Прочит на историята: Линчът, наречен "народен съд"

Прочит на историята: Линчът, наречен "народен съд"

© Reuters




"Не знам защо нарекоха "Народен съд" един фактически политически орган, предназначен за известна чисто политическа роля в ръцете на правителството и една политическа партия. Всъщност името "народен" е съвсем неподходящо, защото не се оправдава нито от учредяването, нито от състава, нито от отговорността, която носи този орган, който не може да се нарече и "съд", защото не отговаря на условията на един съд."


Димитър Пешев, депутат, допринесъл за спасяването на българските евреи, осъден на 15 години затвор, включително за "антисемитизъм

На 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен глас, който чете имената и присъдите на Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд: смърт, смърт, смърт... Някои припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си. Отказана им е дори утехата да се сбогуват с тях.


Първи февруари е денят, в който през 1945 г. по заповед от Москва бяха осъдени на смърт и незабавно, без право на обжалване, без право на последна дума в съда и дори без право на последно сбогом с близките им, безмилостно бяха избити регентите, съветниците на държавния глава цар Борис, министрите от няколко български правителства и 67 от народните представители на някогашна България...




Сатанинският план на Сталин


"Всъщност, - пише немският журналист, антинацистът Волфганг Бретхолц за предисторията на обявяването на война от Съветския съюз на България, - Съветска Русия замисля един сатанински план. Неговата същност се състои в това да се попречи на България да скъса с Германия, само защото Съветският съюз се нуждае от предлог, за да й обяви война. Това е единственият начин, с който могат да оправдаят окупацията на страната.През седемте дни - от 2 до 9 септември, в които Съветският съюз въвежда в изпълнение своя план, се разиграва втората част на българската трагедия, чийто изход предопределя бъдещата съдба на страната."


"На 9 септември в София държавната власт е обсебена от група мъже, които се представят за "истински демократи" и за "същинските представители" на българския народ. - продължава немският журналист. В действителност, с малки изключения, те са предшествениците на комунистическата диктатура, като едните съзнателно действат като агенти на Съветския съюз, а другите несъзнателно като негови инструменти. Начина, по който заграбват властта, забулват с легенди. При по-точно разглеждане целият държавен преврат от 9 септември се оказва отдавна подготвен военен метеж, който се извършва при пълно спокойствие, без да гръмне дори пушка. Политическите противници, от чиято съпротива се боят, са арестувани в леглата им..."


От чиято съпротива се боят...


- именно това е ключът към разбирането на развихрилия се терор в България от получилите властта благодарение на шпагина на съветския окупатор. Точно затова са избити десетки хиляди българи, чиято единствена "вина" е, че според убийците им, евентуално биха могли да оглавят съпротивата срещу насилствената съветизация на България.


Или с други думи: цялата кървава вакханалия, в която България губи десетки хиляди от своите държавници, политици, офицери, прависти, журналисти, писатели, свещеници, чиновници, граждани, селяни, интелектуалци... е продиктувана най-вече от страх. От подлия страх на насилника, че жертвата ще се съпротивлява.


Противоконституционен трибунал


И именно с тази цел - да бъде довършено започнатото на 9 септември изтребление е създаден този "народен съд" за политическа саморазправа. Той противоречи на действащата Търновска конституция, която забранява извънредни съдилища.


Наредбата-закон, с която "народният съд" е утвърден на 6 октомври 1944 с Указ 22, е подписана от нелегитимно регентство, което нито е утвърдено Конституцията на България, нито пък регентите отговарят на изискванията.


"Народните обвинители" се назначават от Министерския съвет, а "народните съдии" се избират от областните комитети на Отечествения фронт, доминирани от комунистите, без да се изисква задължително юридическо образование или квалификация. Присъдите се определят от централното и от местните ръководства на компартията, но по указания от Москва.


За обвиненията Димитър Пешев пише в "Спомени": "Когато се препрочете обвинителният акт човек остава изумен от лекотата и невежеството, с които се третират въпросите от историята на България след Освобождението. Всички средства за пропаганда, използвани в политическите борби от една партия, известна с безогледността си в своите ежедневни борби при различни поводи и случаи, са събрани на едно место и са положени в основата на съдебно обвинение срещу противниците в тези политически борби, които са поставени в невъзможност да се обяснят и да доказват каква е била действителността и как в действителност са се развили събитията, какви са били общите условия, как се е разсъждавало и са вземани решенията."


Подсъдимите са лишени от адекватна правна защита, ограничава се броят на свидетелите им и времето, в което да бъдат изслушвани адвокатите им, докато обвинението има право на неограничен брой свидетели и неограничено време.


Обвиняемите нямат право на обжалване, смъртните присъди се изпълняват още същия ден. В нито един от действащите в Германия и света специални съдилища след края на Втората световна война, вкл. на Международния (Нюрнбергския) трибунал, където са съдени главните виновници за разпалването на войната, няма такъв случай - обвиняемите да нямат право на обжалване на присъдите! На нито един от тези трибунали не са подведени под отговорност хора, които не са между живите.


Всъщност, този зловещ фарс, е създаден с една-единствена цел - да довърши изтреблението на българския политически, стопански и духовен елит, но вече по "законен" път. По болшевишките "закони", разбира се.


Почит към жертвите на комунизма пред стената и параклиса в градината до НДК в София

© Анелия Николова

Почит към жертвите на комунизма пред стената и параклиса в градината до НДК в София


Телеграмите от Москва


Разменените през есента на 1944 г. телеграми - на руски език(!)- между Георги Димитров и Трайчо Костов (с псевдоним Спиридонов) дават ясна представа как "народният съд" е режисиран от Москва.


Телеграма до Димитров от 13 септември 1944 г.: В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни трибунали и следствени комисии


На 25 септември, пак до Димитров: Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започнат да действат, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласно ликвидиране на най-злостните врагове, което се прави от наши вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.


От 1 октомври: Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод на революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: Чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законен път. Работата ще се провежда внимателно. Ще бъдат организирано разкрити най-злостните и опасни врагове и палачи, ще бъдат организирани до правителството делегации от вдовици и сираци на убити антифашисти с настояване за възмездие...


На 27 октомври 1944 г. в изпратена от София телеграма с подпис ЦК на БКП, се рапортува на Димитров в Москва:


"Из цялата страна народните обвинители са назначени и под тяхно ръководство се провеждат разпитите на задържаните лица и събирането на обвинителния материал. В най-близко време ще бъдат готови обвинителните актове по тези дела, по които е завършено следствието. За да подготвим политически процесите, в печата ежедневно се публикуват специални материали: снимки на убити народни борци, отделни актове на жестокост, извършени от агентите на фашизма. Предвижда се един, а може би и няколко процеса..."


И се подчертава, че ще има "правосъдие"... по комунистически: "От закона за народния съд са премахнати всички формалности, които биха забавили или затруднили работата на народния съд... Присъдата на народния съд е окончателна, на обжалване и утвърждаване не подлежи."


Напътствията от Москва стават все по-подробни и на 4 ноември 1944 година Димитров пише до Трайчо Костов:


"Постарайте се да поставите Народния съд против народните предатели и престъпници върху здрави политически основи. Необходимо е преди всичко да се организира един централен процес с много сериозно обоснован политически обвинителен акт и със също такава присъда на Народния съд."


И завършва радиограмата със следните указания:


"Процесите трябва да бъдат публични, всенародни, но да не дават никаква възможност на обвиняемите да ги използват като трибуна за своите политически цели. Много е важно делата да не се забавят заради различни процесуални формалности. Тук народът съди и той трябва бързо и сурово да съди. Самите процеси трябва да бъдат огромна политическа школа за превъзпитание на целия наш народ."


"Народният съд" и идеологическите клишета за "монархо-фашизма"


Още на 27 октомври Трайчо Костов съобщава на Георги Димитров основните пунктове на обвинението. Те са три:


- сключването на договор с воюващите държави и обявяването на война на Англия и Америка, което е изложило на опасност народа и държавните интереси;


- действията, нарушаващи неутралитета по отношение на СССР - присъединяването към Тристранния пакт и организирането на антисъветска изложба;


- невземането на мерки за предотвратяване на моралните и материални загуби във връзка с обявяването на война на Англия и Америка.


Тези три точки обаче никак не удовлетворяват Георги Димитров и на 17 декември той свежда идеологическата основа на обвиненията:


"В обвинителните речи трябва да бъде показано хищническото лице на немско-фашисткия империализъм и на него да бъде противопоставена освободителната мисия на Съветския Съюз, на Червената Армия и нейните съюзници.


Обвинението трябва да опише картина на всенародно движение срещу антинародния режим, да подчертае, че руснаците за втори път освобождават България, да характеризира капиталистическата класа като опора на фашизма в България и така да се създаде база за преследването й, царската династия да се представи като прогерманска и предателска."


Предложението на Соболев да не се цитира изцяло!


За едно нещо обаче Георги Димитров предупреждава Трайчо Костов да се мълчи. Съветското предложение за пакт за дружба и взаимна помощ от 26 ноември 1940 г. в никакъв случай не трябва да се цитира изцяло!


Защо ли? Защото по това време Сталин и Хитлер са съюзници и защото в предложението, отправено от Москва чрез Соболев се казва, че ако се сключи пактът за взаимопомощ между България и СССР, "падат възраженията против присъединяването на България към Тристранния пакт и напълно вероятно е, че и СССР в този случай ще се присъедини към него".


Съвременниците забелязват пропуска. Димитър Пешев пише:"Аз само констатирам премълчаването в обвинителния акт на този договор между СССР и Германия от 1939 г., което не може да не прави впечатление, когато се разглеждат събитията от това време в България, където този договор имаше много силен отзвук, още жив във всички съвременници. Той беше също едно от най-големите събития в този период, широко коментирано на Запад, където неговият ефект имаше силата на бомба, особено като се имат пред вид събитията, които предшестват неговото сключване, така и влиянието което оказа върху развитието на последвалите събития. Всичко това трябваше да мине в пълно мълчание в един политически процес, в основата на който беше поставено развитието на политиката на страната точно по това време. Нека всеки направи своите заключения."


Оправдать никого не следует!


На 20 декември 1944 Трайчо Костов докладва на Димитров в Москва (пак на руски, разбира се):


"Утре започва народният съд. Тодор (вероятно става дума за Тодор Павлов- б.м.) предлага министрите от кабинетите на Филов и Божилов да бъдат осъдени на смърт. Багрянов и компания - на доживотен затвор. А от кабинета на Муравиев - даже някои евентуално да бъдат оправдани. Ние още окончателно не сме решили, но сме склонни да бъдем по-строги. Багрянов, Станишев, Сталийски Г. и Руси Русев - на смърт. Останалите от този кабинет - на 15 години. Не ни се иска да освобождаваме когото и да било от кабинета на Муравиев, с изключение на Гичев, ако решим, че би бил нужен в борбата срещу Гемето. Разбира се наказанията за тях ще бъдат минимални. Ти как мислиш?"


Георги Димитров отговаря: "Оправдать никого не следует!" /Никой не трябва да бъде оправдан!/


Съдбата на обвиняемите е предрешена преди т.нар. съд изобщо да е започнал работа.


Никой не трябва да бъде оправдан, присъдите трябва да са максимални, народните представители и министрите трябва да бъдат "пометени" "с желязна метла", както повелява от Москва "вождът и учителят на българския народ" Георги Димитров - включително и в речите си, публикувани още в първите дни на октомври 1944 в "Работническо дело".


По ирония на съдбата помилваният от "фашисткия режим", въпреки терористичната си дейност, Трайчо Костов, който изпраща на смърт хиляди хора с един престъпен административен акт, каквато е Наредбата - закон за народния съд, по-късно сам ще бъде "пометен" с "желязната метла", ще бъде изтезаван и безмилостно екзекутиран.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK