Заместник-министър на МВР предлага по-малко служби да подслушват

Заместник-министър на МВР предлага по-малко служби да подслушват

© Дневник



Трябва да се мисли за едно окрупняване на службите, които подслушват. Безспорно Националната разузнавателна служба (бел. ред, бъдещата Държавна агенция "Разузнаване") трябва да ползва специални разузнавателни средства (СРС), но трябва ли да има собствена дирекция за възпроизвеждането им? Излишно е да има три служби, които технически прилагат и обработват специалните разузнавателни средства (СРС), след като това може да се прави на едно място, а информацията да се изпраща на всички, които имат право и са поискали прилагане на СРС."


Това заяви заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков на обществено обсъждане на законите за службите, организирано от Академията на МВР. На него присъстваха заместник-председателят на парламентарната вътрешна комисия Красимир Ципов и председателят на културната комисия Даниела Петрова, които не взеха отношение по темата.


Според проектозакона за ДАР службата ще може да разполага със собствен кадрови и технически капацитет за проследяване, издирване и подслушване подобно на МВР и ДАНС. Според Вучков използването на СРС-та трябва да бъде подложено на много по-строг контрол, вместо да се увеличават службите, които ги възпроизвеждат.  Той посочи, че вече стават три службите, които се занимават с тази дейност, след СДОТО в МВР и аналогичната в ДАНС. Заместник-министърът допълни, че това създава и проблеми, тъй като служители на МВР отиват в ДАНС, защото заплатите за същата работа били почти два пъти по-високи.




Разузнавачи депутати
Служителите от бъдещата  Държавна агенция "Разузнаване" (външно разузнаване) ще могат да се кандидатират за президент, вицепрезидент, народни представители, членове на Европейския парламент, общински съветници и кметове при условия и по ред, определени със закон.


В същото време, ако служителите на бъдещата ДАР заемат някоя от тези длъжности, ще излизат в неплатен отпуск за времето на мандата и след прекратяване на пълномощията му се осигурява заемането на предишната или на друга равностойна длъжност. Това е записано в законопроекта за бъдещата агенция и в проекта за НСО.


"Странно е службите да се превръщат в школи за подготовка на политически кадри. Трябва да има ясна разделителна линия", заяви адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до обществена информация"


Той обърна внимание на текста, който обаче не беше коментиран от никой от участниците в дискусията. Според заместник-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков става въпрос за недоглеждане и нещата ще бъдат изчистени.


"Преди не е имало регламентация  по този въпрос. Има сблъсък на права и интереси, защото всеки служител трябва да е с равни права. Но ако един разузнавач бъде избран за народен представител и остане в неплатен отпуск, си запазва връзката със службата. Това може да позволи тя да влияе политически по задкулисни канали", заяви пред "Дневник" бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов.


Към законите за военното разузнаване и за бъдещата Държавна агенция "Разузнаване" бяха отправени най-малко забележки при обсъждането им при президента Росен Плевнелиев преди две седмици. Тогава беше направена уговорката, че те могат да бъдат изчистени между двете четения в парламента.


Атанасов и тогава, и днес отново отбеляза, че запазването на две разузнавателни структури води до нездрава конкуренция между тях. Според него с предложените два законопоректа за военното разузнаване и за ДАР се узаконява статуквото. Тезата при обсъждането при президента подкрепиха бившият шеф на ДАНС Петко Сертов и бившият директор на НРС Бриго Аспарухов.


Въпросът дали са необходими две разузнавателни структури постави и заместник-министър Вучков. Според него е важно да има парламентарен контрол върху дейността на службите. Той даде пример с Германия, където има две подобни подкомисии.


"Записани са подобни разпоредби, но те са бегли. Трябва да им по-подробна регламентация по този въпрос", заяви още Вучков. Според зам.-министъра в проектозаконите за НСО, ДАР и военното разузнаване трябва да се предвиди и създаването на парламентарна подкомисия, която да отговаря за разходването на бюджетите им.


Според Кашъмов трябва да се помисли за по-засилен граждански контрол върху службите, като това може да стане чрез достъп до заседанията на парламентарните комисии и по-засиленото използване на закона за достъп до обществена информация.


Кашъмов обърна внимание на широкото понятие за национална сигурност, каквото е дадено в законопроекта за ДАР:


"Национална сигурност е динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на населението, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети."


Кашъмов заяви, че "не може в демократична държава понятието национална сигурност да е толкова широко". "Това много увеличава обема на дейността, затруднява работата и увеличава класифицираната информация", заяви още адвокат Кашъмов.


В законопроекта за ДАР е записано, че "спрямо Агенцията не се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни и Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), относно информация за служители на Агенцията или за оперативно-разузнавателните дейности на агенцията". Според Кашъмов е абсурдно ЗДОИ да бъде изключен изобщо, а не само за срока, в който информацията е класифицирана.


НСО отново на прицел
"Дали органите на НСО ще могат да се справят със спазването на правата и задълженията, ако имат право да задържат?", попита преподавател от академията. Директорът на НСО Тодор Коджейков уточни, че не е записано в закона, че служителите ще имат полицейски функции. "Ще задържаме до идването на полицията и в присъствието на медицинско лице", заяви Коджейков и повтори: "Това не са измислици. Насреща съм. Телефона ми го има навсякъде."


Проектозаконът за НСО беше най-критикуван и при обсъждането му при президента Плевнелиев. Сред забележките тогава бяха: службата се превръща в такси на президента, дават се класически полицейски правомощия на държавните охранители и възможност за процесуално-следствени действия, трябва да се намали броят на охраняваните лица.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK