Медиите пренебрегнали темата за банките "гнили ябълки" и за миналото на премиера

Твърденията на "Уикилийкс" за българските "банки - гнили ябълки" и за съмненията за криминално минало на премиера Бойко Борисов, както и темата за имотното състояние на Цветелина Бориславова са сред най-премълчаваните в българските печатни медии. Това показват резултатите от проекта "Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг", осъществен от Института за модерна политика и либералната Фондация за свободата "Фридрих Науман".

Правото на гражданите да бъдат информирани за важни личности, събития и процеси е било нарушено чрез пренебрегването от страна на пресата на 16 обществено значими теми, съобщи медийният изследовател и ръководител на проекта д-р Иво Инджов. Изследването обхваща материалите от 2011 г. на десет печатни издания - "Телеграф", "Монитор", "Стандарт", "Новинар", "Труд", "24 часа", "Сега", "Дневник", "Капитал" и "168 часа".

Според резултатите недостатъчно или никакво внимание от страна на пресата не е обръщано на теми, свързани с личността и обкръжението на премиера. Пренебрегнати от пресата са данни за миналото на Борисов и за произхода на парите на бившата му приятелка Бориславова.

Слабо засегната от вестниците е и изтеклата в "Уикилийкс" информация за "гнилите ябълки" в българската банкова система. Според Инджов това се дължи на зависимостта на медиите от банките, които са техни основни рекламодатели.

Недостатъчно отразени са още темите за скандалния предизборен клип на кмета на Пловдив Иван Тотев, който показа предизборно "обучение" как бюлетини си обявяват за невалидни. Пренебрегнати от вестниците са и множество случаи на кадруване в съдебната система (с изключение на назначението на семейната приятелка на вицепремиера Цветан Цветанов Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд). В медиите не е проведен достатъчно конструктивен дебат за шистовия газ и ядрената енергетика в страната, сочат резултатите от изследването.

Същевременно проблемите, свързани с ромската престъпност и основаното на дискриминация насилие срещу хомосексуални продължават да се отразяват предимно негативно и стереотипно.

Слабо разработени са и темите за държавата и Европейския съюз (ЕС) като рекламодател на медиите, недостъпната за инвалиди архитектурна и жизнена среда, препоръката на Подкомисията за специалните разузнавателни средства, темите за полицейско насилие, скандалът за проекта "Алея първа" - Варна, подготовката за АКТА и "НПО-та на държавна хранилка".

Всички или по-голяма част от темите (18-20 от всичките 22) са "по-скоро табуирани" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Стандарт", "Новинар" и "168 часа", сочи изследването. Около половината от темите "по-скоро не са табуирани" в изданията "Труд" (13 теми), "24 часа" (9), "Сега" (9), "Дневник" (11) и "Капитал" (9).

Самият подбор на пренебрегвани от пресата теми е преминал през три етапа. Първият е номинирането на темите – табу от експерти в различни сфери. Сред номиниращите е имало представители на неправителствения сектор, медийни изследователи, политолози, юристи и журналисти. От общо 55 предложени теми са отсяти 22, които според организаторите са засегнали в най-голяма степен правото на читателите да бъдат информирани. След това екип от седем студенти и двама преподаватели от Софийски университет "Св. Климент Охридски" са проверили всички броеве на изследваните печатни издания за 2011 г. за честотата на отразяване на избраните през първия етап теми. За финал жури класира темите според щетите върху обществения интерес от "табуирането" на всяка една от тях.

Освен посочените 16 прескочени от пресата теми, в първоначалния списък са включени още 6, които впоследствие се оказват недотам пренебрегнати от печатните медии. Това са въпросите за антипотребителското поведение на мобилните оператори, сагата с лиценза на "Лукойл", сивата зона на партийното финансиране, темата за Бразилия и Дилма Русев, както и въпросите за парите от ЕС и за българската позиция по пактовете на Евросъюза.