Изследване: Все по-лоша медийна среда. Все повече Борисов

Бойко Борисов е споменат общо 8031 пъти

© Георги Кожухаров

Бойко Борисов е споменат общо 8031 пъти



Сред проблемите в българските медии и през 2012 г. са неясните собственост и финансиране на много медии, тенденцията към олигополизиране на пазара, нелоялната конкуренция, неясните критерии при разпределяне на рекламата, осигурявана от държавата по линия на европейски проекти, силната политическа зависимост на много от средствата за информация, ограничения плурализъм в медийното съдържание, проблемите в ефективността на саморегулацията, липсата на достатъчно възможности за синдикална и правна защита на журналистите.


Това извежда като извод преподавателят по журналистика доц. Орлин Спасов в годишното изследване на фондация "Медийна демокрация", изготвено от екипа на Лабораторията за медиен мониторинг в партньорство с фондация "Конрад Аденауер", което е публикувано на www.fmd.bg.


Доц. Орлин Спасов

© Юлия Лазарова

Доц. Орлин Спасов

Медийни войни




Според него важният въпрос през 2012 г. бе предприемат ли се конкретни стъпки, за да излезе България от незавидното място в класациите и да подобри състоянието на публичната си сфера. "За съжаление подобни действия не бяха инициирани", смята той и добавя: "Нещо повече, картината се влоши."


По думите му засега сме свидетели на нежеланието да се действа за позитивни промени в медийната среда на политическо ниво. "На нивото на собствениците на медии също липсва ентусиазъм." Като извод той отделя медийните войни, които през 2012 г. са се разгърнали на допълнителни фронтове и в края на годината са въвлекли и някои водещи електронни медии. "Конфликтите "заразиха" и интернет пространството", добавя доц. Спасов.


Според него гражданското общество остава най-силният фактор за натиск за промяна. Доказателство за това са многобройните протести, които бяха организирани чрез социалната мрежа "Фейсбук". "За много от представителите на младото поколение "старите" медии все по-устойчиво започват да се възприемат като принадлежащи на истаблишмънта", посочва той.


"Медийните войни са хитът на 2012 г. или поне на началото й, когато се стигна до експресивни жестове като физическа разправа с вестник, демонстративно разкъсан пред камерата от един телевизионен водещ", анализира миналата година председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов. Според него понятието е обраснало с емоции и не е получило критически осмислено съдържание - "влезе в публичния дебат като журналистическа метафора".


ГЕРБ се представя в медиите по-скоро в негативна светлина

© Красимир Юскеселиев

ГЕРБ се представя в медиите по-скоро в негативна светлина


Бойко Борисов - вечният лидер


Годишното изследване включва и анализ на шест ежедневника - "Телеграф", "Преса", "Стандарт", "Труд", "24 часа" и "Сега", както и електронното издание "Дневник". Участват всички публикации в изданията, оценявани от експерти по скалата - положителни, негативни или неутрални. Изследването е на "Маркет линкс".


"С присъствието си в наблюдаваните медии премиерът Бойко Борисов остава безспорен лидер", посочва доц. Спасов. Министър-председателят има предимство пред всички останали политически лица, което в изследването е повече от убедително - споменат е общо 8031 пъти. "Важно развитие е свързано с факта, че ако през 2011 г. присъствието на премиера бележи спад с около 20% спрямо предходната 2010 г., през 2012 г. съвкупният израз на представеността му в наблюдаваните медии възстановява обема си и дори достига пикови стойности: най-високи от идването му на власт през 2009 г.", коментира той.


С изключение на вестник "Сега", който пише в негативна светлина за Бойко Борисов, всички наблюдавани издания се движат между неутрално и позитивно отношение към премиера, сочат данните. "Най-отявлен привърженик на Борисов е вестник "Телеграф"; "24 часа" и "Труд" леко са охладили отношението си към министър-председателя спрямо 2011 г., но все още са на границата между позитивното и неутралното съобщаване за него", показва изследването.


Според изследването "Преса" е в същата зона, смесваща положително и безпристрастно отношение. "Дневник" гравитира около неутралното отношение, като позицията на изданието е останала непроменена спрямо 2011 г.", показват данните. "Стандарт" още повече е затоплил начина, по който пише за министър-председателя. Той е и най-близо до свръхпозитивната нагласа на "Телеграф".


Сергей Станишев

© Цветелина Белутова, Капитал

Сергей Станишев


Следват Цветанов и Станишев


На второ място е вътрешният министър и вицепремиер Цветан Цветанов със 3313 споменавания. Така той запазва позицията си спрямо 2010 г. "Цветанов, който, изглежда, е в информационна симбиоза с премиера и това гарантира честота и устойчивост на медийното му присъствие", смята Спасов.


Трети обаче вече е лидерът на БСП Сергей Станишев, който преди беше шести в класацията. Споменат е 2566 пъти - двоен ръст спрямо 2010 г.


"При Станишев е налице видимо затопляне в отношението на медиите: сега вече издания като "Труд", "24 часа" и "Стандарт" съобщават за него почти в неутрален ключ, докато през 2011 г. са имали подчертано негативно отношение", посочва експертът. Данните показват, че през 2012 г. най-негативни към Станишев са "Сега" и "Телеграф".


"Дневник" също продължава да има отрицателно отношение, но през 2012 г. е смекчил до известна степен критиките си към бившия премиер. Като цяло Станишев все още не успява да получи позитивно отношение в нито една от наблюдаваните медии", добавя той.


Росен Плевнелиев

© Юлия Лазарова

Росен Плевнелиев


(Почти) всички обичат Росен Плевнелиев


Данните показват, че президентът Росен Плевнелиев е всеобщият медиен любимец през 2012 г. "Той е най-позитивно оценяваната фигура в медиите сред всички основни политически лица. При това той постига тази оценка с далеч по-скромно присъствие от Борисов, Цветанов и Станишев", разчита данните преподавателят.


Според него Плевнелиев е единственият български политик, харесван от медиите повече от Борисов. От наблюдаваните издания само вестник "Сега" има неутрално отношение към президента. Отношението на останалите издания остава непроменено спрямо 2011 г. и е изцяло позитивно.


"Президентът Георги Първанов (2002-2012 г.) не само до голяма степен драстично загубва интереса на медиите, но получава и влошено отношение", смята Спасов. Според него това влошаване е видимо особено при "Труд" и "24 часа", но може да се проследи и при други издания като "Дневник" и "Сега".


"През 2012 г. Волен Сидеров "инкасира" видимо засилване на отрицателното отношение и днес той е политикът, за когото наблюдаваните издания пишат най-негативно. Единствен "Телеграф" поддържа неутрално отношение към Сидеров."


"При лидера на новата партия "България на гражданите" Меглена Кунева е налице интересен обрат в отношението на "Труд" и "24 часа", които от негативно през 2011 г., рязко преминават към неутрално-позитивно отношение към нея през 2012 г.", показват данните. Всички останали издания обаче продължавали да поддържат отрицателно отношение към нея.


Медийните войни са се задълбочили през 2012 г.

© Цветелина Белутова, Капитал

Медийните войни са се задълбочили през 2012 г.


Негативно за кабинета

През 2012 г. кабинетът присъства в 14 205 информационни единици, но запазва негативен образ. Най-видимо е негативното отношение във вестник "Сега". "Труд" и "24 часа" са затоплили начина, по-който пишат за кабинета, и отношението им е на границата между негативно и неутрално", показват данните. Същото се отнася и за "Дневник".


"Стандарт" на свой ред е променил отношението си в позитивна посока и през годината съобщава за правителството вече в неутрален тон. Единственото издание с подчертано положително отношение към работата на кабинета, е "Телеграф".


Сред партиите по брой споменавания в медиите на първо място през 2012 г. е ГEРБ с присъствие в 5653 информационни единици (4772 през 2011 г.), следван от БСП с 5555 единици (3631 през 2011 г.). Така двете партии увеличават видимостта си и са с практически изравнено количествено присъствие в средствата за информация. ДПС (1651 единици) реализира значително по-добро присъствие от СДС (1244), ДСБ (1037) и Атака (980), която е в дъното на класирането.


С увеличено представяне в медиите Народното събрание и МВР са подобрили позициите си спрямо 2011 г. АЕЦ "Белене" се появява след най-споменаваните институции (1443 информационни единици) във връзка с провеждане на предстоящия референдум за развитие на ядрената енергетика.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK