Последно: Общините ще правят пунктове за безвъзмездно предаване на отпадъци

Последно: Общините ще правят пунктове за безвъзмездно предаване на отпадъци

© Надежда Чипева



Кметовете на общини с над 10 000 жители ще са задължени да осигурят площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци, в това едро габаритните, и опасни отпадъци. Това решиха днес депутатите при финалното второ четене на Закона за управление на отпадъците в парламента. Това ще трябва да стане в срок до 2 години, гласи друг текст в законопроекта, чието гласуване предстои.


Текстът, който е сред оспорваните от сектора на преработката на отпадъци, днес мина без особени дискусии в пленарната зала. Румен Такоров от левицата предложи текстът за общинските площадки да отпадне, с аргумент, че те допълнително биха затруднили изтънелите общински бюджети: "Половината от задълженията, които вменяваме на общините, нямат финансово покритие", каза той. Депутатите обаче отхвърлиха предложението. По думите на зам.-министъра на околната среда Евдокия Манева посочи, вариант за реализацията на тези площадки е публично-частното партньорство.


Според Искра Михайлова от ДПС новите площадки биха носили финансова полза за общините, ако отпадъците се управляват качествено. Източници от рециклиращия бранш обаче за пореден път коментираха, че тъй като общините не разполагат с излишни пари, е много вероятно пунктовете да се правят тъкмо чрез публично-частни партньорства от фирми, които да прибират печалбата от отпадъците.




Безвъзмездното предаване ще касае основно металните отпадъци. Според друг оспорван текст в закона, чието гласуване предстои, гражданите могат да предават метални отпадъци само безвъзмездно и то само на общински площадки. От миналата година, когато екоминистерството написа законопроекта, рециклиращият бранш настоява този текст да отпадне. От една страна той е несправедлив, защото гражданите няма да могат да получават пари срещу отпадъка си. От друга страна, твърдят от сектора, това би облагодетелствало големи фирми за метални отпадъци като "Надин", която сега има договори с над 140 общини за обслужване на отпадъците им, и която се сочи за един от вероятните кандидати за участие в общинските площадки.


Законопроектът се обсъжда още от лятото на миналата година и заради спорове приемането му се бави. Най-ожесточен бе спорът около предложеното от екоминистерството правило площадки за метален скрап да се допускат само в градове с общ усртойствен план, какъвто имат едва под 1/3 от общините в страната. Браншовите организации на рециклиращия бизнес настръхнаха, защото това би означавало да се закрият огромен брой от сега действащите пунктове за метали. В крайна сметка Конституционният съд отмени тази разпоредба като дискриминационна. В законопроекта остана правилото, че пунктовете трябва да са в места с "устройствен план", което е доста по-либерален режим. Този текст предстои да бъде гласуван на второ четене в пленарна зала.


Законопроектът с голямо закъснение въвежда в България правилата на европейската рамкова директива за отпадъците от 2008 г. Заради забавянето Европейската комисия води наказателна процедура срещу България и още няколко страни, която в края на април влезе в европейския съд в Люксембург. Тогава Еврокомисията обяви, че глобата, която заплашва страната е малко над 15 000 евро на ден до отстраняване на пропуските. Екоминистерството обяви, че гласуването на законопроекта ще бъде ускорено, така че да не се стига до санкции. От рециклиращия бранш обаче припомниха, че държавата разполага с достатъчно време и делото не бива да е основание спорните текстове в него да се приемат прибързано.


По правило, след решение на съда, страната получава 2-месечен срок да изпълни задълженията си, а за България съдът все още не се е произнесъл.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK