Едно висящо еспресо, моля

Едно висящо еспресо, моля

© Юлия Лазарова



В Италия милиони хора пият по милион кафета на ден, така че не е чудно, че точно в Неапол се ражда идеята за "висящото кафе". Принципът е прост – когато пиете едно кафе, плащате поне още едно. Така оставяте една чаша да "виси" за ваша сметка до момента, в който някой друг, който е останал без стотинка в джоба, попита за нея... А преди заплата можете да се надявате, че някой е оставил едно еспресо да виси за вас.


Обичаят е популярен в цял свят. И въпреки че в България се говори за "висящото кафе" едва от няколко дни, не би било изненадващо скоро и тук да стане традиция. Броят на заведенията, които се включват в нея, расте всяка минута. За три дни фейсбук страницата "Висящо кафе в България" е събрала над десет хиляди харесвания, а списъкът с кафенета, публикуван там, вече съдържа около 60 адреса в цялата страна. Идеята на българските организатори е заведенията, които предлагат (и приемат) висящо кафе, да са означени със стикер на вратата.


Едно висящо еспресо, моля

© Николай Николов


Разбира се, няма гаранции, че кафето, останало да "виси", няма да отиде в касата на заведението. Така мислят и някои от потребителите, харесали страницата във фейсбук. Също толкова неприятно обаче би било и някое кафене да стане жертва на слуха, че присвоява "висящите" печалби.




Някои интерпретираха инициативата като благотворителна. Така за нула време се появиха идеи за "висящ хляб" и "споделена закуска", насочени към крайно бедните. И веднага изникнаха други, които не биха подкрепили всички бедни, а само някои по-заслужили. А ако се върнем към традицията на кафето, по-подходящ би бил "висящият вестник"...


Затова да пием по едно кафе, да оставим по едно да виси и да се надяваме, че ще достигне точно до този, когото бихме почерпили, ако можехме да си избираме.


Едно висящо еспресо, моля

© Красимир Юскеселиев



Италианският поет Тонино Гуера, оцелял в нацистките концлагери, разказва как открива "висящото кафе" в компанията на режисьорите Федерико Фелини и Виторио Де Сика:


Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека:
- Пет кафета. Двете са за нас и три "висящи".
Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:
- Какви са тези "висящи" кафета?
Отговаря ми:
- Почакай и ще разбереш.


След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета - плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:
- Трите са за нас, а четирите "висящи".


Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:
- Имате ли "висящо" кафе?

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK