С новия скоростен режим по магистралите изключенията станаха правило

Липсата на знаци позволява движение със 140 км/ч както по новите, така и по старите участъци на аутобаните



От 26 юни влязоха в сила промени в Закона за движение по пътищата, с който максималната скорост по магистралите се увеличава от 130 на 140 км/ч. Това стана въпреки опасенията на пътната полиция и експерти по безопасност на движението. При приемането на промените беше уточнено, че новата максимална скорост ще важи само за новите участъци на магистралите, като на старите позволената скорост трябва да е означена с допълнителни знаци.


Точно седмица след влизането в сила на промените реших да проверя: първо, как действат новите разпоредби и второ, колко време ще пести новият регламент. Защото именно по-краткото време за пътуване до морето и икономичният режим на съвременните автомобили, бяха сред основните аргументи, които премиерът Бойко Борисов изтъкваше за промените. 


Ограничения съкращават "Хемус"
Първо минах по магистрала "Хемус" - по краткият и изстрадалият от двата аутобана. Избирам частта от София до Ябланица, по която няма нови участъци. С подминаването на Долни Богров виждам знака за магистрала. Край него няма табела, която да указва каква скорост е позволена. Казано накратко, това ще рече, че тук може да се кара със 140.




Изключение правят районите на тунелите - четири на брой с обща дължина почти 3.8 километра, където ограничението е 80 км/ч. След втория тунел отново има ограничение отпреди промяната в скоростните режими - 90 км/ч в следващите 9 километра, заради неравности по пътя.

Типична гледка за магистрала "Хемус"

© Надежда Чипева, Капитал

Типична гледка за магистрала "Хемус"


Почти никой не се съобразява със знака, но пък мястото е любимо на пътните полицаи, които в този участък лесно изпълняват плана от актове за скорост. 73 километра след началото си магистрала "Хемус" свършва. Резултатът - около 60 километра може да се кара със 140 км/ч, тоест за печелене на време не може да се говори.


Като цяло трафикът се движи със 100-120 км/ч, единици са възползващите се от бонуса плюс 10 км/ч. Малко повече са тези, на които им е все едно колко е ограничението, тъй като така или иначе не го спазват.


По "Тракия" - със 120, ако вярваме на табелите


Денят е 3 юли, седмица след влизане в сила на актуалните скоростни ограничения по магистралите и три дни след откриването на новите 32 километра от Стара до Нова Загора поемам по "Тракия". Потеглям от София с дизелов автомобил с мощност 150 к.с. на под 10 000 километра, с круиз контрол и бордкомпютър, засичащ средна скорост и разход на гориво. Тези екстри ще ми позволят да проверя две неща - колко по-бързо ще стигна и колко повече гориво ще използвам, като прибавя десет километра към разрешените допреди 26 юни 130 км/ч.

С новия скоростен режим по магистралите изключенията станаха правило

Подминавам вече пенсионираното КПП при мотел "Черната котка" и виждам огромна стара табела, от която чужденците и незапознатите със скоростните режими у нас научават, че максималната разрешена скорост на магистралата е 120 км/ч.


Ясно е, че тази не е валидна. Други табели, указващи разрешената скорост, няма. Тоест и тук може да се кара със 140, като до 150 не ви заплашва глоба.


В името на експеримента обаче нагласям темпомата на 130 км/ч по километраж, или 127 км/ч реални според GPS-а на навигацията. Трафикът е сравнително спокоен. Макар и със 130 съм сред най-бързите на магистралата. Повечето коли се движат със 100-120.


За да не ми е скучно, си отбелязвам колко коли ще ме изпреварят - точно 20 за 235 километра. От тях три профучават с огромна разлика в скоростта (виж видеото). Останалите, минали край мен, вероятно карат с около 150 или малко повече - т.е. на ръба на закона.

Караш си със 130 км/ч и...

Със 140 по кръпки и неравности


Знам, че около 65-ия километър на магистрала "Тракия" хубавият асфалт рязко бива сменен от участък, в който кръпките са толкова много, че просто не я ясно каква е била основната настилка. Стигам въпросното място. Липсва какъвто и да било знак, ограничаващ скоростта. Стискам волана здраво и продължавам със 130. Друсане, шум, но нищо повече, все пак съм с нова кола.

Път като за 140

С някой автомобил на тийнейджърска възраст не бих посмял да карам с толкова, защото не е ясно вибрациите до какви проблеми в окачването и ходовата част могат да доведат. Така обаче разсъждавам аз, с близо 20 години стаж зад волана, доста километри зад гърба ми и кошмарните спомени от филмчетата за катастрофи, прожектирани в КАТ, през годините, когато като отразявах работата на пътната полиция.


Интересно дали газта би отнел и 18-годишният доскорошен ученик, опиянен от усещането да се носи със 140-150, при положение че с учебната кола не са му давали да вдигне и 80.


Среща с ТИР


Карайки със 130, виждам в далечината ТИР, който се изнася да изпреварва без мигач. Далеч, далеч, но заради разликата в скоростта го застигам доста бързо (виж видеото).


Именно получаването на твърде голяма разлика между масовия пътен поток и желаещите да се ползват от промоцията "плюс 10-20 км/ч" бях против увеличаването на максималната скорост.


След 25 километра по неравности около 90-ия километър асфалтът отново е приличен. Карането със 130 е далеч по приятно. Между 124-ия и 160-ия километър отново има кръпки, а знак за по-ниска от разрешената скорост отново липсва. Темпоматът остава на същата скорост, воланът отново е хванат здраво и продължавам.


За два часа до Нова Загора


Стигам Стара Загора и съм нетърпелив да сефтосам новия участък на "Тракия". Още след първите километри съм склонен да се съглася с премиера, че тези отсечки са проектирани с резерв за по-висока до 50 км скорост от максимално разрешената.


Движа се със 130, а имам чувството, че карам с 80 - гладък асфалт, широки платна, идеална маркировка и почти никакви коли, с които да съизмеря скоростта си. Докато се нарадвам на "новата магистрала", тя внезапно свършва.


Спирам хронометъра на бордовия компютър на колата, който безпристрастно отчита - средна скорост 123 км/ч, време в движение 1:55 минути, разход на гориво 8.7 л/100 км.

Сухите факти при движение със 130 км/ч (по километраж)

Сухите факти при движение със 130 км/ч (по километраж)


Изминал съм 235 километра, като единствените знаци за позволената скорост, които видях, бяха преди тунела (80 км/ч) и едни 90 км/ч за участък от 100 м, но само при дъжд. Тоест и по нови, и по стари участъци може да се кара със 140 км/ч.


Продължавам да следвам пътя и след пет минути стигам табелата Нова Загора, тоест от София до тук съм пътувал два часа. Наистина отлично постижение, при положение че преди пускането на най-новия участък на магистралата бяха нужни около три часа, ако се спазваха знаците, разбира се.


Предстои ми обаче да видя колко ще спестя, като по обратния път карам със 140 км/ч. Нулирам хронометъра, потеглям и нагласям темпомата. При 140 по километраж реалната скорост е 136, според GPS-а. От което следва, че без заплаха от глоба по магистралите с тази кола мога да карам с около 155 по километраж.

Магистрала като слънце

Аз обаче съм си поставил цел и твърдо държа 140. По новата магистрала и тази скорост не се усеща (виж видеото). Така се е ширнала пред мен, че съм изкушен да пробвам максималната скорост на тестовия автомобил, но се въздържам. За тази цел от години ползвам едно изоставено военно летище.


И със 140 съм сред най-бързите на пътя, но не и най-бързият. До София съм изпреварен от точно шест коли, като две се превърнаха в точки доста бързо след преминаването край мен (виж видеото). Основният трафик все така се движи със 100-120 км/ч.

Караш си със 140 км/ч и...

Не отнемам газта и по изкърпените участъци, като друсането е още по-жестоко и шумът по-силен, но излязлата преди няколко месеца от завода кола все така добре държи пътя. Питам се обаче как ли бих се чувствал в старият ми двадесетгодишен "Форд", който продадох на един младеж за 500 лева преди няколко години.


И той стигаше до 140 км/ч - вярно, с голяма засилка, но можеше да ги поддържа. Пробвах го в Германия, откъдето го купих и докарах на собствен ход, в далечната 1997-а.


И за десет минути ли беше всичко?


В един момент виждам дима от пожара на Витоша, а след малко изкачат и очертанията на София. След табелата край на магистралата спирам хронометъра, отбивам вдясно и с любопитство поглеждам показанията.


Според електрониката - средна скорост 133 км/ч, време в движение 1:45 часа и разход на гориво 9.2 л/100 км. Няма да скрия, че тези показания ме удивляват.

Сухите факти при движение със 140 км/ч (по километраж)

Сухите факти при движение със 140 км/ч (по километраж)


Първо - очаквах да спестя повече време и, второ, мислех си, че разходът ще е доста по-висок. Разликата от 500 милилитра спокойно може да отдаде на различния профил на пътя в посока към София. Досегашният ми опит сочи, че като се прибирам, винаги колата гори малко повече.


И така, за целите на обобщението: От 26 юни е разрешено да се кара със 140 по всички участъци на магистралата. Явно тезата ми, че увеличаването на скоростта ще цапа повече природата, не е много вярна.


Също толкова невярно е обаче и твърдението на премиера, че с промяната ще спестим кой знае колко от пътя до морето. Цялата магистрала до Бургас ще е с дължина 365 километра, значи промяната ще намали пътя с 15-20 минути, които не стигат и за един обяд. Трудно ми е да изчисля икономическата полза от тях, но едва ли ще е сериозна


Пътната агенция: Няма нови, няма стари - навсякъде 140


Нямаше как да не потърся и коментара на Агенция "Пътна инфраструктура" за знаците по магистралите (по-скоро за липсата им) и защо изключението за максималната скорост по аутобаните се превърна в правило. Малко повече от час след изпращането на запитването по електронната поща похвално бързо идва и отговорът.

Изпратената от АПИ таблица с разрешените скорости

Изпратената от АПИ таблица с разрешените скорости


От него става ясно, че в Закона за движение по пътищата няма разделение между нови и стари участъци от автомагистралите. "Ако пътят е означен като магистрален, то максимално допустимата скорост е 140 км в час за съответстващата категория пътно превозно средство", се казва в отговора на моите въпроси.


Приложена е и таблица, която подкрепя това твърдение. Тя е придружена с пояснение, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в таблицата, това се сигнализира с пътен знак.


Получавам и един урок по безопасно шофиране, който гласи, че "водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Все пак в края на писмото пише, че в момента експерти на АПИ изследват участъците, в които ще се поставят съответните знаци, ограничаващи максимално допустимата скорост.


И още веднъж за знаците и скоростта


Накрая ще си позволя да разкажа и една история, която няма пряка връзка с магистралната тема, но илюстрира отношението на доста шофьори към знаците и скоростните ограничения. Денят е неделя, 1 юли, часът е малко след 13.


Пътувам от Ловеч за София. Влизам в село Брестница, на входа на което има знак, че максимално допустимата скорост е 50 км/ч. Подминавам и няколко знака за забрана на изпреварването. Карам с около 60, на задната броня ми се е лепнал автобус по линията Добрич - София, ако не се лъжа.


В един момент шофьорът на автобуса не издържа, изостава малко, засилва се и ме изпреварва (виж видеото). Само трафика, който застига, му пречи да премине през селцето с 90-100. След секунди упражнението повтаря и лек автомобил. Насред селото. Полицейски патрул не се вижда...


В озвучаването на видеоклиповете са използвани песните Speed на Били Айдъл, Cars на Гари Нюман, Speed на Swardfish, On the Road Again на Уили Нелсън, Just Cruisin на Уил Смит и "Рали" на Васил Найденов

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK