Като за последно правителството ще раздаде двойно повече евросредства на медии през 2013 г.

Снимката е архивна

© Красимир Юскеселиев

Снимката е архивна



В последната година на управлението си правителството ще раздаде най-малко 14 млн. лева на медиите за информационни кампании по европейските оперативни програми. Като не е включена сумата по Програмата за развитие на селските райони, по която досега харчовете за информационни кампании са били най-много.


Това се разбира от отговор на министъра по управлението на средствата от Европейския съюз (ЕС) Томислав Дончев до депутата от "Синята коалиция" Ваньо Шарков, с който "Дневник" разполага.


От септември до края на 2009 г. платените евросредства на медии възлизат на 303 258.91 лева, за 2010 г. - 1 564 320.36 лева, и през 2011 г. сумата набъбва до 4 394 413.33 лева. Следващата 2012 г. ръстът е двоен - 8 469 500.09. Така на практика в изборната 2013 г. кабинетът се готви да изхарчи най-много пари през управлението си.




Засега единствено не е известно колко пари за медии ще похарчи през 2013 г. министерството на земеделието по Програмата за развитие на селските райони. От септември 2009 г. до ноември 2012 г. по селската програма са платени най-много европари за информационни кампании - общо 10 999 040.88 лева от общо 25 730 533.57 лева. Планът за информация и публичност е задължителен за всяка европейска програма и представлява 0.6% от общата й стойност, пише в. "Сега".


В отговор до Шарков от ведомството на Мирослав Найденов се разбира, че за същия период договорените средства за медии са 17 952 899.95 лева за 105 дейности, а близо 11-те милиона са изплатените разходи.


Скоро трябва да се уточни каква ще бъде сумата за тази година, пише земеделското министерство, като в комуникационния план, публикуван на интернет страницата на програмата, пише, че 2 477 193 евро са планираните за 2013 г. пари.


Оперативна програма
Разходи за информационна кампания
в лева с ДДС за 2013 г.

"Околна среда"3 000 000.00
"Транспорт"850 000
"Конкурентоспособност"1 936 187.84
"Развитие на човешките ресурси"2 333 238.05
"Регионално развитие"1 416 800.00
"Административен капацитет"1 027 983.34
"Техническа помощ"3 400 117.55
Програма за развитие на селските райони-
ОП за развитие на сектор "Рибарство"-
ОБЩО                             13 964 326.78

На въпроса на Шарков на какъв принцип са избирани медиите, които популяризират европейските програми, министър Дончев отговоря, че това се прави чрез спазване на изискванията на Закона за обществените поръчки. "Основни критерии за избор на медии... са структурата и обемът на аудиторията и възможността за достигане на специфични целеви групи, които са приоритет за съответната програма", добавя той.


Избирани са както медии както с национално покритие, така и със специфична тематика. От ведомството на Мирослав Найденов не отговарят на въпроса кои са конкретните изпълнители, като препращат към сайта си и Агенцията за обществените поръчки. Сред спечелили поръчки са националната телевизия Би Ти Ви и вестниците "Български фермер", "Агроуикенд" и други, показа справка на "Дневник" в регистъра на обществените поръчки.


Неотдавна избухна скандал с бивши служителки в пиар отдела на министерството на земеделието, които бяха получили десетки хиляди левове, за да създадат страници във "Фейсбук" за популяризиране на Програма за развитие на селските райони.


В трети отговор, получен от Ваньо Шарков, Министерство на регионалното развитие и благоустройството осветлява кои медии са получили евросредства за популяризиране на оперативна програма "Регионално развитие".


Сред тях са БНР, "Дарик радио", ТВ7, агенция "Фокус", Нова телевизия, БНТ и "България он еър", които общо са получили 1 043 623 лева. Общата предвидена сума е 4 263 000 лева до 25 юни 2015 г.


По време на президентските и местните избори през 2011 г. ГЕРБ декларира пред Сметната палата списък от 36 медии, които работиха като рекламни агенции за кандидатите на управляващата партия. От фондация "Медийна демокрация" на доц. Орлин Спасов на няколко пъти през 2012 г. съобщаваха данни от изследвания, които показват връзки между медии и партии.


Американският посланик Марси Рийс наскоро каза, че в България журналистите си налагат автоцензура, защото са сплашвани. Миналата година у нас на посещение дойде и еврокомисарят Нели Крус, която продължава да наблюдава медийната среда у нас заради връзката й с властта.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK