Гасенето на пожара на Витоша запали легион доброволци

Гасенето на пожара на Витоша запали легион доброволци

© Георги Кожухаров



Кметството на с. Бистрица на обяд. Цари оживление, младежи чакат в редици да се запишат в една папка. Зеещата каросерия на един прастар камион чака да погълне нова порция огнеборци – за пожара на Витоша, димът от който се вижда в далечината. Първата порция е отпътувала сутринта.


По облеклото личи, че отрядът ще е смесен – професионални пожарникари и доброволци. След като всички се разписваме – с ЕГН и телефонни номера ("ако някой не се отпише, ще го броим за изчезнал и ще започнем да го търсим", обяснява служителка в кметството), тръгваме.


Спирката е накрая на с. Бистрица. Оттам част от пожарникарите продължават с малко камионче и четириколки (АТВ) нагоре през гората с инструментите (гребла и лопати за гасене на пожара) и с бутилки минерална вода. Там, където вече не може да се провре голяма машина, идва на помощ един от мотоциклетистите от форума на "Офроуд България". Заради трудния терен той обаче също е само донякъде и водата се носи нагоре по всевъзможни импровизирани начини – обикновено в пожарникарски каски, а един от пожарникарите е натъпкал с бутилки и гащеризон с вързани крачоли, и го е понесъл като огромна мешка.




Служител на "Пожарна и аварийна безопасност" организираше на място екипа. "А сега се изтеглете оттук, за да не се налага да ви вадя", нарежда пожарникарят, когато пореден обрат в посоката на вятъра обръща вятъра към огнеборците

© Георги Кожухаров

Служител на "Пожарна и аварийна безопасност" организираше на място екипа. "А сега се изтеглете оттук, за да не се налага да ви вадя", нарежда пожарникарят, когато пореден обрат в посоката на вятъра обръща вятъра към огнеборците


До горе, където е пожарът, се стига доста трудно – минава се през почти отвесна на места пътека, а до самите пламъци се стига по каменна река. Наложило се е да се отсекат част от стволовете и клоните на нападалите в долината сухи стволове, обясняват Иван и Стефан, докарани тук от държавното горско стопанство в София, докато почиват с моторните си резачки на по цигара.


На отиване пресрещаме множество доброволци от първата смяна, дошла тук към 6 сутринта. Повечето са младежи от София, научили за пожара основно от Фейсбук или новините – като 18-годишния Александър, който се връща с една лопата и 28-годишната Росица. Впрочем, след "смяната", Росица отива на работа – предупредила е още вчера, че ще закъснее, защото идва да помага.


Сухите дървета наоколо са стотици и тъкмо от тях е тръгнал пожарът. Това е "ветровално петно" - стволовете са били повалени от смерч през зимата на 2001 г. Тогава стихията за 2-3 часа е превърнала в сечище долината на Бистришка река в резервата "Бистришко бранище". Кметът на Бистрица Николай Гюров днес обясни, че кметството е искало преди няколко години да бъдат премахнати дърветата, но не е получило разрешение, понеже мястото е резерват и там не се допуска и санитарна сеч.


"Това е резерват – естествено, че няма да се прави санитарна сеч", отсича Димитър Стоев от отдел "Защитени територии" на министерството на околната среда, който е на мястото на пожара. Бидейки резерват, т.е. изключителна държавна собственост, това място се стопанисва тъкмо от екоминистерството. Идеята на резервата е природата тук да се развива без човешка намеса – пожари е имало винаги, много преди появата на хората и тя се е възстановявала, обяснява колегата му Борислав Бечев. Според двамата служители, сегашният пожар обаче не е естествено явление – нямало е гръмотевична буря, която да запали гората. За да се самозапали сухата трева и дървесина, трябва поне стъкло – някоя захвърлена бутилка, която да послужи като лупа, но какви бутилки в това трудно достъпно място...


Също както кметството и огнеборците, от екоминистерството смятат, че бедствието е предизвикано от човешки фактор. Засега обаче контролните органи само гадаят причините за инцидента.


Много от доброволците са сред гражданите, участвали в протестите срещу Закона за горите в София. "Ние сме "еколозите" от Орлов мост", казва Иван Калчев, който почива с трима други младежи под каменната река. Иван казва, че е съгласен с клишето "еколози", с което медиите кръстиха протестиращите, защото "екология" идва от гръцкото "ойкос", която буквално значи "дом, къща" на старогръцки, но на практика обозначава "всичко". "Икономика също идва от "ойкос", добавя Иван. На дежурния журналистически въпрос по каква причина се е включил в протестите срещу Закона за горите, той отвръща: "Защото държавата ни се управлява от шибани мутри. Така го напиши!".


Пожарът в резерват "Бистришко бранище" тръгна от "ветровално петно" - място, покрито със стотици изсъхнали дървета, повалени от смърч през зимата на 2001 г.

© Надежда Чипева

Пожарът в резерват "Бистришко бранище" тръгна от "ветровално петно" - място, покрито със стотици изсъхнали дървета, повалени от смърч през зимата на 2001 г.


В място като това младежите могат да са особено полезни, защото подскачането по камъните рядко е по силите на възрастни хора. Това личи и от думите на един доброволец на средна възраст, който се движи с темпото на малцината репортери, тръгнали към самото място на пожара. "Като станете на 50, ще ви питам как ще се катерите оттук", казва човекът, на име Димитър Куманов. Димитър е от рибарски клуб "Балканка", който "за тази година сме пуснали 28 хиляди риби". Клубът участва в зарибяването на планински реки с пъстърва, казва той. "Гледаме да пазим и горите, че от тях идват и реките", казва той на шега.


Макар че до обяд екипът, потушаващ огъня отсам, е успял (според пожарникарите, които го ръководят) да отсече пътя на огъня оттук до хижа "Физкултурник", сутринта организацията явно не е била на ниво. "Беше мазало. Пожарникарите са гасили десетки хиляди апартаменти в София, но се оказа, че горски пожар виждат за втори път."


Горе сред тлеещи нападали стволове и задушлив облак от пепел, който се вижда от София, групата от около 50 души продължава да реже дървета и клони, за да ограничи пътя на огъня.


Долу пред кметството, където периодично днес се появява вътрешният министър Цветан Цветанов, за да отчете свършеното пред телевизонните камери, следобяд се е подредила следващата група желаещи да се включат в работата. "Аз съм от Панчарево и видях хеликоптерите да пълнят вода от езерото. Тогава разбрах какво става", казва двайсетина-годишен младеж на опашката за доброволци.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK