И новите идеи за защита на дюните предизвикаха спорове

Готвените законодателни промени предвиждат класифицирането на три вида дюни.

© Спас Спасов

Готвените законодателни промени предвиждат класифицирането на три вида дюни.



Готови са предложенията за изменения в законите, регламентиращи строителство в защитени територии, включително дюни. Това съобщиха днес от министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), след като новите текстове, които трябва да влязат в нормативните актове, бяха публикувани на интернет страницата на ведомството.


Работната група, която трябваше да обсъди и предложи промените, беше свикана от министър Лиляна Павлова още на 4 януари т.г., по думите й "след изричното разпореждане на министър-председателя". Още в първия работен ден на тази седмица на обща пресконференция министрите Мирослав Найденов, Нона Караджова и Лиляна Павлова обявиха, че ще предложат промени в общо шест закона. Това са законите за устройство на територията и Черноморското крайбрежие, за горите, за опазване на земеделските земи и околната среда, за биологичното разнообразие и за защитените територии.


Още вчера експертите на коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" внесоха в регионалното министерство своите предложения за законодателни промени, с които




да се прекратят случаи, подобни на този с дюните в Несебър


Природозащитниците са взели участие и в специалната експертна група група с представители на различни министерства, която трябваше да изработи обявените днес промени в текстовете на няколко закона.


"За съжаление представителите на министерствата на регионалното развитие, на земеделието и околната среда и водите не успяха да намерят общ език помежду си", каза след края на заседанието един от участниците в него – Тома Белев от "Зелени балкани". Според него не е било постигнато и сближаване на позициите с експертите на природозащитните организации. "Четирите присъстващи страни имаха различия по всички детайли, като се започне от тълкуването на законите, термините и понятията и се стигне до подхода при законодателните промени", обясни Белев.


Както според Тома Белев, така и според друг участник в срещата - Любомир Костадинов от българския клон на международната природозащитна организация WWF вчерашната среща не е била достатъчна за изработването на текстове, които да отразяват в пълнота постигнатите съгласия при срещата, организирана от премиера Бойко Борисов, която се състоя през лятото на миналата година по повод протестите срещу промените в Закона на горите.


Според природозащитниците най-скандалното предложение за промени в закона е била направено от МРРБ. Според предложената промяна в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие дюни може да има и в т.нар. зона "Б", които обхващат територия със специфични характеристики и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси. Това ще създаде противоречие в закона, който сега казва императивно, че всички дюни са само в зона "А", без значение дали са на до 100 метра от морето или на повече, смятат природозащитниците. Според сегашния текст на закона тези територии в момента с режим на особена териториално устройствена защита.


Като "скандално" бе определено днес от страна на природозащитниците и предложението на министерството на околната среда и водите, което допуска възможност


дюните да бъдат и общинска собственост


при положение, че според сега действащият текст на Закона за уствойство на Черноморското крайбрежие те са публична държавна собственост.


Въпреки мнението на природозащитниците обаче промените в законодателството, които трябва да направят невъзможно по-нататъшното застрояването на дюни днес бяха обявени като факт.


В предложения вариант за промени от Министерството на регионалното развитие предлагат в сега съществуващия текст на закона за устройство на територията да бъде добавена забрана за строителството и на преместваеми обекти и съоръжения на пясъчни дюни. Това ограничение трябва да важи включително и за урбанизираните територии на населените места в "зона Б".


От Министерството на околната среда и водите също е направено предложение за промени в ЗУТ. Според него в текста му трябва да бъде включена нова точка, която да "забранява строителството върху пясъчни дюни, попадащи в границите на защитени територии и защитени зони, по смисъла съответно на Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие".


Един от най-сериозните спорове, възникнали около продажба на 29-те дка защитени дюни край Несебър в края на миналата година, беше дали всъщност става дума за защитени природни образувания или не. За това от регионалното министерство е направено предложението за


дефиниране на това "що е дюна".


Това предложение е вписано в допълнителните разпоредби на закона и постановява, че "пясъчните дюни са образувания, формирани от насипване на пясъци под въздействието на вятъра".


Дефинирани са и три основни видове дюни. Те са "зараждащи се подвижни дюни", "подвижни (бели) дюни", "неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни)" и "облесени дюни".


От своя страна от министерство на земеделието и храните са предложили промени в Закона за горите, които не допускат строителството в терени, които попадат в границите на зона "А" и "Б" по смисъла на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, както и в защитените зони по "Натура 2000" или терените, определени от Закона за защитените територии. Експертите на министерството са предложили още и промени и в Закона за опазване на земеделските земи. 


От природозащитните организации обаче алармираха, че в предложенията, направени от земеделското министерство няма текст, който категорично да забранява продажбата на държавни гори, част от европейската екологична мрежа "Натура 2000".


Днес от МРРБ съобщиха също, че са предложени и промени в Закона за устройството на територията, които предвиждат


не само одобрените от регионалния министър общи устройствени планове,


но и техните проекти да бъдат публикувани на сайта на МРРБ и на съответната община. Отхвърлени са били обаче предложенията на неправителствените организации общите, както и подробните устройствени планове да подлежат на обжалване, наред със строителните разрешения издавани от общинските администрации.


Според предложения вариант за промени, заинтересованите лица ще могат да обжалват подробните устройствени планове само когато теренът, за който той е одобрен се намира в защитена територия извън кръга на обжалването обаче остават всички други случаи на екологични проблеми.


Липсата на информация по готвени проекти, която през миналата година предизвика протести на граждански организации, най-сериозните от които във Варна. В повечето случаи отказите за достъп до проектите бяха мотивирани с липсата на правен интерес от страна на заявителите на информация. По тази причина сега от регионалната министерство са предложили в Закона за устройство на територията заинтересованите страни при процедурите за одобряване на подробни устройствени планове да бъдат ясно определени.


В следващите дни направените предложения ще бъдат подложени на обществено обсъждане в Народното събрание с всички заинтересовани лица, институции и браншови организации, съобщиха още от регионалното министерство. От там днес обявиха и адреса на пресцентъра си, на който до 15 януари могат да бъдат изпращани коментари и препоръки по направените предложения за законови изменения. Той е [email protected].


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK