Какво се случи (въпроси и отговори за историята "Икономедиа" - Алфа банк)

Какво се случи (въпроси и отговори за историята "Икономедиа" - Алфа банк)

© Анелия Николова



Публикуваме текста, който излезе в съботния брой на в-к "Капитал"


Вече цяла седмица читателите на "Капитал" и "Дневник" са сериозно притеснени, че, както те ни писаха на форумите на уебсайтовете, "има опасност една от последните зони на свободното слово да изчезне". Това стана, след като миналия четвъртък Алфа банк, кредитор на "Икономедиа", необосновано и в противоречие с подписаните договори и закона поиска да поеме контрола на дружеството. Софийският градски съд спря изпълнението на процедурата, след като "Икономедиа" заведе иск за установяване дали кредитът е изискуем и предостави доказателства, че всички дължими лихви и главници са погасени, преди Алфа банк да предприеме своите действия.
Като благодарим на всички партньори и читатели, които тази седмица почувствахме като приятели, обобщаваме информацията по случая в следващите въпроси и отговори.


Откога има отношения между "Икономедиа" и Алфа банк?
От 2007 г. Алфа банк става кредитор на "Агенция за инвестиционна информация" и "Пи Ейч медиа", по това време акционери на "Икономедиа" - фирмата, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал дейли", сайта dnevnik.bg и други издания.




Тогава кризата още беше далеч, а пазарът, в това число и медийният, вървеше нагоре. С този кредит Алфа банк финансира част от покупната цена за обратното изкупуване от страна на българските съсобственици на дела на германската група "Ханделсблат".


Положението на медийния пазар се промени драстично през следващите две години.
През 2011 г. при финализирането на сделката по промяна собствеността на "Икономедиа" (влизането на фирмата на Теодор Захов - "ТЗмедиа" ЕООД като акционер) търговското предприятие става обезпечение по договорите за кредит на фирмата.


Как започна всичко?
Съвсем случайно при справка в Търговския регистър издателите, мениджмънтът и журналистите в "Икономедиа" разбраха, че Алфа банк е предприела процедура за назначаване на управител и "усвояване" на "Икономедиа", която като търговско предприятие е обезпечение по договора ни за кредит.


От писмо на Алфа банк, което виждаме в Търговския регистър, разбираме, че банката твърди, че е налице неизпълнение на договора за кредит и затова обявява "всички просрочени вноски за предсрочно изискуеми".


Действието на банката е изненада за издателите, защото преди депозирането на искането за пристъпване към изпълнение всички дължими вноски по кредита са били платени. Противно на всякаква логика и закони, след като плащането е направено, Алфа банк внася искането за назначаване на нов управител и пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие на "Икономедиа". Тогава в изявление членовете на съвета на директорите на "Икономедиа" коментираха: "Решението на банката е изненада за нас. Към момента на подаване на иска "Икономедиа" е изплатила в пълен размер всички дължими суми според договорения погасителен план. В потвърждение на това към вчерашна дата в Централния кредитен регистър кредитите ни фигурират като редовни."


Какво се случи впоследствие?
"Икономедиа" заведе иск срещу Алфа банк, чиято цел е да установи, че няма основание за предсрочна изискуемост на кредита.


Паралелно с това фирмата поиска от съда да спре вписването в Търговския регистър на влизането на нов управител и пристъпването към изпълнение от страна на Алфа банк.


В понеделник съдът уважи молбата на "Икономедиа" и спря вписването, като възприе тезата, че има спор между фирмата и банката и преди неговото приключване Алфа банк не може да твърди, че е налице предсрочна изискуемост на кредита. Съдът записа в определението си, че "наличието на преюдициален спор относно заявените за вписване обстоятелства, представляващи промени по партидата на дружеството и подлежащите на обявяване актове", е една от предпоставките вписването да се спре.


С две думи, в понеделник следобед, когато Софийският градски съд се произнесе, в редакцията имаше много щастливи хора.


Какво следва?
Има съдебен спор между "Икономедиа" и Алфа банк, по който ще трябва да се произнесе съдът. Това ще стане на две инстанции, а делото може да стигне и до Върховния касационен съд.
По-късно през седмицата пред журналисти мениджърите на Алфа банк заявиха, че уважават решението на българския съд.


Междувременно няма пречка страните да постигнат търговско споразумение помежду си.


Защо случващото се може да е много опасно?
Основното опасение е, че зад действията на банката може да се крие опит за принудителна смяна в собствеността на "Икономедиа". Ако вписването на нов управител и пристъпването към изпълнение се беше случило, Алфа банк можеше да продаде предприятието (като съвкупност от права и задължения и фактически отношения, както е правното клише) на когото си поиска. А това със сигурност щеше да има последствия и върху редакционната политика и независимостта на журналистите, които работят в изданията. Всъщност основните опасения бяха, че именно натиск от евентуален купувач е предизвикал действията на банката. Управителят на клона на Алфа банк за България Евангелос Литрас коментира: "Това, което може да се случи при такива случаи, съответства на стандартните практики, когато една банка вземе такова решение, а именно да запорира залога, собствеността, която се изземва, обикновено не се изземва в полза на банката, а се търси някакъв вариант да я реализира на пазара и единият от тези начини е да намери купувач. Но това е само единият от стандартните методи."


Заложена ли е редакционната политика?
Това вероятно беше най-коментираната тема в редакцията и не само. Някои редактори дори самоотвержено предложиха да се предадат сами на Алфа банк.


Истината е съвсем прозаична – става дума за техническа грешка при описването на активите в списъка към договора за особен залог. И не е заложена редакционната политика, а редакционната система – това е софтуерът, в който всеки журналист пише текстовете си. През тази програма те стигат до редактора, коректорите и страньорите (които наливат текстовете на страниците.) Първоначалната стойност на софтуера е била 100 000 лева, остатъчната е 25 000 след три години амортизация.
Редакционната политика няма как да бъде заложена. Тя е функция от качествата и вижданията на журналистите и редакторите в "Капитал", "Капитал дейли", dnevnik.bg и capital.bg.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK