Деканът на историческия факултет на СУ и шефът на разузнаването са били агенти на ДС

Доц. д-р Пламен Митев, декан Исторически факултет в СУ

© Цветелина Белутова, Капитал

Доц. д-р Пламен Митев, декан Исторически факултет в СУ



Директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Драгомир Димитров и деканът на Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) Пламен Митев са били служители на бившата Държавна сигурност (ДС).


Имената им бяха обявени в сряда от комисията по досиетата, която публикува списък с агентите на ДС, скрити по силата на параграф 12 от Закона за достъп и разкриване на принадлежността на български граждани към ДС и РУМНО. 


През декември миналата година по иницатива на "Синята коалиция" и с решаващата подкрепа на ГЕРБ парламентът отмени законовата забрана за обявяване на принадлежността към тайните комунистически служби на служителите от средния ешелон в разузнаването - началници на отдели и на сектори в Националната разузнавателна служба (НРС) и Служба "Военна информация" към министъра на отбраната (военното разузнаване) след 1991г.  




Промяната предизвика брожения от страна на левицата, която обяви, че така ще бъдат огласени действащи служители на разузнавателните служби, включително зад граница, в рискови страни. "Цената е техният живот, животът на техните семейства и на хората, с които са контактували", заяви Ангел Найденов от БСП тогава.


Решението на комисията разкрива имената на 25 души, свързани с различни структури на бившите тайни служби.


"В институциите, проверени досега от Комисията, има лица, заемали или заемащи публични длъжности, попадащи под закрилата на отменения § 12, и за тях Комисията не е установяла принадлежност при извършените проверки", пише в решението на комисията.


От 25- те огласени имена 12 са кадрови служители на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската армия, десет на Първо главно управление на Държавна сигурност и три – на други структури на ДС.


От 25-те души 16 са работили на прикритие в МВнР, 4 в МВР, 3 в Министерството на отбраната и по един в Софийския университет и Министерството на регионалното развитие, обобщи сайтът desebg.com.


Сред обявените имена впечатление прави деканът на Историческия факултет Пламен Митев. Той е бил и щатен разузнавач от 1983 година в Първо главно управление на ДС в отдел 14 за културно-историческо разузнаване. Тогава е 27 годишен. През 1987 година става старши разузнавач.


"Митев е бил проверяван като декан на историческия факултет, но е бил прикрит по силата на параграф 12, като има подозрения, че подписът му стои под една справка в папката "Гоце" за бившия президент Георги Първанов", писа преди дни сайтът capital.bg.


Пламен Митев е декан на историческия факултет на СУ от 2007 г.,  като през 2011 г. е преизбран втори мандат. Роден е на 28 ноември 1956 г. в Шумен, завършва история в СУ през 1981 г.


Името му нашумя наскоро покрай речта, с която откри новата академична година през октомври 2012 г и в която призова студентите да не си създават кумири измежду самообявилите се за съвременни строители на демократична България, защото те все още не са ни дали нужните доказателства, че са заслужили подобна чест!. "Управлявана от некадърни,  алчни и корумпирани политици,  днешна България е сред най-бедните и най-нещастни държави в Европа.  Трудът на знаещия и на можещия не се цени, а разни недообразовани особи се представят за елит на нацията", заяви тогава Пламен Митев, а думите му бяха цитирани широко в медиите.


Малко след началото на академичната година, Митев откри научната конференция "Културното отваряне на България към Европа" по повод 70-годишнината от рождението на дъщерята на тоталитарния лидер Тодор Живков - Людмила. "Идвам на настоящия форум не само по задължение, а като уважение към всички вас, които изследват и популяризират историята на България през втората половина на ХХ век", започва изказването си той. Историкът определи заниманието на участниците в конференцията като трудно и в същото време изключително отговорно  - "особено когато става дума за оценка за личности, заемали ръководни постове в държавната и висшата партийна номенклатура".


"Шумът, който се вдигна в публичното пространство, около провеждането на настоящата конференция е най-доброто доказателство колко болезнено-чувствителна е все още темата за до десетоноемврийската ни история", продължи речта си на по-висок тон Пламен Митев.


Драгомир Димитров, директор на НРС

© Анелия Николова

Драгомир Димитров, директор на НРС


"Не съм го спестявал нито на държавното ръководство, нито на партньорските служби. Аз съм назначен в края на август 1989 г. в тогавашното областно управление на МВР-Ловеч, по линия на Държавна сигурност в контраразузнавателно отделение. В началото на септември 1989 г. бях изпратен на първоначален курс по оперативна подготовка в школата на МВР и там посрещнах 10 ноември. Така че, да – аз имам съпричастност като кадрови офицер, но никога не съм бил служител на Първо главно управление и на Шесто управление."


Думите са на настоящия директор на разузнаването генерал Драгомир Димитров в интервю пред "24 часа" преди няколко дни. От изнесените от комисията данни става ясно, че Димитров е назначен като щатен служител по Държавна сигурност в Областно управление на МВР в Ловеч през август 1989 г.


В официалната му биография, цитирана от desebg.com е посочено, че в периода 1989-1996 е офицер в структурите на МВР,  без да се уточнява в кои. Служител е на Националната разузнавателна служба (НРС), регионално бюро Велико Търново (1997-2001), а след това за две години (2002-2004) е директор на РДВР Велико Търново. Политици коментираха преди време, че назначението му там е било по настояване на Борисов, който по това време беше главен секретар на МВР.


Димитров се връща в разузнаването през 2004 г. когато за кратко оглавява отдел "Териториален" в НРС, а между 2005 г. и 2007 г. е зам.-началник на отдел "Международно сътрудничество". Офицер за връзка на Националната разузнавателна служба в Берлин, Германия (2007-2011). Началник отдел "Асиметрични заплахи" в НРС октомври 2011 г. – януари 2012 г.


Димитров оглави НРС през март 2012 г., той стана неин зам.-директор и пое временното й ръководство в края на януари, при освобождаването на тогавашния директор на службата Кирчо Киров. Още тогава източници на "Дневник" в правителството казаха, че е много вероятно Димитров да оглави НРС и за постоянно.


Драгомир Димитров е роден на 29 май 1959 г. в село Недан, област Велико Търново. Завършил е немска езикова гимназия в Ловеч и е завършил немска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".


Сред обявените от комисията имена са и тези на Пламен Шукюрлиев, дипломат от кариерата и бивш посланик в Иран до 2010 година, който е бил щатен служител на разузнавателното управление на Генералния щаб, както и на секретаря на МВР от служебното правителство на Ренета Инджова Васил Плачков.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK