Геновева Петрова, "Алфа Рисърч": Ако от референдума има добра новина, тя е, че нямаше търговия с гласове

Геновева Петрова, "Алфа Рисърч": Ако от референдума има добра новина, тя е, че нямаше търговия с гласове

© Асен Тонев



След референдума в неделя "Дневник" разговаря с Геновева Петрова от "Алфа Рисърч" - социологическата агенция, която направи анализ на гласувалите, за изводите от събитието.


Активността е ключовият въпрос за референдума. Това пък повдига отново темата за коректността на избирателните списъци. Ако те не включваха близо 7 милиона избиратели, участието в допитването щеше да е твърдо над 20 на сто. Вече 23 години се говори за "мъртви души" и "фантоми". Какво според вас може да се направи?


- Това действително е сериозен проблем. Същевременно решението му е доста трудно, защото и двете страни са прави в аргументите си. Администрацията – че не може без достатъчно правни основания да заличава избиратели от списъците, опонентите й – че този висок брой "фантоми" създава предпоставка за манипулации на вота и за възникване на трудно решими казуси.




Решение може да се търси в две посоки. Едната, разбира се, е свързана с актуализиране на избирателните списъци. Така ще се работи със значително по-близка до реалния брой живеещи в страната база избиратели. Всички емигранти, които живеят от години в чужбина, биха могли да бъдат отписани от списъците. Запазването на избирателните им права може да се гарантира с възможността да се дописват в тях предварително или дори в деня на изборите в секциите по постоянен адрес.


Светът става все по-мобилен и ако не се вземат мерки за актуализиране на списъците, делът на "фантомите" в тях ще нараства и ще създава сложни казуси. Да си представим малко населено място, което трябва чрез референдум да реши дали например да приеме в близост до него да се изгради депо за отпадъци…. Ако в избирателния им списък са включени достатъчно много хора, които не живеят реално там, за настоящите жители на населеното място би било невъзможно да постигнат решение по такъв ключов въпрос.


Друго възможно решение е свързано с намаляване тежестта на избирателната активност при определяне на резултата от вота. За въпроси с ключово значение за национална сигурност, външна политика и т.н. изискването за активност над определен процент може да се запази, но за други би могло да отпадне. В края на краищата всеки има право да гласува и като не се е възползвал от него, е отказал да участва във вземането на решение.


Не трябва ли да се премине към активна регистрация на гласоподавателите?


- Активната регистрация е много добра алтернатива, но мисля, че за момента би било трудно да се приложи в България в класически вид. Ако бъде въведена, то би трябвало да се дава възможност на избирателите да се вписват и в деня на изборите. В противен случай ще имаме много оплаквания (основателни или не) за нарушаване на избирателни права.


Какъв знак дадоха близо 80 процента неучаствали в референдума? Ако сравните с по традиция пасивните хора, какво бихте казали?


- Няколко важни знака. Първо, че имахме един насила иницииран референдум – от БСП под формата на гражданска подписка. Второ, че в референдума бе зададен лошо формулиран въпрос, който голяма част от хората така и не разбраха за какво точно пита. Трето, че законът, по който се проведе този референдум, е лош – с всички ограничения, които възпрепятстват шансовете резултатът от него да има задължителен характер.


Ако има добра новина, тя е, че този път като че ли нямаше опити за купуване на гласове и манипулиране на вота. Групи, които обикновено са изключително активни в избори, а вотът им силно консолидиран, останаха пасивни. Профилът на участвалите в референдума се различава съществено от този на гласуващите на избори.


В неделя до урните излязоха по-високо образовани избиратели, а София отбеляза едно от най-високите нива на активност, докато силно влияние върху резултата от избори обикновено имат по-ниско образовани избиратели, които гласуват активно в по-малки населени места.


Успяха ли партиите да внушат позициите си на симпатизантите? Беше ли послушен електоратът?


- Партийните послания са най-добре чути от симпатизантите на БСП, мнозинството, от които гласуваха според партийните послания – в подкрепа на построяването на АЕЦ "Белене". Аналогично посланията на останалите, заели ясна позиция по въпроса на референдума партии – ДСБ, "Атака", ВМРО, също бяха чути от най-твърдите им привърженици. Що се отнася до ГЕРБ, не мисля, че успяха да внушат някакво послание на избирателите си, но постигнаха разколебаване и демотивиране. Друг въпрос е доколко това е търсен ефект.


Ако мнението на социалистите и техните привърженици е ясно изразено, какво показа гласуването на десномислещите и зелените?


- Десните избиратели са консолидирани в отрицателния си вот на вчерашния референдум, но мотивите им не следват толкова плътно тези на десните партии. Всеки втори десен избирател, който вчера е гласувал, се обявява срещу изграждането на каквито и да било ядрени мощности в страната. Това всъщност е основна теза на зелените, чието електорално влияние е значително по-ниско от обществената тежест на посланието им. Тоест в този референдум десните избиратели приеха в по-голяма степен тезата на зелените срещу развитието на ядрена енергетика въобще.


 За коя политическа сила е успех и за коя е поражение резултатът?


- Струва ми се, че нито една политическа сила няма основание да приема като успех резултатите от референдума. Нито една не успя да постигне достатъчно висока мобилизация за участие, а резултатът, дори за доминиращото "да", не е съвсем убедителен.


Каква част от отговорилите с "да" са избиратели на БСП?


- Макар че БСП успя в най-голяма степен да мотивира привържениците си, тя няма причини да смята вота "да" като свой. Малко над половината (54%) от подкрепилите строежа на нова ядрена централа са симпатизанти на левицата. Всяка трета бюлетина "да" обаче е била просто изразена гражданска позиция, а не глас за БСП.


Ако могат да се правят изводи за гласуването за парламент, какви са те?


- Не смятам, че трябва да се правят такива изводи.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK