© Николай Николов
Комисар Георги Гатев
Комисар Георги Гатев е началник на отдел "Оперативни дейности" към Главната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". От няколко дни той координира работата по потушаването на пожара на Витоша. Разговаряме с него за проблемите при справянето с бедствието и версиите за възникването на пожара. На петия ден пожарът вече е локализиран
Има ли някаква яснота какви са причините за пожара?
- Каква е причината за пожара е работа на следствените органи. Ние, пожарникарите, като експерти в областта на горенето, можем да дадем нашите становища. Има център, който може да изследва някакви материали. Дали причината е от някакви горивни материали или нещо друго... Ние можем версии да изказваме и мнения.
Какви са версиите към този момент?
- Версията е ясна на всички. Огнището на пожара е в центъра на резервата. Това е много труднодостъпна местност, дори ако човек тръгне само на разходка. Причината е човешка дейност - дали е небрежност или умисъл - ще докажат следствените органи. Но трудно ще бъде установено.
Как може да се определи големината на този пожар?
- Много е трудно да се определи на око. Ние сме го смятали по данни, подадени от пилотите на хеликоптерите по километри. Много е трудно да се определи от разстояние територията. Не е съществено важно колко е голям. А и реално този пожар не е голям. Виждате по телевизиите какво представляват горските пожари. Това е резерват и не е в точния смисъл горски пожар. Не е правено разчистване от десетки години - много труднодостъпна местност, дори за ходене на човек без никакъв багаж. Какво остава за пожарникар с техника? Доброволците го видяха с очите си и го изпитаха.
Проблемите при гасенето?
- Основният проблем беше, че мястото беше много недостъпно за техниката. На първо място - теренът - много трудно достъпен. При такива пожари се използват самолети или хеликоптери, които изсипват вода върху огъня, така че той да спадне. След това се "атакува" по земя. Но на тази височина и с толкова много дървета беше много трудно да се качат хора. Още повече и с техника.
Проблем се оказа и това, че е резерват. Трябваше ни разрешение от министерството на околната среда и водите, за да направим просеки, през които да се прекара техника и хора. Чак след като имахме разрешението, реално можеше да започне работата. И виждате - вчера след като бяха направени просеките, успяхме да стигнем до пожара и го потушаваме.
Проблем имахме за отцепването на язовир Панчарево, откъдето се черпеше вода за гасенето с хеликоптерите. Имаше много хора, които плуваха, ловяха риба. Не може докато са там просто да дойдат и с перките... - хората ще изпопадат, ще се издавят. Трябва да вземем мерки и за тяхната безопасност и това много хора не го съобразяват - не може ей така хоп и да стане. Ние искаме също.
Как оценявате помощта на доброволците? Помогнаха или...?
- Със сигурност много помогнаха. Но и това отнемаше време, защото ние трябва да ги подготвим, да се убедим, че ще са в безопасност и че могат да се справят преди да ги пуснем да помагат. Когато се работи, без да се знае как, това може да доведе до проблеми.
Затова всички доброволци, които участваха, бяха предварително инструктирани какво да правят, бяха им раздадени маски, екипировка. Не може всичките 100 доброволци изведнъж да започнат да помагат. На човек, който не е вътре в нещата, му се струва, че времето е спряло и никой нищо не прави.
Защо беше отказана помощта от Израел?
- Към Европейската комисия има център за наблюдения и информация, в който всяка държава подава данни за бедствени ситуации и инциденти. Когато се наложи и държава има нужда от помощ, подава искане. След това държавите, които могат да помогнат, се обозначават и изпращат заявка с какво могат да ни помогнат. Ние виждаме дали това, което ни се предлага, е ефективно и може да се използва.
Приемането на поканата не означава, че помощта веднага ще дойде. Трябва време и една много сериозна организация. Ако става въпрос за самолети, трябва да се свържем с летищните власти, с военно-въздушните сили, с гранична полиция. Трябва да им осигурим място за кацане, място за черпене на вода.
Като дойдат самолетите, трябва да им осигурим гориво, трябва да ги запознаем с обстановката... Ние бяхме направили тази подготовка - отне ни няколко часа. Докато правихме тази организация, ни беше разрешено да влизаме с тежка техника в резервата и да прокараме с нея пътищата, така че да стигнем до пожара и да го оградим и потушим.
Вече имахме път, по който може да се занесат помпите, да мине техниката. И като видяхме, че самолетите на Израел могат да пренесат три тона вода, колкото и хеликоптерите, взе се решение да откажем помощта.
Кой взе това решение?
- Оперативният щаб на място. Това беше правилното решение, защото енергията, която щяхме да отделим по посрещането, щеше да разконцентрира нашите сили. А и при пресечен терен е много трудно да се гаси със самолет. Той трябва да набере височина, а така няма да може да уцели огнището. Най-добре би се отразил един канадер. Държавите, които имат много често горски пожари - Испания, Италия, Гърция ги използват. Те зареждат от движение - плъзгат се по водата, загребват и после я изсипват. При тях има различна организация на земята.
В потушаването на пожара се включи активно и министерството на отбраната. Те имат обучени хора за справяне с горски пожари. И много помогнаха при правенето на тези просеки, с които отцепихме пожара. Виждате колко министерства и ведомства се включиха. Много е трудно да се управляват толкова различни интереси.
