Защо не, но едва ли - историци оценяват идеята на Борисов за Македония

Защо не, но едва ли - историци оценяват идеята на Борисов за Македония

© Надежда Чипева, Капитал



Правилно, не особено перспективно, направо дебилно. Така учени определиха пред "Дневник" предложението на премиера Бойко Борисов за сформирането на комисия от историци, която да изгради концепция "Добросъседство с Македония". Според тях зад предложението ясно се виждат две желания - да се аргументира променената позиция на България спрямо съседната държава и да се покаже уважение и внимание към науката и висшето образование.


Това е една стъпка във вярната посока, смята акад. Георги Марков. И добавя: Въпреки тази закачка, която министър Симеон Дянков започна преди време - за феодалните старци, орязването на бюджета на Българската академия на науките (БАН), имаше протести... Друг историк, който пожела анонимност, е на противоположно мнение и нарече идеята пълна дебилност. Пояснението му - защото в академията са старомодни и не са в състояние да изработят никаква стратегия с Македония.


Според гл. ас. д-р Наум Кайчев от Софийския университет "Климент Охридски" е възможно решението да е свързано с последните недоволства от страна на широката академична общност след скандалите в Министерството на образованието и науката и Фонда за научни изследвания. "Възможно е това да е свързано със заявката на правителството за по-толерантно отношение към висшето образование и науката", предположи авторът на "Македонийо, възжелана: армията, училището и градежът на нацията в Сърбия и България (1878-1912)".




Стара идея


Очакванията са комисията да бъде сформирана в началото на следващата седмица, като попитаните от "Дневник" специалисти до днес следобед не бяха получили покана, но изразиха готовност да се включат.


Идеята на премиера да въвлече историци по македонския въпрос не е нова, каза ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев. Това се е случило и в края на 70-те години на ХХ век, когато институтът по история на БКП и институтът по история към Академията са подготвили за ЦК на БКП кратка справка с аргументация по проблема.


"Така че не е за първи път и това се прави навсякъде по света", добави проф. Илчев. Тогава българското правителство решило след дълго мълчание да се активизира и да заеме по-активна позиция. Въпреки това нищо особено не последвало, освен втвърдяването на позицията на България, което противоречи на желанието на СССР да не се създават проблеми на Югославия.


"Живеем в България и имаме една обща национална кауза. Политиците трябва да разберат, че историците могат да им бъдат полезни, защото имаме знание и възможности", коментира идеята на Борисов акад. Георги Марков. Според него такава комисия може да помогне на външната политика. "Имаме целия исторически опит", смята той.


Идеята получи одобрение и от президента Георги Първанов (2002-2012), който също е историк. Според него обаче с това следват и повече пари за изследвания.


Акад. Георги Марков

© Надежда Чипева, Капитал

Акад. Георги Марков

Двустранна комисия


Според д-р Наум Кайчев добре би било да се сформира и двустранна комисия от български и македонски историци. За това са попитали и журналисти от македонския вестник "Дневник". "Отговорих, че тя би била полезна, но тя няма да замени наличието на политическа воля", добави той. По думите на Кайчев въпросът дали историци могат да изградят такава стратегия е с отворен край.


"Може да се съберем на една такава кръгла маса и македонците да поставят такива спорни въпроси", продължи по темата акад. Марков. Според него македонските историци трябва да разберат, че историята им е започнала на 2 август 1944 г., както министър Николай Младенов се е изразил - да бъде поставена "червена линия". "Оттогава партизаните на Тито взимат решение да бъде създадена македонска република в югославската федерация. И след това да бъде направена македонската нация по рецепта на Коминтерна от 1934 г.", добави той.


По думите му те са "нация без история поради това посягат на чуждото минало". Определи като недопустимо и превеждането на произведения на Димитър Талев, Никола Вапцаров, Братя Миладинови. "Груевски се възмути по някаква скопска телевизия, че българите приемат Яне Сандански и Гоце Делчев за свои национални герои и дори имат паметници и градове. Самите Делчев и Сандански са се определяли като българи", каза още акад. Марков. По думите му това е "помакедончване" и "бъркане в костите им".


Проф. Иван Илчев

© Анелия Николова

Проф. Иван Илчев


Какво ще последва?


"Трябва да бъдем остри, трябва да бъдем убедителни, дори малко по-агресивни в отстояването на своята позиция. Но налагането на вето върху преговорите за членството на Македония в Европейския съюз е нещо, от което ще пострадат не управляващите в Скопие - ще пострадат хората", коментира новата линия на кабинета Георги Първанов пред Дарик радио. По думите му това решение е грешка.


Според ректора на СУ обаче не трябвало да има толкова остра позиция. "Но пък от друга страна като историк мога да кажа, че някои кръгове в Македония успяха да направят това, което нито Великите сили, нито сръбската политика успяха да направят - да отвратят голяма част от българите от Македония", добави той. Според него трябва да се промени психологията у нас - "не трябва да сме Големия брат, който се отнася снизходително към малкото братче". "Македония си е самостоятелна държава, независимо, че сме от един корен".


Принципно позицията на България не е неочаквана и тя има своята дълбока логика през последните години, смята пък д-р Кайчев. Според него спорните въпроси трябва да се изчистят, за да не се пренесат в Обединена Европа.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK