За хората от протеста - част 2

За хората от протеста - част 2

© Георги Кожухаров



Това е продължението на историята за хората от протеста срещу закона за горите. Вчера ви представихме две гледни точки (на кинорежисьора Иглика Трифонова и на антрополога Стефан Кръстев), днес публикуваме другите две. Припомняме и само част от въвеждащия текст от част 1:


Едно от нещата, които дразнеше участниците, беше, че в много медии, а и сред хората, незапознати достатъчно с протеста, те бяха определяни като "еколози", "екоактивисти". Свързваха ги със зелените организации и партии, които организираха протести и акции срещу промените и още докато те се обсъждаха в парламента. Но на "Орлов мост", пред НДК, пред Народното събрание имаше много и различни хора, които нямат общо с тези организации, освен че в случая споделят обща кауза. Това роди и един от плакатите - "Не сме еколози, хора сме".


Затова "Дневник" потърси каква е била мотивацията за участието в протеста на такива хора и как им се е сторила организацията (тя се случваше спонтанно, през интернет, sms-и, Foresquare...) и енергията. Избрахме ги на случаен принцип - хора, които видяхме в тълпата или познаваме. А всеки читател, който иска да сподели и своите преживявания може да го направи във форума, като отговори на въпросите или да ни пише на [email protected]:




Какво попитахме:


- Моля, представете се - с какво се занимавате и дали членувате в природозащитни организации, или други?
- Защо бяхте на протестите ?
- Какво беше вашето лично послание в протеста?
- Може ли да опишете преживяването?
- Какмо мислите за организацията на протестите?
- Вашата реакция на ветото ?
- В какъв друг протест бихте участвали?
- Чуствате ли се активен гражданин ( има ли други инициативи, кампании, в които участвате?)


И какво ни отговориха едно към едно:


Иван Енчев, бизнес анализатор: Време е преходът да свърши. Ние цял живот живеем в този преход


Казвам се Иван Енчев, преди пет години завърших бакалавър "Бизнес администрация" в Германия. От 2007 г. живея тук, намерих работа като бизнес анализатор в международна компания. Участвам в протестите против Закона за горите от момента, в който се прибрах, защотото не можах да приема, че една евопейска страна, се проваля в това, което една източно-азиатска държава (Малайзия - бел.ред.) успява да припознае като национална идея.


На протестите ходя от зимата, когато пресичахме "Раковски" и никой не ни обърна внимание, защото бяхме 100-200 души. Тогава законът мина на първо четене. През послените две седмици не пропуснах нито един от "отразените" протести, защотото мисля, че олигархичните кръгове не заслужават свободата, която им даваме. Нашите родители, които започнаха прехода, са се предали пред това, което обществото им е предложило, ние се надяваме, да приключим с този "преход" и да успеем да заявим "гражданското общество", така желано от нашите европейски партньори и така далечно от сегашната българска действителност. Мутрата-премиер е отживелица. Същто се отнася до "свирката"-журналистка, която в национален ефир излага дори и Бареков, като подлога на властта!



Четете утре "За хората и протеста" - част 3 - с писма от читателите на "Дневник"
Ако сте участвали (реално или виртуално) отговорете и вие на въпросите ни във форума или на [email protected]. Може да споделите и своите снимки от протеста.

"Долу Цеко от Алеко", "Без агресия", аз искам всяка една личност, оправдаваща благосъстоянието си със "тарикатските" времена досега, да бъде изобличена, да бъде ясно, че този преход е приключил, да бъде ясно, че времената, които нашите родители бяха тъпкани прключиха – оттук нататък България е просто член на Европейския съюз, който спазва правилата и никога повече не се подлага на пропагандата на  "чистачката от Овчарово"...


Ние бяхме и на протестите през 1990 - та, бяхме и през 1997- ма. Как да ни се сторят? Чест му прави на Бойко, че не ни смаза със сила, ужасно тъпо беше, че опита да ни лъже, все едно сме деца, които не знаят какво искат...


Никаква организация нямаше! Дойде event-а, събрахме се, позабавлявахме се, мисля че дори полицаите бяха приятелски настроени. Ако някой се беше опитал да ни органиизира, щяхме да го презрем на момента. Чест на опозицията, че не опитаха да ни яхнат!


Първоначално ветото беше победа. След това онази кифла се изложи по национален ефир. Междувременно един след друг министри се надпреварват да ни обиждат. От 1 седмица не спират да ни обиждат. Ветото се оказа бутафория, която властта си позволи. Ние не сме еколози, не сме екозащитници, ние сме младите в България, които не се примиряват с кебапчета и безплатен транспорт! На нас ни писна от мутри, писна ни от преход, искаме свободна среда за децата си!


Време е преходът да свърши. Ние цял живот живеем в този преход. Искаме спокойни времена, в които можем да оставим децата си да растат. Това казах и на нашите – вие ни забихте в това, ние искаме да ни е спокойно, както ви е било спокйно на вас през 70-те. И да имаме право на глас.


Ще участвам във всяка инициатива, която превръща нашата малка държавица в нормален европейски щат. Няма да позволя да се превърнем в  point-of-contact на тъпата мафия, която ни използва като вход към Европа. Днес свирката ми имаше надпис "Stop violence over animals", няма модерна кауза, която да ме отблъсне!


За хората от протеста - част 2

© Георги Кожухаров


Мирела Заричинова, юрист: Държавата трябва да я заболи, за да разбере, че има проблем, иначе не те чува


На 25 години съм, завършила съм право и в момента работя като юрист. Не съм член на природозащитни организации, нито пък на политически партии. Много
обичам да ходя на планина.


През зимата бях на някои от протестите срещу закона, както и този, който беше заедно с шистовия газ. Иначе сега бях на втория и третия ден (14-ти и 15-ти), както и на шествието вчера. Първоначално като видях новината, че законът е приет на второ четене, цъкнах с език и си помислих "Пак не успяхме". После започнах да чета онлайн дискусии, видях, че не съм единствената разочарована. Какво единствената… То интернет пушеше! Започна лавинообразното канене в събитието във Facebook, споделяне на информация, снимки, статуси, постоянно летяха нови и нови нотификации - всеобща еуфория, че не си сам в разбиранията си.


В първите дни преди ветото посланието ни беше "Плевнелиев, улови момента". С моя колежка направихме такъв плакат. Плевнелиев беше човекът, който единствен в цялата държава имаше правото да върне обратно на Парламента този закон. Посланието ни беше, че вярваме в него и в неговата еманципация от партията, която го е издигнала, че сега е неговият шанс да се докаже като личност.


Снощи (в сряда - бел.ред.) беше "Недейте да шикалкавите", защото в момента властите, защитаващи лобистки интереси, се опитват да ни изкарат шепа неориентирани млади хора, които не знаят какво искат. Опитва се да провокира конфликт между нас и другото - същинското общество. Но това не е така. И сами видяхме хората на вчерашния т.нар. контра-протест. На мен ми стана мъчно за тях, не знаеха за какво са там, докарани като някакво стадо от някъде, предвождани от хора със зле прикрита агресия в погледа.


Хората, с които бях там, са основно приятелите ми, с които ходим на планини. Там съм ги
срещнала, там сме станали приятели и всичките са страхотни, между 20 и 30 години, хора от IT сектора, политолози, бъдещи лекари, още юристи, няколко икономисти, двама бъдещи учители. Хората около нас не се различаваха – основно младежи, усмихнати и позитивни. Полицаите се стараеха да не бъдат агресивни. Сигурно и за тях е било напрегнато първите три дни, когато затваряхме Орлов мост.


Но нямахме избор, държавата трябва да я заболи, за да разбере, че има проблем, иначе не те чува. На 15-ти, към 22.30 ч., след като бяхме заедно с тях вече от три часа, на "Орлов мост" (до самите орли от страната на Иван Асен) един от не-организаторите на протеста донесе голям плик с минерални води и раздаде на протестиращите. Даде и на полицаите. Всички бяхме жадни. От тази страна бяхме останали малко хора и си говорехме с полицаите. Опитвахме се да им обясним защо сме там. Далеч съм от мисълта, че всички полицаи са лоши и приличат на безумния си шеф.


Ужасно се гордея, че живея в България в момента – че това се случва, че се будим за граждански живот и хората започват да осмислят концепцията на активизма. Това да защитаваш идеи, от които нямаш директна облага, не беше популярно до скоро тук и все още остава неразбираемо, щом има хора, които смятат, че някой ни плаща.


Ние не сме против тези хора, които бяха пред Парламента на обед вчера, не искаме да гладуват и да стоят безработни, но не смятаме, че положението им ще се подобри с променения закон. То ще постави в огромен риск българската природа и ще подобри положението в банковите сметки на Цеко Минев и десетки други знайни и незнайни собственици на офшорни дружества, които дори не искат данъците си да плащат в България. Ние не сме против и зимните спортове, а против безразборното унищожаване на гори с прекалено олекотени процедури и ниски такси. Защото това е една високорискова дейност, която може да има необратими последици, които да се проявяват с години напред. Процедурите изглеждат тромави, но те имат своята цел и това е гаранцията, че няма да се допускат своеволия и че със събраните такси ще се прави компенсаторно залесяване. Помислете за осиновяването на дете, лишено от родителски грижи. Както е хубаво за него бързо да се намерят родители, така и не бива това да се прави без засилен държавен контрол. Защото лесно уязвимото дете може да попадне в ръцете на неподходящ човек - например педофил или експлоататор.


Винаги, когато считам, че нещо е нередно, бих протестирала срещу него – дали ще е на "Орлов мост"
или в спор с хора, или от Facebook, скайп, блога ми. Нямам проблеми със заявяването на мнение,
когато наистина вярвам в нещо.


Четете утре "За хората и протеста" - част 3 - с писма от читателите на "Дневник"
Ако сте участвали (реално или виртуално) отговорете и вие на въпросите ни във форума или на [email protected]. Може да споделите и своите снимки от протеста. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK