Урок по воля на 100 км

Снимките предостави един от участниците

Снимките предостави един от участниците



Малко след 6 ч . сутринта в събота слънцето вече се е подало, но още не е напълно изгряло над София. Вижда се добре от  Националния исторически  музей. Градът още спи, а оранжевата светлина сякаш се
разстиля над него. Почти никой от над 600 души пред входа на музея не се заглежда в изгрева. Те са ангажирани в това да оправят колелата си, да закачат състезателните си номера, да се шегуват. Най-добрите са застанали най-отпред.


След няколко минути за 42-ри път оттам ще започна 100 километровата обиколка на Витоша. В нея могат да участват колоездачи и пешеходци (стартът за тях е в 00 ч. предишната вечер).


Състезанието се състои в пълна обиколка на Витоша по 100-километров планински маршрут. В него тази година участие взеха рекорден брой състезатели - над 600 колоездачи и близо 300 пешеходеца. За сравнение на маратона на София, който го организират Българската федерация по лека атлетика, Българският олимпийски комитет и Столична община традиционно има 60 души. Тази година в надпреварата се включиха и чужденци от десет различни държави. Състезанието спечелиха Ганчо Славов при пешеходците, който пробяга 100-километровото трасе за 8 часа и 44 минути, а Уолтър Клепе беше
най-бърз на велосипед - 3 часа и 30 минути.




Обиколката на Витоша се организира само от любители и доброволци от Туристическо дружество "Витоша".


Новото за скороходците тази година е, че състезанието стана едно от квалификационните състезания наПланинския Супермаратон на Мон Блан - Ultra-Trail du Mont-Blanc (UTMB). Така всеки завършил
състезанието в контролното време ще получи две квалификационни точки на  и съответно ще му донесе право за участие в най-големия и  най-очакван Планински Супермаратон в света UTMB 2013.


На старта

На старта


Важно е участието
Маршрутът  включва изкачване до Златните мостове, спускане до село Кладница оттам към язовир Студена, после през село Боснек към село Чуйпетлово. Там е и половината на пътя - около 50 км. След това има спускане към село Ярлово и оттам се стига до пътека от село Желзница до Бояна. Финалът е отново пред входа на Националния исторически музей. Повече за маршрута може да научите тук


Сред готовите да старират има и няколко деца. Едно от тях е 11 годишно момче, което е дошло заедно с баща си. Не се усмихва много, изглежда леко притеснено. Малко след 7.30 ч. ще го видим преди първият
контролен пункт при отбивката за Тихия кът (комплекс преди Златните мостове) със зачервени бузи и още по-сериозно. Когато от тълпата колела се чува подкрепително "Браво" за детето, баща му казва - "Е,
нека да видм дали ще завършим", а момчето е усмихва.


"Tрудно е. Постоянно си представяш как ще спреш и няма повече да въртиш. Казваш си просто ще легна, ще се напръскам с вода. Игра на ума, в която той не възприема натоварването и ви изкушава да се
откажете. Така е до 50 км (тази година около село Чуйпетлово - достига след изкачване/избутване на няколко стръмни участъка). После се надъхваш, че имаш още толкова. Но ако за момент погледнете встрани виждате планината - зеленината, тишината, около вас са усмихнати задъхани хора … след малко виждате и финала", разказва един от участниците  в обиколката - Мартин преди старта.


Той се състезава за втори път. Притеснява се, че тази година ще е горещо и ще е по-трудно, но за него е важно участието. Казва, че това е най-добрият "урок по воля" и самовглъбяване. Дори и да си с някой друг, фактът че се концентрираш в това да стигнеш докрая е "упражнение за тялото, ума, всичко..."


"Малко изоставам, но няма да го мисля, защото е важно участието. За, първи път се ще участвам, щеше да е хубаво да не съм в последната група финиширали, но по-важно е да карам с удоволствие. За никъде не
бързам", споделя момиче малко след първия контролен пункт.


На тях се предлага вода и подкрепителни храни като сушени плодове, сандвичи, сладки неща и дъвчащи бонбони. Там записват и времетo. На един от пунктовете след язовир Студено (на около 38-я км след
старта) хората там коментират, че първият участник колоездач е преминал като стрела през тях - някъде около 7.40 ч (началото беше дадено малко след 6.30 ч.). По пътя след село Боснек се забелязват и
участниците пешеходци. Хората от контролните пунктове разказваха, че познават самоходците отдалеч, защото след толкова ходене, походката им е различна от тази на обикновения турист


"Искам да се пофаля, че и аз минах епичната обиколка, препотих се 100 пъти, но си заслужаваше - прекрасен маршрут, красиви гледки и адския адреналин. Организаторите ме впечатлиха - освен вода на пунктовете имаше и енергийни напитки, сандвичи, дъвчащи бонбони, стафиди, фурми и всякакви такива даващи енергия неща, а на най-тежките участъци мотористи минаваха да раздават вода на позакъсалите участници, а всички боклуци се събираха на едно място. Трасето беше маркирано безупречно, никъде не можеш да се объркаш. Видях как момиче се попретрепа на едно надолнище и за нула време пристигна медицинско лице, което да й окаже помощ. За щастие нямаше нищо счупено. Към края малко се омешахме с разхождащите се из Витоша, но пък те бяха много дружелюбни така че нямаше кахъри. Препоръчвам обиколката на всеки запален да достигне границите на физическите си възможности и който
иска да преоткрие приказната ни природа. Но знайте, че това не е разходка - аз лично се бъхтах девет часа! Благодаря на организаторите."


Това е писал nage във форума на "Дневник" по повод обиколката на Витоша за колела и пешеходци.
 Малко след 18.30 ч. надписът "старт" пред входа на Националния исторически музей вече е "финал". Хората са много по-малко, а успелите да стигнат до там, са изпосядали по тревата . Изглеждат изморени и
много доволни. Заканват, че следващия път ще се представят по-добре.


*авторът също участва и завърши за 12 часа и 13 минути.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK