Изследване: Българските медии са зависими политически, бягат от плурализма

Изследване: Българските медии са зависими политически, бягат от плурализма

© Надежда Чипева



Политическите зависимости и липсата на плурализъм са най-проблемните зони в българските медии, а най-малкият им проблем е образователната подготовка на журналистите. Това сочат резултатите от изследването на българската медийна среда през 2011 - 2012 г., изготвено от фондация "Медийна демокрация".


Организацията е изготвила "карта" на проблемните зони в българските медии като е анализирала докладите на международните организации, които ги наблюдават - IREX, Репортери без граници, Freedom House, SEEMO, Организация за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавния департамент на САЩ.


Зоната с най-висока степен на тежест - политическите зависимости, е критикувана от всичките осем наблюдаващи организации. Те констатират наличие на:




- силна зависимост на медиите от властовата конюнктура,
- нарастване на политическия натиск върху тях,
- отказ от критика на статуквото,
- активно и доброволно предлагане на новинарско съдържание на политически субекти от страна на редакциите,
- наличие при част от редакциите на неофициални списъци с политици, партии и теми, които да бъдат отразявани само в положителна светлина, 
- разпределяне чрез правителството и общини на обществени и евросредства в полза на медии с позитивно отношение към властта (чрез договори за реклама и за медийно отразяване),
- силна зависимост на регионалните печатни и онлайн медии от местната власт,
- политизиране на медийната среда,
- липса на политическа воля за справяне с проблема за застрашената медийна свобода.


Седем от анализиращите институции сочат като проблемна зона липсата на плурализъм в електронните и печатните издания. Критиките са насочени към липсата на обективност, равнопоставеност и баланс между политическите гледни точки, ограничения политически дебат в изданията, униформеността и копирането на едни и същи източници. Медиите губят традиционната си роля на медиатор и насърчител на публични дебати, констатират авторите на изследването. Пренебрегват и теми, свързани с разнообразието в обществото - насилие над половете, хомофобия, етнически и религиозни малцинства.


Пет от наблюдаващите организации отчитат като проблемна зона липсата на икономическа свобода.
Според наблюдателите на медийния пазар съществува корпоративен натиск, подкопаване на обективността в голяма част от медиите. Анализаторите изтъкват, че източниците на финансиране на част от медиите са неясни, а чрез тях се легитимират капитали с неясен произход. Отбелязват се и случаи, в които редакции търгуват активно и доброволно журналистическо съдържание. Зачестяват случаите, когато медийното съдържание става обект на бизнес договорки, рекламният пазар се централизира, а регионалните медии остават извън него. 


Други проблеми на българските медии, отбелязани в анализа, са насилието над журналисти, неспазването на професионалните стандарти и ниските критерии към качеството на съдържанието, регулациите и законодателството, недостатъчната конкуренция, автоцензурата, неясната собственост на част от медиите, неработещата саморегулация, слабата самоорганизация на журналистите в защита на техните интереси, образователната им подготовка. 

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK