Вдъхновение от природата или как се създава уникален космически проект в България

Никола Ефремов (в средата с раницата) по време на една от срещите на "Космически предизвикателства"

© Facebook

Никола Ефремов (в средата с раницата) по време на една от срещите на "Космически предизвикателства"



Високо, много високо – на 30 километра над Земята, чак в стратосферата, трябва да полети хелиевият балон на българите от ARTweSphere. Те са един от екипите в мултидисциплинарната образователна програма "Космически предизвикателства," която насърчава работата на млади хора по иновативни програми. Изглежда успява напълно – не само младежи с различно образование и интересни работят в екип, а идеите им са толкова новаторски, че нямат прецедент в световен мащаб.


"Целта е популяризиране на космически технологии, космически изследвания, на нов тип мислене в България. Това е нещо, което вече не ни е супер далечно и ненужно," разказва Никола Ефремов, мениджър на проекта на ARTweSphere, който се запалва по идеята след лекция на Райчо Райчев на TEDx.


Самата образователна програма, за която са избрани 30 души от над 800 кандидатствали, включва въвеждащи лекции от световни специалисти в областта на космическото време, космическата метеорология, слънчевата активност и др. Друг, много важен компонент за младите ентусиасти, е възможността за личен допир до светилата в тази сфера. "Преди няколко седмици тук беше бизнес директорът на Singularity University към НАСА, имахме лекция, а след това отидохме на по бира и си говорихме, обсъждахме идеи... В България много трудно може да имаш достъп до такива хора," казва Ефремов.




Освен теоретичната част, най-голямото предизвикателство е практическо. "Правим проект – до края на юни трябва да изстреляме метеорологичен хелиев балон на 30 километра в атмосферата, който да има полезен товар. Главната мисия е да направим снимка на България и Балканския полуостров от тази височина и да изпратим едно човече от Lego – легонавт. Трябва да го качим горе, след което да го свалим и намерим," разказва ентусиазирано Никола. "Ще имаме и две камери на борда. Едната ще е HD и ще записва по време на целия полет, а другата ще е един смартфон с 5 мегапиксела камера и вторична функция на GPS."


Рендер на апарата Out of Space Object (OSO)

Рендер на апарата Out of Space Object (OSO)


Уникалното в проекта е конструкцията, която ще бъде вдигната от балона. "По-принцип тези мисии се изпълняват с обикновенна кутия от стиропор, където се побира цялата техника. Кутията е закачена за парашут, балона достига до някаква височина и се пука от налягането или просто му свършва хелия. Ние разработихме една аеродинамична форма, която е вдъхновена от ясеновото дърво. Формата представлява конус и върху него има перки, които са с формата на шушулките на ясена. Няма да ползваме парашут, но конструкцията е направена така, че ще пада бавно," казва Ефремов и допълва, че първите софтуерни симулации са били успешни.


"Никой не го е правил досега. Обикновенно при такива мисии вятърът отвява товара на стотици километри. При нас тъй като няма парашут вятъра почти не влияе на падането и кутията ще падне съвсем близо до точката на изстрелване. Ако успеем да го реализираме, надяваме се това да се превърне в стандарт за такъв тип мисии. На първо време ще излезе малко по-скъпо, защото няма да ползваме стиропор, а композитни материали, карбонови нишки. Ако обаче започне производство в по-голям мащаб, мисля че ще стане по-евтино."


Логото на екипа ARTweSphere също е вдъхновено от ясеновото дърво

Логото на екипа ARTweSphere също е вдъхновено от ясеновото дърво


Заснемането на България и Балканския полуостров няма да са единствените полезни дейности на космическата мисия. Според програмата всеки от отборите има изискване да направи научен експеримент, докато балонът се намира в стратосферата, като екипът на Ефремов ще направи два.


"Първоначално мислехме да са повече от 2 експеримента и направихме презентация пред учени от Бостънския университет и университета в Щутгарт IRS. Имахме 3-4 идеи, например да снимаме горите с инфрачервена камера, но тя се оказа прекалено скъпа. При единият от експериментите ще използваме фотоплака, с която да измерим влиянието на космическите лъчи. Фотоплаката е затворена херметически в едно пликче и завита в още едно хартиено, така че да не се проявава. На апарата, който ще изстрелваме, ще има едно парче плака и едно на земята. След това ще ги проявим заедно и ще ги сравним под микроскоп, като направим изводи за силата на космическите лъчи," споделя ентусиастът.


Другият експеримент е биологически, вероятно първи по рода си в България. "Идеята е няколко милилитра хлебни дрожди, които са гъбички, да бъдат затворени в един контейнер и да измерим какво е влияниетона космическите лъчи и радиация върху тях. След това ще ги пратим в биологична лаборатория, където може да ни кажат конкретни данни До колкото разбрахме в България лаборатории от толкова висок клас има само във фармацевтичните компании, така ще се наложи да ги изпратим някъде другаде. Самото нещо е рисковано по-принцип – няма яснота какво ще се случи, как може да мутират тези неща. Изпратили сме запитвания до учени от NASA, които да предположат какво може да се очаква от тях."


Научните експерименти и кипящия ентусиазъм на екипа на Ефремов подсказват и за нещо още по-важно. "Искаме да покажем, че в България може да се случва такова нещо, че има бъдеще тук и има сериозни хора, които са готови да се занимават с това. След успешната реализация ще се опитаме да качим на Международната космическа станция (МКС) експеримент, това ще започне да се развива през септември. Ще ни помогнат всички партньори, пред които сме се доказали през първия етап, г-н Райчев лобира много успешно за цялата програма," споделя амбициите си Ефремов и твърди, ако имаш достатъчно добра идея и достатъчно мотивация за реализацията й, няма граници за това, което може да се постигне. "Информацията е там, никой не те спира, съвсем спокойно и лесно може да се научат нещата, стига да си амбициран," казва той.


Към този момента ARTweSphere подготвят пускане на интернет страницата си, която ще обновяват с информация за предстоящите експерименти. Търсят се и спонсори, които да помогнат за осъществяване на уникалната идея. Изстрелването ще се случи в края на юни или началото на юни, като това ще определят подходящите атмосферни условия.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK