Идеята за регионални заплати отпадна на тристранката, синдикатите посочиха нови източници на приходи

Проектобюджетът за 2013 г. премина днес обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, което е част от процедурата за приемането му.

На заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество работодателските и синдикалните организации представиха становищата си по проектобюджета.

© Красимир Юскеселиев

На заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество работодателските и синдикалните организации представиха становищата си по проектобюджета.



Проектобюджетът за 2013 г. премина днес обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, което е част от процедурата за приемането му. Работодателските организации изказаха опасения, че заложеният растеж от 1.9% е нереален, а буферите, които да защитят бюджета при евентуално неблагоприятно развитие в еврозоната, са недостатъчни. Синдикатите настояха за по-голямо увеличение на пенсиите и повече организационни мерки за увеличаване на приходите. 


По думите на лидера на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев темата за въвеждане на диференцирана минимална заплата по региони е закрита, защото на заседанието днес "нищо сериозно по въпроса не е било казано" и самият Дянков обявил, че се отказва от нея. 


Синдикатът на свой ред предложил друго нововъведение - "вторият стълб" на пенсионната система (допълнителното задължително осигуряване в лични партиди на частните фондове) да се влее в солидарния фонд. По думите на Тренчев, цитиран от БТА, това е необходимо, тъй като "парите, които се внасят, намаляват, а възнагражденията на началниците, които ги управляват, се увеличават". Освен това, по думите му, вторият пенсионен стълб се оценява като неефективен от Международната организация на труда, много страни са се отказали от него, а "само България упорства" и не го прави.  




Лидерът на КНСБ Пламен Димитров пък предложи пред БНР дознателски функции за служителите на НАП, ограничаване на плащането в брой до 5 хил. лв.,  криминализиране неплащането на осигуровки и заплати през банкови карти за предприятията с над 50 души персонал. Разчетите му сочат, че тези мерки могат да донесат на бюджета допълнително 400 млн. лв., с които да се финансират по-големи разходи, например за майките и безработните.  


Работодателските съюзи изразяват безпокойство, че приходната част в бюджета е надценена и предупреждават, че мерките за насърчаване на растежа - единствено чрез потреблението и инвестициите, са недостатъчни. Според тях увеличението на минималната заплата от 290 лв. на 310 лв. не е свързано с повишаването на производителността на труда, а в условията на ниска заетост сближава разликата в заплащането между слабо- и висококвалифицираните работници.  Това ще натовари бизнеса допълнително и ще го принуди да търси начин за да компенсира по-големите разходи, се казва в становището на БТПП, която припомня, че при последните две повишения на минималната заплата последва увеличение на безработните с 67 хил. души.  


Според БСК правителството не е показало, че планира за реформира административните структури, да намали регулаторната тежест върху бизнеса, да подобри качеството на публичните услуги. 


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK