Точица, или мисията "книги за деца" на Зорница Христова

Точица, или мисията "книги за деца" на Зорница Христова

© Красимир Юскеселиев



Зорница Христова или Точица ми е споделяла провокиращи мисли по важни за мен теми и проблеми, лични открития и хубави места, някои от които помня още, препоръчвала е любопитни неща. Помня, че от нея разбрах и за първия детски кът в археологическия музей в Благоевград. Може би заради нея, детската част на библиотеката ни е допълнена с няколко доста забавни, красиво изрисувани и ценни ни книги. Там е и една игра за приказки. Имам й вяра като на приятел, а се запознахме лично едва преди седмица, за да си поговорим за нещата, които толкова време е споделяла, не само на мен.


Блогът като досег с живи хора


Блогът й "Точица" и издателство "Точица" идват от една и съща идея: човек може да се спасява поединично, но ако иска да прави нещо, свързано с деца, е абсолютно невъзможно да го прави само за себе си, най-малкото защото родителите не са достатъчни на детето си и не го отглеждат за себе си.




"Човек се чувства ужасно, когато вижда, че усилията му са единични, сякаш няма хора, които мислят като него, а това, което прави, изглежда безсмислено," обяснява Зорница защо е решила да има свой блог, до нея на масата е и по-голямата й дъщеря Ането, която в този момент прерисува богини от "Старогръцки митове и легенди".


Със споделеното в блога си, Зорница се опитва да накара евентуалните си съмишленици да усетят, че не са сами. Писането там явно има и обратен ефект. "С него, имам усещането за досег с живи хора, за срещи с нещата, които те се опитват да правят и с проблемите, които ги тормозят."


Точица, или мисията "книги за деца" на Зорница Христова

© Красимир Юскеселиев


Издателство – мъниче като точица


Малкото им издателство – нейно, на съпруга й поетът Марин Бодаков и преводачката Валентина Бояджиева - се ражда след като се оказват в една картина с липсващи на български език насъщни книги, които на човек му трябват, за да порасне. Зорница си обяснява този пъзел, в който липсват съществени книжни елементи, с трудния период през последните двайсет години. Той се отразява много задушаващо на детското книгоиздаване и на културата въобще.


Комерсиалният принцип, на който е подвластен пазарът, не може да работи, когато става дума за подобна материя. Ситуация, в която всичко детско е преиздание на приказките на братя Грим, или на класически произведения, влезли в задължителния списък от училище, с двама-трима илюстратори на хубави книги и останалото – ширпотреба. "Не бива да се мисли, че понеже детските книги са за малки, може всякак."


Корицата на "Тетрадка за приказки"

Корицата на "Тетрадка за приказки"


Зорница вярва, че детето има нужда да общува с книгата без родителите си, да посегне към нея само. Понякога да я използва, за да спори чрез нея с родителите си и да го победи в спора. Тя е друг авторитет, различен от родителския.


Спират се на името "Точица", защото е нещо мъничко, добре ги описва като много малко издателство, което иска конкретни неща там, където усещаме липси и истинска нужда. Много харесват "Антон и Точица" на Ерих Кестнер, разбира се, а също и идеята за писане на ръка, за игра с препинателните знаци. Започват всичко точно, когато Ането тръгва на училище. "Има нещо първолашко в идеята, движим си се с първото ни дете заедно по класовете, сега сме горе-долу в четвърти клас. Предполагам, че ще имаме леко разместване, когато започнем да се движим и с ритъма на втората ни дъщеря Ния."


Така започват да превеждат сами. Появяват се детските заглавия като "Щедрото дърво" на Шел Силвърстийн в превод на Александър Шурбанов, "Умножение без уморение". Сега излезе и първата от френската философска поредица "Философски закуски", която разисква с децата – на много забавен и жив език, теми като насилие-ненасилие, уважение-неуважение, приятелството, нормално-ненормално, тъгата и радостта. Теми, за които децата имат нужда да разговарят, но за жалост изобщо нямат място в образователната ни програма. Точно тези неща всъщност им помагат да се научат как да живеят заедно в един клас и в едно общество по-нататък.


Това, което не го откриват и в чужбина или е специфично, тръгват да правят сами – по-бавен и труден процес, но пък и доста по-удовлетворяващ. "Някои неща ги правим повече от година, но нямаме никакви колебания, те дори повече си струват."  


Спират се на теми, чиито липси се усещат остро. Те са толкова видимо липсващи за нея, предполага, че са видими за всички. Надява се, че ако не "Точица", то някой друг ще ги подхване. Присеща се за географията в днешните учебници, която се свежда до изреждане на градове, подялбата им на североизточни и северозападни и на някакви фабрики, които отдавна са затворени.


Географията като кулинарна разходка


По този повод разбирам и за един съвсем нов проект. С Деси Димитрова от "Slow Food-България" готвят алтернативна книжка – географията на България, разказана през автентични храни, повечето сладки. "Стори ни се интересно децата да се разходят в собствената си страна точно по този начин. Това е хубав и различен подход да познаваш своята страна, по-добре ми се струва в сравнение с опознаване през несъществуващите фабрики за обувки и полу-проводници. Добре е това да става през всичките сетива на децата, културата е нещо цялостно."


Корицата на "Тетрадка за приказки" на издателство "Точица"

Корицата на "Тетрадка за приказки" на издателство "Точица"


Връщаме се отново към училищния подход – литературата започва с преписи и преразкази и после преминава директно в идеологическо обучение в национални ценности. "Така децата няма как да разберат за другата сладост на езика, като нещо, което може да ти помогне да бъдеш убедителен да речем. Да успееш, благодарение на него, да убедиш родителите си да те пуснат на зелено училище или да скачаш във водата. Езикът може да научи децата да бъдат те самите сладкодумни, да запленяват слушателите си, да гледат на четивата си като на нещо, което доставя удоволствие, но може и да ги научи на трикове, с които да обогатят речта си," убедителна е Зорница.


Такива неща, с които децата преживяват повече радост при ученето на една или друга материя, стоят зад всичките им книги. "Направи си сам приказка" и "Тетрадка за приказки" са техен личен принос – сборници с подбрани приказки, измислени от деца и групи ученици с помощта на играта им (тя пък е по идея на Джани Родари). Илюстрациите са на млади художници.


Приказката, сътворена от Ането в "Тетрадка с приказки". Показва ми нейната рисунка (точно под заглавието е).

© Красимир Юскеселиев

Приказката, сътворена от Ането в "Тетрадка с приказки". Показва ми нейната рисунка (точно под заглавието е).


Има още много области, в които "Точица" иска да предложи алтернатива и тя да не минава през училището, през задължителното четиво. Детето да има пълната свобода, ако иска да я чете, ако иска да не я чете, да си я купи или не, но тя да съществува. "Смятам, че книгата може да бъде страхотен учител сама по себе си, по-скоро тя, а не създателят й. Четецът може да я използва както иска."


Средновековна рецепта за мастило от шикалки


Сега работят и по друга нова книжка, заедно с един от археолозите от музея, който се занимава с детските програми там. Темата е всекидневният живот през българското средновековие по нашите земи и ще разказва за неща, които въобще не се знаят и не се пишат в учебниците. Неща със съвсем различен тип интерес от политическата история, която се разказва в училище. Свързана е предимно с практически занимания, по които детето да може да възпроизведе различни елементи – да нарисува инициал на буква с всичките завъртулки и плетеници по нея, да възпроизведе рецепта или игра от това минало.


Например на какво са играли тогава хората (в Преслав са играли кръгъл шах, както във Византия, а квадратният е бил внесен директно от прабългарите), как се прави мастило от шикалки, с какво са си мили зъбите (във Византия са използвали нещо на основата на сода за хляб, което се наричали нитрон, плюс капка ароматно масло и малко вода – образува се паста, която върши доста добра работа, разказва ми Зорница). Открива още много интересни неща, които не е предполагала, че ще намери преди да се зарови – в книжарницата на БАН, в Народна библиотека, в годишници от различни научни конференции. Струва й се кощунство, че на научни семинари експертите се разказват такива интересни неща, а в училище децата преповтарят все същата история.


Точица, или мисията "книги за деца" на Зорница Христова

© Красимир Юскеселиев


Час по творческо писане


Единични часовете по творческо писане Зорница прави в училища, където ги поканят. Идеята е най-вече да запалят децата, да усетят, че могат сами да творят приказки и истории. "Много е хубаво, когато цял клас измисля заедно, защото колективното творчество е нещо, което – освен че се получава прекрасно, сплотява децата по различен начин." След такъв урок в училищната библиотека в квартал "Овча купел", трима палавници, които изглеждат като постоянно да наговарят някоя щуротия, се разбират да се събират всяка събота, за да си допишат приказката.


Играта "Направи си сам приказка" на изд. "Точица"

© Зорница Христова

Играта "Направи си сам приказка" на изд. "Точица"


Докато подготвят всяка книжка, се опитват да я направят достъпна за повечето деца. "Всичко, което можем да си направим ние, си го правим, включително инструкциите писахме с моливчета, Ането от време на време ги задига, за да рисува с тях. Всички ни минават през ръцете, сглобяваме цялото семейство, Ния (по-малката й дъщеря е на година и половина) руши книжните купчини. Все още складират част от книгите си на балкона вкъщи, друга – под масата в хола, но наближава моментът и за отделен издателски склад.


Точица, или мисията "книги за деца" на Зорница Христова

© Красимир Юскеселиев


"Безкрайно лично щастие е да усетиш, че това, което правиш, има смисъл за другите. През последните години забравихме това усещане.Това е здравословен начин на психически живот," предлага ни своята рецепта Зорница като подбира думите си с внимание и грижа.


Голямата промяна


"Точица" е на почти три години, а сега Зорница минава отново по пътя на майка на съвсем малко дете. Оглежда се и усеща осезателна промяна. Променил се е пазарът на играчките. За да намери преди дървена играчка, обикаля целия град. Сега има навсякъде, радват окото, последно са се насладили на Блум базар (на Барбара от "Little Owl") с прекрасни "намислени" неща, които могат да превърнат общуването с детето чрез игра в празник, издават друга представа какъв би могъл да бъде човекът.


Оригиналната илюстрация на приказката "Казах ли ти аз", рисувана от Ася Колева

© Дневник

Оригиналната илюстрация на приказката "Казах ли ти аз", рисувана от Ася Колева


Забелязва, че излизат и все повече български детски книжки. Това е голяма промяна, преди издателствата казваха, че "по условие" не ги издават, не заради качествата на автора, а защото не се търсят. Има и художници, които пишат и текстове на книжките си. Вижда се, че това е резултат от общуването им с техните деца. Половината от изрисувалите техния сборник сега имат новородени, другата половина – по-големи деца.


Убедена е, че промяната идва от родители, които в един момент са се сблъскали със задушаващата атмосфера и заради собствените си деца са вложили своите знания и ресурс, за да я променят.  Аз съм удебена, че важна част от тази промяна се дължи и на Зорница. "За мен е безкрайно радостно, че все повече родители изпитват необходимост да променят някое ъгълче. Може да е малко поотделно, но оттук-оттам се получава различната картина".


Спомня си и за някои разликите – когато Ането е малка, няма родителски кооперативи, няма грам информация за кърменето и отново родители променят това, част от тях – нейни приятели. Отношението на самото общество към децата започва да се променя. София беше крайно недружелюбна към деца град, не бяха добре дошли на много места, сега това не е така.


Иска й се вълната на промяната да стига и до по-малките градове от провинцията, както и техните книги. Към последната "Насилие и ненасилие" има огромен интерес от всевъзможни нечувани места.


"Никога не знаеш докъде може да стигне една книга, до кое дете – това му е хубавото на книгоиздаването," казва Зорница. Ден след това споделя в социалната мрежа, че след като цял ден е лепила адреси и разпращала книги, се оказва, че е изпратила една и на себе си. Като Маншон!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 4011 Неутрално

    дано децата ни четат ! колкото повече толкова по-добре !!!

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1918 Неутрално

    Книгите са Съкровищницата на Човечеството - там има всичко!!!!! През целият ми живот, най-добрите ми приятели са били книгите!

  3. 3 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1792 Неутрално

    За дечицата трябва не само да се пишат и превеждат книжки, но и да се стимулират да четат.

    Предразсъдъците са за ограничените.
  4. 4 Профил на Никола Йорданов
    Никола Йорданов
    Рейтинг: 2028 Весело

    Аз на моята Ния (10 г.) не мога да й насмогна. Чете по 5-6 книги на месец минимум. За Коледа й купих над 10 книги. Че и не иска да чете електронни! Предлагах й електронна книга - не иска. Вече не знам къде да ги слагам тези книги.

    Никола Йорданов
  5. 5 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 571 Неутрално

    До коментар [#4] от "Никола Йорданов":

    Купете/направете й собствена библиотечка Да е жива и здрава дъщеря Ви и все така да чете!

    'Let light surround you' Dream Theater
  6. 6 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Това, което съм прочела от 6- до 20-годишна възраст, до голяма степен ме формира като личност. Незаменими години за четене!

    'Let light surround you' Dream Theater
  7. 7 Профил на Никола Йорданов
    Никола Йорданов
    Рейтинг: 2028 Весело

    До коментар [#5] от "ariel28":
    Ама напълни се библиотеката!!! Нейната ... и моя кабинет ... и в мазето имам! Ако ги оставя на пода, заекът ги яде!

    Никола Йорданов
  8. 8 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 571 Неутрално

    До коментар [#7] от "Никола Йорданов":
    Е, ще намерите място. Бебешките книжки скрийте, а актуалните да са достъпни

    'Let light surround you' Dream Theater
  9. 9 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 627 Весело

    Абе, да не сте разболели? Книги ще ми коментирате!

    Бойко, Бойко дайте!

    Още ли не се е намерил български дървеняк-философ, който и под тази тема да не е усукал темата към политика и Бойко Борисов?

    Учудващо!

    Да не са се разболели българаните-политикани, разбирачи на политика, футбол и прочее...

    Книги! Моля ви се!

    Дайте нещо ПАК за Бойко!

  10. 10 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 2087 Неутрално

    [quote#1:"КМЕТ В СЯНКА"]дано децата ни четат ! колкото повече толкова по-добре !!! [/quote]

    Е, това зависи от родителите - да възпитат в децата си любов към книгите от най-ранна възраст.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  11. 11 Профил на marrad
    marrad
    Рейтинг: 627 Неутрално

    До коментар [#4] от "Никола Йорданов":

    "...Аз на моята Ния (10 г.) не мога да й насмогна. Чете по 5-6 книги на месец минимум...."

    а към някаква библиотека записали ли сте я?
    прочие, поздрави и благодарности , че сте направили първите стъпки във възпитанието на един достоен човек и гражданин!

  12. 12 Профил на Thermobee
    Thermobee
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#9] от "alex_bucephalus":

    Хайде да не се изхождаш под всяка тема, а?

    Не на ислямската инвазия в Европа!
  13. 13 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 627 Весело

    До коментар [#12] от "Thermobee":


    [quote#12:"Thermobee"]Хайде да не се изхождаш под всяка тема, а?[/quote]


    Likewise, baby! Likewise...

    Ти вземи, че кажи нещо да те забележим, стига си се държал за колана ми...

    И май ти се ще да го откопчаеш...

    Да не ти отиде реПУТАЦИЯТА по дяволите...

    Не ми се пърчи... Ще те секна като ела пред Коледа... ще те украся, а след Коледа ще те изхвърля на бунището...
    Дръж се подЕБАВАЩО, и не ме предизвиквай...

  14. 14 Профил на Dragoslava
    Dragoslava
    Рейтинг: 979 Любопитно

    Идеалистка, ако е искрена.

  15. 15 Профил на Thermobee
    Thermobee
    Рейтинг: 1416 Весело

    До коментар [#13] от "alex_bucephalus":

    Кротко де, я какъв си се накокържил!

    Не на ислямската инвазия в Европа!
  16. 16 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 627 Весело

    До коментар [#15] от "Thermobee":


    [quote#15:"Thermobee"]Кротко де, я какъв си се накокържил! [/quote]


    Накокържил съм се, я! Като си се нагъзил...

  17. 17 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 2815 Любопитно

    Браво, напарво звучи приказна тази инициатива на Зорница Христова.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  18. 18 Профил на Марин
    Марин
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Успех на Точица с издаването на детски книги. А и блогът е интересен:
    http://tochitsa1.blogspot.com/

    ... потим ... не за славата ... създава изкуство!
  19. 19 Профил на Милена  Пехливанова
    Милена Пехливанова
    Рейтинг: 23 Неутрално

    Издателство Точица е национално богатство! Те си знаят, но все пак - има смисъл и той става и ще става все по-голям, а резултатите - безценни. Благодарим и сме насреща за помощ и подкрепа

    Милена (Меми)
  20. 20 Профил на leko_uchuden
    leko_uchuden
    Рейтинг: 507 Неутрално

    твърде модерно, твърде фюжън, твърде много психология и естроген и твърде малко детство. не е за мен туй нещо, въпреки това искрено им желая успех!

  21. 21 Профил на angel.or.demon
    angel.or.demon
    Рейтинг: 402 Любопитно

    Повече такива хора, трябва да има в България!

    Децата не четата, залепват се пред компютрите или телевизора и остават там с часове! А, четенето, то развива фантазията и способността за бърз анализ!

    Нещата са по-близо, отколкото се появяват в огледалото ти!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK