Адвокат на гениите

Илия Михайлов по време на репетиция

© Георги Кожухаров

Илия Михайлов по време на репетиция



В залата е тихо. Чува се проскърцване на столове. Някой покашля. Става още по-тихо. Диригентът сякаш поема въздух и дава началото. Концертът започва. В началото има необяснима магия, после времето тече различно.


И докато обикновеният зрител се потапя, диригентът остава нащрек. Следи, контактува с поглед и движения, следва сценарии.


"Диригентството е аристократична и луксозна професия. Екзотична дори. Може би единственото по-екзотично е да си космонавт", казва Илия Михайлов. Той е хоров диригент от Софийската филхармония, работи с националния хор "Светослав Обретенов" и преподава в Американския колеж.




Обича да чете, иска да има повече нормални хора в България, защото средата е важна. Казва, че е свободен, но понякога има усещането, че времето тече прекалено бързо. Иска да се зарежда от природата. Вече не следи политиката - знае кой е премиерът и президентът, но само екологичните каузи привличат интереса му (един от основателите на "Екогласност" е, но първоначалната идея вече я няма).


Това накратко.


В събота, 12 май, Илия Михайлов ще дирижира концерт на италианска ренесансова музика (Грегорио Алегри, Джовани Палестрина, Франческо Кавали) и Арво Пярт- най-съвременният композитор на хорова музика и със специалното участие на Дяна Роуън с нейната келтска арфа и Бисер Генев, който ще е на пианото.


Концертът е част от цикъла "Звукови диалози". "Те са задочни, разбира се. Между различни автори си избирам - предишният беше Хайдн и Моцарт - Хайдн е бил учител на Моцарт, но Моцарт го е надминал", разказва Илия Михайлов. Нищо от движенията му не подсказва, че е диригент. Говори спокойно, усмихва се и се шегува. Често с ирония.


"Диалози между хора, които не са се срещали никога - италианска ренесансова музика, която е на около 400 години и Арво Пярт, който прави медитативна и религиозна музика. В Берлин за концертите му има опашки от две улици, ходят баби на по 90 години с бастуни и тийнейджъри с пробити носове и уши", вече по-разпалено разказва Илия. Определя Пярт като "извънземен човек" и показва снимката му от диск: "Виж му погледа".


Адвокат на гениите

© Георги Кожухаров


С фрак пред огледалото


Илия е бил пианист, после контрабасист. Занимава се с музика от малък, решава да стане диригент - "може би е смешно, че исках да стана като тати (баща му е диригентът Здравко Михайлов), но още на четири години се бях набутал в неговите обувки и дирижирах пред огледалото, облечен с неговия костюм. Мислех, че ще ям голям бой, а те умряха от смях", спомня си Илия.


В един момент започва да не му стига само да свири - "правенето на музика с живи хора май ми се отдава -може би донякъде е генетично, може би отговаря на характера ми". Илия определя диригентството като върха на професията му - "единственото нещо, което може би е повече от дирижирането, е човек да е композитор. Обаче при едно условие - само ако е гений. Аз понеже не съм, и реших да взема второто стъпало. Ако човек не може да е император от Междузвездни войни, е хубаво поне да е Дарт Вейдър - Всички го помнят и никой не пита кой е...".


Определя се като "адвокат на гениите". "Клиентите ми са доста добри - Моцарт, Хайдн. Боря се гениите да се знаят и да не се забравят.Приятна борба е", усмихва се Илия. Ако не беше станал диригент, щеше да е или адвокат или кинорежисьор.Възпитаник е на Джулиард скул, Ню Йорк, Женевската консерватория. завършва и в Лондон.


Преди десетина години, на Илия се налага да избира. Бързо. През 1998 г. губи баща си. "Почина от инфаркт след концерт. И аз самия бих искал така да напусна шоуто", казва той и се усмихва.


"Но трябваше да взимам решения тогава, бях на кръстопът в живота си - завършвах в Ню Йорк и можех да остана там и да продължа кариерата си на контрабасист, да вляза в някой оркестър и с това да приключа. Или да се ориентирам към професионална кариера на диригент. Вече бях започнал да уча с Росен Миланов, който е моят първи учител".


Според Илия за диригентството човек трябва да има спокойствие, да има къде да живее. "В Ню Йорк това нямаше как да стане, там животът струва 100 долара на час, а аз ги нямах".


След смъртта на баща си решава да поеме и хора, който той е дирижирал - "Големите български гласове". "Обещах, че ще продължа работата му, доколкото силите ми позволяват. Бях на 24 години и вече 13- 14 години продължавам с тях. Обиколихме света, което не е малко".


Започва да учи тук с академик Васил Казанджиев - "най-големия жив музикант, който е възпитал много диригенти". "Оказа се, че в България има диригентска школа, което за малка страна - едно от най-луксозните изкуства в един от най-луксозните сегменти е впечатляващо, а признак на цивилизационен белег е че имаме професионални хорове".


Преди три сезона започва да работи за Американския колеж в София, което също приема за мисия. Там обучава доброволно млади хора. През декември печели конкурс за националният симфоничен хор "Светослав Обретенов" - най-старият професионален хор у нас. Казва, че се опитва  да раздвижи нещата.


Адвокат на гениите

© Георги Кожухаров


С Илия се срещаме не само в залата, а и в "Арт клуба" на ул. "Цар Иван Асен II". Израснал е в квартала и сега намира, че средата се е променила много за последните 20 години и е трудно да се намерят нормални хора. "Младите и интелигентни хора, които искат да работят и да правят нещо за средата си, наистина са малко. Повечето хора са пуснали се по-вълните и това е малко тъжно".


Приятно оправдание


Казва, че е трудно в общество, където на почит са безпросветността и невежеството, да продаваш висока култура. "Основният бизнес на нацията е невежеството и в това има много пари. Когато се опитваме да тласнем махалото в другата посока, е ясно, че ще има голяма съпротива", казва със съжаление Илия.


Сравнява с други държави и отбелязва колко е важна религията. Самият той е вярващ и религиозен. Живял е доста в Западна Европа и не мисли, че средният швейцарец или германец е по-възпитан от българина. "Просто там има много здрави закони и никаква възможност да се избяга от тях или да се изклинчи. И църквата от поколения наред е възпитала една боязливост - от господ Бог, от някой велик архитект на вселена, от някакво висше същество - че нещо не трябва да се прави".


За него е неприенлиево, че тук се толерира неспазването на правила. "Така са обръгнали хората, че хитрият тарикат си е малко пич. Ако случайно не си тарикат и не си прецакал хората по някакъв начин явно че си будала второ качество. Това е извън моя морал, защото е нормално да има правила и те да се зачитат. Това е нещо,което ми идва малко в повече. Освен това и шуробаджанащината в чистия й вид - абе този човек нищо, че не става -дайте него, той е добро момче", споделя Илия. Цитира приятеля си оператора Емил Христов, който казва, че добро момче не е професия. Всички са много добри, но никой не е много добър - специалист в това, което прави.


"България чисто енергийно е доста необикновена страна, с необикновена карма, като гледаме историческото развитие. На квадратен метър със собствена индивидуалност колкото българи съм срещнал, дори в  Ню Йорк няма. Тук има много талантливи хора и просто няма среда и затова не ги намираме.


"Ако тези хора формират някаква клетка ще се постигне баланс срещу неграмотността, защото е важно човек да има модел на подражание и някакъв контрапункт - ако имаме простотия, чалга, корумпирани политици е хубаво човек да има нещо обратното. Както в живописта има история на красотата и на грозотата".


Още две години идеализъм


Илия се надява нещата в България да му се получат. Не се сеща на кого е мисълта: "Ако човек е на 20 години и не е идеалист, значи няма сърце, ако е на 40 и още е идеалист, значи няма акъл. Аз съм почти на 38 години и имам още две", усмихва се широко. После със сериозен тон казва, че все още е идеалист, "без да рискувам да ме обвинят, че нямам акъл".


Иска с нещата, които прави да покаже на хората, че има смисъл да отделят по един час в събота вечер за нещо различно от ежедневното. "По някой път те не искат да имат много духовни преживявания, което го разбирам, също е приятно да гледаш един мач или да си с приятелката си. Но в Швейцария, например, докосването до какъвто и да е вид култура е необходимост, която не се дискутира. Както си миеш зъбите, дори когато си много изморен, така и хората слушат класическа музика. Не знам дали ни прави по-добри, надявам се, но при всички положения мисля че ни променя", заявява Илия.


Любовта не е рехабилитационна система


Наскоро Илия е разбрал, че най-хубавите му осем дни за последните десет години са при посрещането на тази нова Година на Семково и на палатки след Ивайловград в края на април.


"Напълно изключих за нищо не мислих и си давам сметка - това ли е цената на нещата, които постигам и искам. Само осем дни за десет години".


Изведнъж започва да говори за любовта - "Велико нещо слава богу, още съществува и е донякъде безплатно. Донякъде само". Смята, че ако човек не е намерил себе си, не може пълноценно да участва в една връзка. "Не е рехабилитационна система, която може да оправи останалата част от живота ти - може да ти даде сили и опора. Но когато хората не са изградени като личности и имат връзка, тя започва да натежава", споделя Илия.


"Истинската дефиниция поне на тези ми години за любовта е когато наистина идейно хората си приличат и нещата стават толкова естествено, че не се замислят дали единият носи другия или обратното. Просто са заедно и се получава едно естествено партньорство", продължава Илия, без да влиза в лични подробности. Говори за сродните души, за баланса, за Зигмунд Фройд и контрастните неща, по които човек може да се запали.


"Пак се стига обаче до това хората да имат еднаква ценностна система - ако някой вярва, че въобще трябва да е в живота обезателно - тарикат, мошенник и депутат, за да е успял, може би нещата няма да се получат. Ако хората изповядват еднакви ценности, е много по-лесно да се получи тази химия между тях, която с добри практики, може дълго време да задържи интерес. Тя вече се слива с интелектуалната енергия и става - ин и ян".


Отново в залата. Но вече не е тихо. Илия дирижира или адвокатства. Нащрек е, вие сте потънали - в музиката, в хора, в изпълнението. Гениите му се доверяват и го оставят да ги защитава. Казва, че май му се отдава.


Проверете в събота, зала България от 19 часа.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK