За хората от протеста - част 5 - България

Продължаваме да представяме хората от протестите срещу Закона за горите. Днес ви запознаваме с още две гледни точки, които получихме на редакционния адрес.

Припомняме ви и идеята на поредицата:

Едно от нещата, които дразнеше участниците, беше, че в много медии, а и сред хората, незапознати достатъчно с протеста, те бяха определяни като "еколози", "екоактивисти". Свързваха ги със зелените организации и партии, които организираха протести и акции срещу промените и още докато те се обсъждаха в парламента. Но на Орлов мост, пред НДК, пред Народното събрание имаше много и различни хора, които нямат общо с тези организации, освен че в случая споделят обща кауза. Това роди и един от плакатите - "Не сме еколози, хора сме".

Затова "Дневник" потърси каква е била мотивацията за участието в протеста на такива хора и как им се е сторила организацията (тя се случваше спонтанно, през интернет, sms-и, Foresquare...) и енергията.
Всеки читател, който иска да сподели и своите преживявания може да го направи във форума, като отговори на въпросите или да ни пише на [email protected]:

Какво попитахме:

- Моля, представете се - с какво се занимавате и дали членувате в природозащитни организации, или други?
- Защо бяхте на протестите ?
- Какво беше вашето лично послание в протеста?
- Може ли да опишете преживяването?
- Какво мислите за организацията на протестите?
- Вашата реакция на ветото ?
- В какъв друг протест бихте участвали?
- Чувствате ли се активен гражданин ( има ли други инициативи, кампании, в които участвате?)

Ето какво написаха за "Дневник" още двама от нашите читатели:

Цветана, на 27 години.

Работя в голяма международна компания, не членувам в природозащитни или политически организации.

Бях на протестите, защото смятам, че промените в Закона са нередни и биха облагодетелствали една малка част от обществото, която не е свикнала да мисли в дългосрочна перспектива и не оценява правилно, че днешните им краткосрочни действия с цел печалба в бъдеще ще започнат да им носят финансови загуби, освен че ще носят вреда на обществото.

Личното ми послание в протеста, което мисля неведнъж съм заявявала през Facebook, е, че не може всеки да прави каквото си поиска, без да има обсъждане на ползите и вредите от това. Не може аз например утре да реша, че искам да сека една гора и да строя безразборно, а всички около мен да си мълчат и да не ми опонират, макар и да мислят, че моите действия са неправилни.

Аз израснах в най-тежките години на т.нар. преход и поглеждайки назад, за мен този преход още не е завършил. Ще завърши едва когато мнозинството от българите осъзнаем, че действително много неща зависят от нас и от нашето активно участие в обществото. Моето усещане е, че годините на комунизма са приспали активността на хората и са ги приучили да разчитат за всичко на държавата - повече неоснователно, отколкото основателно.

Този протест за мен е една малка част от борбата против този сън, в който е в момента българското общество. Затова и на него имаше основно млади хора, които не сме живели съзнателно в едни отминали времена, в които работата е осигурена, стандартът е осигурен от държавата и не ти се дава възможност да мислиш за нещо друго.

Не бих казала, че протестът като преживяване беше нещо особено - протест като протест. Истинското преживяване е "невидимият" протест - активността на същите тези хора, които са много повече от физически присъстващите на протеста, във виртуалното пространство - било като подписки, публикуване на информация, снимки, заявяване на позиция по отношение тенденциозното отразяване на събитията в нашата страна. Ето така ми стана ясно, че на практика хората се събуждат - виждам го сред приятелите си, виждам го и сред непознати хора, чиито снимки споделям във Facebook.

Определено не може да се каже, че е от най-стройните, ако сравняваме с митинги, организирани от "опитни" политически партии или синдикати, на които де факто това им е работата. Но и нямаше и нужда. Аз лично не бих се чувствала удобно и на място, ако ми бяха дадени шапка и тениска като на всички останали хора, ако бяха ми изпратени инструкции как да се държа и т.н. Вероятно тези неща ги има сред членовете на природозащитните организации, но тъй като не съм от тях, не знам нищо конкретно и не ме интересува.

Реакцията ми за ветото - изглежда протестите са били достатъчно ефективни на този етап, за да се стигне все пак до там.

В какви други протести бих участвала - зависи от протестите или от моментното ми настроение. Не бих казала, че съм от твърдите ядра на която и да било кауза. Но в последния месец около различни обществени събития осъзнах, че за един човек е много по-ефективно, ако се застъпва за някакви каузи, те да бъдат малко на брой, да се броят на пръстите на едната ръка, така че човекът да има възможност за по-активно ангажиране и на практика да има ефективност от участието му. В противен случай ставаме с професия "протестиращ", което не мисля, че има някакъв смисъл в днешно време - поне за тази част от обществото, която не членува в политически партии. Дори бих се включила в кампании "ЗА" нещо.

Протест е лоша дума, искам в България да има все по-малко поводи да се говори за "протести", искам да се говори повече "За" нещо, да има много повече поводи да благодарим на някого за нещо - било то спортист, певец, художник, друга обществена личност, която е допринесла за доброто на България.

Чувствам се активен гражданин, но само съпоставяйки се със средностатистическия българин. Ако гледам нещата обективно обаче, не мисля че допринасям достатъчно за развитието на обществото, а от там и на себе си. В момента се опитвам да си създам собствена инициатива, в която да бъда достатъчно постоянна, за да се нарека "активен гражданин" - сигнализиране за дупки по улиците и тротоарите в София, но и сигнализиране за некачествено извършени ремонти на горепосочените - и то на конкретните институции, а не чрез медии, което забавя целия процес.

Друга кампания, в която в момента участвам активно, е в подкрепа на треньора на националния отбор по волейбол Радостин Стойчев в борбата му с федерацията по волейбол (малките букви не са случайни) - още едно малко парченце от българската действителност, което плаче за промяна.

Люба Попова, на 27 г, живее в София.

Юрист съм. Не членувам в организации, партии и/или други образувания. Много често се оказват злокачествени, въпреки първоначалните си, уж, възвишени цели. Малко ни е такава реалността, какво да се прави!

Това беше и първото нещо, което ми хареса в този протест: липсата на централизираност при организиране на хората, спонтанността и искреността му. Да видиш хиляди хора, събрани на едно място, в продължение на толкова дни, единствено и само под диктатурата на сърцето и идеалите си, е повече от прекрасно! Вълшебно и магическо е! Неповторимо! Твърде силно, за да бъде описано с думи. Може да бъде единствено почувствано – във вибрациите на въздуха, в обзелото ни общо чувство на…свобода, братство, а защо не и равенство!

Никой не е по-голям за една държава от народа й. От мен, от теб, от нас. За мен, събитията от изминалата седмица тепърва ще дават своя отзвук. Красотата на случилото се не се свежда само до факта, че всички се събрахме на моста, пред компютрите, че разпространявахме информация помежду си и че всичко това в крайна сметка даде резултат.

По-важното, според мен, е, че България размаха много сериозно назидателния си пръст на властимащите и им показа, че държавата ни не функционира, за да обслужва партийни или корпоративни интереси, както и че не може шепа хорица по разни държавни структури да своеволничат и да прокарват частни интереси там, където Конституцията е казала, че благото е общо-за мен, за теб, за нас.

Случи се и ще нещо:

Въпреки всички упорити напъни от десетилетия насам да го превърнат в тъповато, безволево и безхарактерно подобие на човешко същество, българинът се оказа костелив орех. Той се интересува, чете, търси и, в повечето случаи, намира всичко онова, което душата и сърцето му подсказват, че е правилно и добро. Той не се задоволява с шепата звезден прах, разпръснат от малкия екран, с безкрайните обещания, с липсата на възпитание и безцеремонното поведение от страна на управляващите кръгове. Показа още, че мисли, че не се страхува да критикува, както и че търпи много, но до време! Достигне ли точката на необратимост, овчедушието, което често му е приписвано като вид народопсихология, много бързо се превръща в решителност и безкомпромисност.

Тук се сещам за думите на Абрахъм Линкълн: "Можеш да заблуждаваш целия си народ за известно време или известна част от народа през цялото време, но не можеш да заблуждаваш целия си народ през цялото време!" Силно препоръчвам на госпожите и господа политици да изпишат ПОНЕ три реда от тетрадка с широки редове с последната мисъл-току виж взели, че я запомнили.

Участвала съм и в други протести, като последния по-отявлен, на който бях, беше този срещу въвеждането на технологията за добив на шистов газ. Честно казано, слабо ме интересува дали ще легализират следенето в интернет и ровенето в базата данни на всеки от нас – някой някъде така или иначе го прави и има подробна информация за всеки и всичко, които го вълнуват.

Да посегнат на въздуха и водата ни обаче – ето, тук вече няма да стане! Не знам дали това означава в днешно време да си активен гражданин, но, ако трябва ще спя на улицата, ще марширувам оттук до Витоша и обратно и ще обявя гладна стачка, но няма да позволя някой самозабравил се да продаде тялото, здравето и бъдещето ми за няколко дебели пачки. Ако не заради себе си, ще го направя заради децата си, които още нямам, но отсега знам, че искам един ден да растат свободни и близки с природата. Така, както съм отраснала и аз.

Телевизионните ни медии ли? Под всякаква критика са и именно затова няма да губя своето и вашето време, като обяснявам колко точно ме разочароваха. Телевизия не гледам от осем години и от четвъртък насам се убеждавам все повече колко правилно решение съм взела. Въпреки това изнамерих от нета онова прословуто клипче с онази ноторно известна водеща. Както е казал Ботев: "Тежко, тежко, вино дайте!".

Освен липсата на толеранс и възпитание, госпожата се държа като сърдита класна от времето на социализЪма, като размахваше ядно пръст на малко момче, дръзнало да облече, о, ужас, ДЖИНСИ! О, времена! О, нрави! Не знам колко точно поколения трябва да се изнижат, за да се отървем най-накрая от манталитета на червени лелички!

Нищо, и на тази проява писахме една голяма и завъртяна двойка. Дияна, на поправка, моето момиче! (А може би, за да вляза в нейния тон, трябва да кажа: "НААА ПООООО-ПРАААВ-КА!). Нищо, повтарям НИИИИИЩО, не си научила в часовете по социология и медии, журналистика на вътрешни теми и други подобни от скромната програма на ПЪЪЪЪРВИ, ПЪРВИ (!) курс!

За сервилно поднесеното вето мога само да кажа, че правомощията, дадени на президента на Република България, не могат да бъдат "поръчвани" или "препоръчвани" от друга държавна власт. Този принцип не съм го измислила аз, а един симпатяга на име Монтескьо, преди има-няма три века. "Доктрината за разделение на властите е възприета от всички съвременни демократични конституции. Основният стремеж, залегнал в доктрината за разделение на властите, е да се предпази обществото от тирания и да се защити свободата като се изключи възможността един човек или орган да обедини всички власти в ръцете си. Друга важна цел е законите, които се изработват, да са в общ интерес на гражданите – това се постига, като законодателната власт се дава на народните представители в парламента. Сред целите е и осигуряването на отчетност и отговорност на управлението – например изпълнителната власт е отговорна пред законодателната за прилагането на изработените закони" (из учебника по Общо учение за държавата. Пак от първи курс, само че от програмата на Юридическия факултет.

Защо някои хора са толкова късопаметни!!!). В случай, че нашият държавен глава не се чувства особено сигурен в себе си и в това, което може да направи по собствен почин, независимо от премиера, омбудсмана или комшийката от третия етаж, например, може би е редно да прочете малко образователна литература.

Сигурни сме, че умее да чете и не се съмняваме в коефициента му на интелигентност. Правя тази забележка, не защото съм злобна и ми харесва да се присмивам на чуждото незнание, а защото много, ама много ми се иска президентът ми да е авторитетен, независим, силен и решителен! А не да чака начален старт и после-добродушно потупване по главичката! Ако мога тук и сега да си пожелая нещо, то ще е да ни се налага по-рядко да правим такива демонстрации. Не за друго, а защото се надявам да нямаме повече такива поводи. Шестото ми чувство обаче тихо шепне, че е наред съдебната ни система. Или поне това, което е останало от нея…

Четете утре "За хората и протеста" - част 6 - с още писма от читателите на "Дневник"

Ако сте участвали (реално или виртуално) отговорете и вие на въпросите ни във форума или на [email protected]. Може да споделите и своите снимки от протеста.

Всичко, което трябва да знаете за: