ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
37.8%активност

Източник: Резултатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник", активността - на "Алфа Рисърч"

Една обикновена история за "враг на народа"

Полковник Цветков и съпругата му Вера

© личен архив

Полковник Цветков и съпругата му Вера




1 февруари бе обявен за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим. Решението за това беше взето от правителството на Бойко Борисов на 19 януари 2011 г. по предложение на двама президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002).
Датата е избрана, защото на 1 февруари 1945 г. т. нар. Народен съд осъжда на смърт 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства от януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Непосредствено след 9 септември 1944 г. без съд са избивани "врагове на народа" - интелектуалци, чиновници, свещеници... над 30 хиляди души според Съюза на репресираните От 1944 до 1962 г. в лагерите са били около 285 000 души.

Оправдан след 44 години

"След направената повторна щателна проверка в архива на МВР се установи, че баща ви ДИМИТЪР КУЗМАНОВ ЦВЕТКОВ  от с. Смилево, Битолско, е осъден с присъда №431/25.06.1948 година на Горноджумайския околийски съд на смърт."


МВР удостоверява още: Смъртната присъда е изпълнена в Горноджумайския затвор на 17.05.1949 г., на която дата




напълно невинен, той е бил обесен


Писмото е до сина на Димитър Цветков и е от 6 август 1992 г. През 1994 г. присъдата е отменена по реда на надзора и той е признат за невинен и оправдан.


Навремето вдовицата получава смъртен акт с празно място в графата "починал". Преди тя и 11-годишният син да бъдат изселени от къщата в центъра на София до 1956 г., трябва да изтърпи и представителите на народната власт, прилежно описващи семейното имущество преди да бъде продадено на търг:


Трикрилен гардероб, мукавен куфар, пернишка печка за отопление, кухненски бюфет, една каничка металическа, елипсовидно огледало, електрическа лампа, плетена дамаджана,


стъклен буркан за туршия - 6 литра...


И двете й деца успяват да завършат висше образование, но синът е взет не за войник, а в трудови войски - там, където "възмъжават" момчетата от семействата на враговете.


Бащата - Димитър Цветков, уволнен от армията с чин полковник, е бил осъден и убит, защото е членувал "в група, поставила си за цел събарянето, подравянето или отслабването на установената власт", се разбира от съдебното решение от 1948 г.



Горянството /1947 - 1956г./ е съпротивително движение срещу комунистическия режим.

Въпросната група е горянска чета, водена от Герасим Тодоров. Тодоров е деец на ВМРО, по-късно става член на кръга "Звено", а след 1944 г. е във връзка с близки до земеделския лидер Никола Петков. При милиционерска акция и след престрелка през март 1948 г. воеводата се самоубива, а заловените четници са съдени. Процесът завършва с 12 смъртни присъди, осем от които са изпълнени. Едната е на полк. Димитър Цветков.  


Обвиненията са недоказани, без внимание са останали свидетелствата, че военният е бил в четата временно, защото е искал да се прехвърли в Гърция, се казва в предложението на главния прокурор за преглед на делото по реда на надзора през 90-те години.


Димитър Кузманов Цветков

© личен архив

Димитър Кузманов Цветков


Преди да се свърже с горяните, след референдума за сваляне на монархията и смяна на Търновската конституция през 1946 г. Цветков става за месец организатор на земеделците на Никола Петков. Почти целият му живот е свързан с армията. Останал е сирак на една година, отгледан е от полка, в който е служил убитият му баща. Завършил е  Военното училище. През 1941 г. е изпратен в Македония и оттам пише на офицера, който го е осиновил:


"...Искам да споделя впечатленията си от посещението ми в Македония, понеже зная, че много обичаш и си се борил за  свободата на тази измъчена българска земя. Бях един от щастливците, които занесоха "свещения огън"


в новоосвободените земи


На мен се падна да занеса този символ на българския неугасващ дух в Дупница, Г. Джумая, Царево село, Кочани, Щип, Велес, Прилеп, Битоля, Ресен и Охрид.  Няма думи, с които да опиша щастието и възторга на сърцето ми при съзнанието, че след 23 години посещавам тези места, и то като офицер от храбрата родна армия...


...стигнахме Царево село, което прилича на едно селце от Стара България. Посрещнати бяхме от всичките жители, но по лицата им се четеше уплаха и недоверие. Само когато чуеха името "България" или "Цар Борис" очите им светваха и старите започваха да плачат. Изглежда това погранично население е било подложено на голям терор и тормоз...


... в Кочани стигнахме към 22 ч.... целият град беше излезнал да ни посрещне. ... В очите на хората се четеше, че техните души ликуват от щастие. Разликата между Кочани и Ц. село беше грамадна, тук видях колко много е жилав българският дух..."


Синът прибира писмото.


За него 1 февруари е важна дата. 

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK