Музеят на социалистическото изкуство все още е галерия

Музеят на социалистическото изкуство все още е галерия

© Николай Николов



Нaучих от гида, че на мястото на статуята "Света София" е имало скулптура на Ленин. Попитах къде е тя сега и разбрах, че е претопена." Разказът е на Иван от Испания, дошъл на лятна екскурзия в България и минал с екскурзовод през софийските забележителности. Стават такива грешки – всъщност статуята на Ленин, бдяла над софийското ларго в недалечното минало, си е жива и здрава и освен това не става за претопяване, защото е каменна. Сега тя бди над широк зелен двор на няколко километра от столичния център в компанията на петолъчката от сградата на бившия Партиен дом др., на още няколко Ленина, няколко Сталина, ред Георги Димитровци, един Димитър Благоев, Тодор Живков, Васил Коларов... Тук, скътан по историческа ирония зад корпоративната осанка на "София бизнес тауърс", от около година работи музеят на социалистическото изкуство.


Изкуство без история


От самото начало този музей бе замислен повече като изкуствоведски, отколкото като исторически – за разлика от останалите източноевропейски музеи на близкото минало. (Оставяме настрана политизираното му откриване миналата година и подозрителното решение да бъде кръстен музей на "социалистическото", вместо на "тоталитарното" или "комунистическото" изкуство.) Тук няма исторически оценки и равносметки, липсват дори факти и, изглежда, всичко е оставено на персоналната историческа грамотност и представа на посетителите.




Музеят е скътан зад сградите на "София бизнес тауърс"

© Николай Николов

Музеят е скътан зад сградите на "София бизнес тауърс"


В залата за живопис между десетките платна с бригадири, земеделци, партизани и партийни сюжети има няколко изненади. Като големия портрет на Георги Димитров, рисуван от Дечко Узунов, познат на хората над 30 от старите учебници по история и репродукции в някогашните класни стаи. Тук е и огромното платно "Национална конференция на първенците от ТКЗС", широко около 5 метра и високо 3.5 метра, рисувано също от Дечко Узунов и бригада художници в началото на 50-те години на миналия век. Картината изобразява събрание, оглавявано от тогавашния комунистически лидер Вълко Червенков, на което са пристигнали селяни с подаръци – един носи прасенца под мишници, друг петел. "Вижте ореолите на Сталин и Димитров отгоре", сочи касиерката на музея: образите на двамата вождове над събранието, които са като картини на стената, от които обаче струи приглушена сакрална светлина - похват от иконописта.


Ленин от центъра на София

© Николай Николов

Ленин от центъра на София


Платната си имат заглавие, автор, година и нищо повече – картините са без биография и от тях не става ясно нито кому е хрумнало да поръча този сюжет, нито защо Дечко Узунов е решил да портретира комунистическия вожд – негово ли е решението, или е бил "избран". Тези и останалите "култови" изображения наоколо (като светлото платно с тантурестия Вълко Червенков в житата) оставят само догадки у зрителя и не дават конкретни обяснения: какви творчески компромиси са се налагали на иначе талантливи хора в комунистическа България, каква роля е играело раболепието в тази епоха и в нейното изкуство, какво е съотношението между вдъхновение и пропаганда в него, има ли скрит художествен протест някъде в тези картини, как са ги оценявали самите автори и какво са разказвали за тях…


Портретът на вожда от Дечко Узунов

© Николай Николов

Портретът на вожда от Дечко Узунов

Аналогична е ситуацията с картината на друго известно име в изложбата – "Червеният конник" на Цанко Лавренов, популярният рисувач на стария Пловдив. Тя е трактовка на иконата на св. Георги, който убива ламята, но конникът тук е с петолъчка на калпака, а прободената ламя е четириглава и шиите й са огънати в свастика.


"Червеният конник" на Цанко Лавренов

© Николай Николов

"Червеният конник" на Цанко Лавренов


История липсва и около портрета на Тодор Живков от Златю Бояджиев, рисуван през 70-те години далеч от България – в Париж. Това платно не е в настоящата експозиция – изложбата се сменя периодично и следващите картини ще бъдат поставени тук през септември, обясняват от музея.


Книгата за гости

© Николай Николов

Книгата за гости


Вероятно поради това отсъствие на исторически контекст в софийския музей, в книгата за отзиви, където преобладава чуждата реч, могат да се прочетат любопитни писания като "революционен привет!" или "навлизаме в ерата на социалистическата революция!" (подписани от млади белгийски социалисти от Антверпен и Гент). Романтичната представа на западняците, които никога не са живели в подобна система, не е изненада. Такива изказвания обаче сигурно трудно биха се появили в книгата с отзиви на будапещенския "Дом на терора" например.


Парк за някогашни лидери


За разлика от картините, много от които са отлежавали десетилетия във фондовете на Националната художествена галерия, скулптурната изложба в големия двор на музея е събрана от фигури, които десетилетия са обитавали площадите и парковете в българските градове. Тук е големият Ленин от центъра на София на руския скулптор Лев Кербел, автор на многобройни монументи на съветския лидер в други държави от бившия социалистически блок, който е познавал лично съпругата на вожда Надежда Крупская. Ленин има най-силно присъствие в експозицията, сред създателите на неговите монументи е и скулпторът Валентин Старчев, авторът на паметника "1300 години България" до НДК


Музеят на социалистическото изкуство все още е галерия

© Николай Николов


Второто статистическо място в изложбата е на Георги Димитров – най-внушителната негова скулптура е от центъра на Сопот, другите са от Сливен и Хасково (впрочем едната, "скрита" в дъното на двора, е доста красива - скромен по габарити и не така натрапчив релеф на сливенския скулптор Стоил Бакалов). Има и един железен Димитров, подпрял се на подсъдимата скамейка от Лайпцигския процес.


Музеят на социалистическото изкуство все още е галерия

© Николай Николов


Тук е аристократичната високочела фигура на Димитър Благоев, семплият бюст на Тодор Живков и другите партийни лидери от соца, но първата фигура, която посреща посетителите при входа вляво, е не местен социалистически герой, а интернационален – бюстът на Че Гевара.


Сред лидерите са подредени и по-невзрачните фигури на българското простолюдие – разбира се, работници, по правило с простовати физиономии. Тук стои и един по-непреходен, надсоциалистически образ – Вапцаров, поетът - огняр с крак върху лопатата, който по-рано беше в градината зад националната галерия в София.


Музей с доброволен маркетинг


Макар че следващият месец ще навърши година, музеят все още не се радва на изключителна популярност. Това личи и по отсъствието на други посетители освен нас в късния августовски следобед. Все пак интерес има и както е видно от книгата за отзиви, голяма част от любопитството идва от чужбина. Явно много от жителите на близкия столичен квартал ("Изток") все още не подозират за неговото съществуване, допълват от персонала.


Засега чужденците научават за мястото основно от гидовете – доброволци на Free Sofia Tour, които ги упътват насам, казват от музея. За взаимодействието говорят и брошурите на софийската екскурзия в сувенирното магазинче към музея.


Музеят на социалистическото изкуство все още е галерия

© Николай Николов


А магазинчето предлага някои истински антикварни находки – като пожълтелите пощенски картички, събрани от фондовете на къщите-музеи на някогашните лидери в страната. Тук има няколко закачки в стил образът на Че Гевара: можете да си купите плакет с комунистически вожд, фланелка със силуетите на Сталин, Ленин и Димитров на фона на червеното знаме. Въпросните силуети са и върху магнитчетата за хладилник – идеологически символи за масова консумация.

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1296 Неутрално

    В Унгария аналогичен музей на комунистическото изкуство се казва "Къщата на ужасите"
    Затова унгарците са унгарци, а ние сме българи.

    The best way out is always through Robert Frost
  2. 2 Профил на Цанко Цанов
    Цанко Цанов
    Рейтинг: 418 Любопитно

    До коментар [#1] от "Realistka":

    А кое е "ужасяващото" на експонатите?
    И ужасявахте ли се от тях до 1989 г.?
    В Лондонския парламент видях бюстове и скулптори в цял ръст на всички видни парламентаристи. И грамадната фигура на Чърчил.
    А в сравнение с унгарците стоим доста по-добре.

  3. 3 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3090 Неутрално

    До коментар [#1] от "Realistka": Без съмнение.

    Доколко помътената от алкохола министерска глава е съзнавала какво прави е труден въпрос. Но вместо "обект на културния туризъм", Веждирашидовото творение се превърна в място за поклонение на социални дегенерати + безпринципна гавра, включително с талантливи творци. Много хора предупреждаваха какво се извършва, но малоумниците не послушаха.

  4. 4 Профил на Федор Езерский
    Федор Езерский
    Рейтинг: 845 Весело

    Аз минах от там, дори и снимка ударих. Не е лошо измислено, но можеше и да е по-грандиозно )))
    Например паметниците в двора, които ще ги видите на снимката отдолу, изглеждат някак... нахвърляни...
    Много по-внушително би било да се подредят по алеята от Паметника на Съветската армия до Братската могила. Би се получила много интересна автентична "Алея на комунизма". Или ако ви дразни думата "комунизъм", да е "Алея на социалистическата скулптура". Би било тематично и най-важното евтино да се направи. Още повече ще прави незабравимо посещение на всеки турист. Пък ей така в двора... кофти е
    https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-snc7/s720x720/292995_4420728955340_1779608975_n.jpg
    Колкото до петолъчката, като се замисля, много би отивала на комина на бирената фабрика в Търново, или ако ви се струва нисък този комин, може в Пловдив - при парфюмерията Ален мак, че сега не я знам как се казва
    И в заключение - Веждито много добре направи, че не имитира разните му други постсоциалистически проамерикански подмазвачи, а подреди изложбата като изложба на изкуство
    А сега плюйте ;-Р

  5. 5 Профил на сащ терорист номер едно
    сащ терорист номер едно
    Рейтинг: 418 Неутрално

    От паметниците се отвращавате,обаче от другите неща строени пре социализма искате да вземете колкото си може по голяма част от баницата.Как не се омърсявате като се докосвате до зградата и заводчето построени през онова време незнам Лицемери

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  6. 6 Профил на Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт
    Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт
    Рейтинг: 1244 Любопитно

    [quote#2:"ccanov"]И ужасявахте ли се от тях до 1989 г.? [/quote]
    Едва лиТогава "вождовете" бяха обект на всенародната любов, и бяха преизбирани с 99,8% от гласоподавателите!
    П.С. Навремето имаше една статуя на гого тарабата, баш където сега е станцията на метрото.
    Статуята беше към 3 м висока, в цял ръст, и гого дигнал ръка, към центъра на София. По едно време го завъртяха към стадиона, щото според един слух преди сочел "на запад".

    Интересно накъде посочва днес тази статуя?

    I REFUSE TO JOIN ANY CLUB THAT WOULD'VE ME AS A MEMBER!
  7. 7 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3799 Неутрално

    Бившите соц. страни правят много пари от туристите с носталгия по соца.
    Не виждам нищо лошо в това ...жалко ,че унищожихме толкова много мат'риал!


    Libertarianism is just anarchy for rich people
  8. 8 Профил на Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт
    Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт
    Рейтинг: 1244 Неутрално

    [quote#4:"Федор Венедиктович Езерский"]Много по-внушително би било да се подредят по алеята от Паметника на Съветската армия до Братската могила.[/quote]
    Ай стига бе! Политиците задни салта правят да няма референдум "да се махне ли паметника или не", щото знаят отговора, пък ти предлагаш да се наредят и статуите на "първите" около нещо.

    I REFUSE TO JOIN ANY CLUB THAT WOULD'VE ME AS A MEMBER!
  9. 9 Профил на Вишински
    Вишински
    Рейтинг: 486 Неутрално

    До коментар [#1] от "Realistka":

    А кое му е ужасното на това изкуство?

  10. 10 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 779 Неутрално

    Тук стои и един по-непреходен, надсоциалистически образ – Вапцаров
    ==========================================
    Понеже няма олио
    и хлябът е от мъката по чер
    един е лозунга - терора долу,
    съюз със СССР.
    Н. Й. Вапцаров

  11. 11 Профил на paolo51
    paolo51
    Рейтинг: 477 Неутрално

    До коментар [#10] от "Каишков":
    Каишков кажи "ДВЕСТА" !
    Отговора го знаеш.

  12. 12 Профил на Yard
    Yard
    Рейтинг: 1499 Неутрално

    "Тук няма исторически оценки и равносметки, липсват дори факти и, изглежда, всичко е оставено на персоналната историческа грамотност и представа на посетителите."

    А историческата грамотност се гради на учебници по история, които премълчават неудобните факти от историята на България след 1944-та, на медиите, които правят същото, защото са собственост на червени наследници и на изкуфели баби, които разказват легенди за "хубавото време". И после се чудим защо нещата не вървят.

  13. 13 Профил на choKo
    choKo
    Рейтинг: 493 Неутрално

    В Прага има т.нар "Музея на комунизма" с образа на една матрьошка със зъби на акула. Препоръчвам да се види!

  14. 14 Профил на azbeaz
    azbeaz
    Рейтинг: 624 Разстроено

    [quote#12:"Yard"]и на изкуфели баби, които разказват легенди за "хубавото време". И после се чудим защо нещата не вървят. [/quote]
    Де да бяха само изкуфелите баби с ледендите им Тези във форума с легендите им не са изкуфели баби, а нещо друго, нецензурно

  15. 15 Профил на Evgenia Ivanova
    Evgenia Ivanova
    Рейтинг: 213 Неутрално

    До коментар [#1] от "Realistka":

    В Унгария аналогичният музей на нашия се казва: Мементо Парк и както при нас представлява съвкупност от различни статуи, постери, Трабанти и т.н. "Къщата на ужасите" е музей на мястото където се е помещавал генералния щаб на унгарската нацистка партия "Партия на кръстосаните стрели" по времето на Втората Световна, а след това там е бил и щаба на комунистическата им партия. Има голяма разлика между двете.

  16. 16 Профил на venci_kr
    venci_kr
    Рейтинг: 521 Неутрално

    Основната причина за подобни недоразумения (Музеят на социалистическото изкуство) е, че не сме посмели все още да прочетем собствената си история. Предпочитаме да я забравим, но тя ни напомня за себе си чрез живота, който живеем сега. Гласът на малцината, опитващи се да разнищят последните почти 70 години, постоянно се заглушава от крясъците на същите, които са отговорни за прекършването на България в първите дни на септември 1944. Това мълчание ни пречи за много неща и ни изправя пред опасността, ако не да бъдем заличени от картата на народите, то да станем още по-незначителни и пионки в ръцете на всякакви тирани и демагози. Ще дам един пример: Веднага след края на Втората световна война, когато поставеното от Сталин правителство вече се е укрепило и филиалът на болшевишката върхушка в Русия у нас, комунистическата партия на Георги Димитров е овладяла всички силови лостове в държавата започва най-голямото предателство спрямо българщината и българската кауза. По поръка на Сталин и в интерес на имперските амбиции за световно господство се създава "македонска" нация, за сметка на три милиона българи, около 80% от които за 30 години успяват да устоят на домогванията на Белград да ги превърне в южни сърби. Това българско правителство, не само не се противопоставя на подобно нечувано масово "покръстване", но и най-активно му сътрудничи, като обявява над 300 000 (триста хиляди) българи за "македонци" и насилствено им сменя документите за самоличност и в продължение на почти три години. За да не бъдат откъснати от българския им корен, поне тези живущи в границите на страната ни сънародници, колкото и парадоксално да звучи "заслуга", но без да е търсена, има не друг, а лидера на комунистическа Югославия Тито, който стига до разрив със Сталин и така без да го желае, прекъсва процесът на дебългаризация, поне в пиринския край. За съжаление, дългосрочните резултати за България са катастрофални. Когато говорим за национална катастрофа, на дали можем да открием по-голяма и по-драматична. Всяка дипломатическа, а и не само дипломатическа защита на тезата, че в България няма македонско малцинство се сблъсква с простия контрааргумент "Ами вие сами си преброихте триста хиляди през 1947-ма". Това, че нашите историци не са разказали тази история достатъчно ясно, това че учебниците ни мълчат за нея и журналистите "свенливо" я пренебрегват само още повече ще задълбочава проблема и ще отслабва "българската кауза". А се мълчи, защото ако се разрови, ще излязат истинските причини за краха ни през 20-ти век. Причини намиращи се далеч на север, в една страна с големи имперски амбиции, една страна пуснала отровните си корени дълбоко в политиката и целия живот на нацията ни, една страна използваща все още средновековни канони достойни за инквизицията, но не и на цивилизовано правово общество от 21-ви век, за да наказва проявите на протест на собствените си граждани, осмилили се да се противпоставят на мракобесието.

    В заключение ще спомена, че същата сила, необезпокоявано успява, не само да брани паметниците, които си е построила, чрез агентите си у нас, но и да си строи нови, пред усмихнатите погледи на сегашните ни управляващи. Защото това не са просто паметници. Това, дори изобщо не са паметница. Това са маркери показващи до къде се простира властта им. И ще ги търпим в центъра на столицата и на десетки други места в страната ни (а може би страната им), докато не прочетем историята си и не прозрем собствената си отговорност към самите нас. Проблемът може да е дошъл от вън. Причината може да е в нечии грандомански амбиции, далеч на север, но решението си е единствено и само у нас.

  17. 17 Профил на acb16
    acb16
    Рейтинг: 830 Неутрално

    "(впрочем едната, "скрита" в дъното на двора, е доста красива - скромен по габарити и не така натрапчив релеф на сливенския скулптор Стоил Бакалов)" -----------------------------------------------
    Благодарности към автора за добрата оценка.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK