранява в книгите на същностните ни класически и съвременни автори. Остава само българите да пожелаят да прочетат, припознаят и проумеят себе си в тези книги.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK