Планът "Орешарски": Рестарт на "Белене", но без ограниченията за офшорките (приоритетите на кабинета)

© Георги Кожухаров

Рестартиране на проекта АЕЦ "Белене" с ясна финансова структура при потвърждаване на технико-икономическите характеристики на централата и прогнозите за потреблението на ток в региона и България. Това е записано в националните приоритети на програмното правителство с премиер Пламен Орешарски, озаглавени "Държавност, развитие, справедливост".

Документът, внесен в деловодството на парламента от лидера на БСП Сергей Станишев, беше раздаден днес на депутатите, но така и не беше обсъден по същество в залата при гласуването на новия кабинет (виж долу пълния текст на документа).

В раздела "Ребалансиране на енергетиката" се посочват незабавни преговори с руската държавна корпорация "Росатом" с оглед минимизирането на последствията от иска за 2.5 млрд. лв.

От плана "Орешарски", одобрен от Националния съвет на БСП преди десетина дни, е отпаднало ограничението за офшорните компании. Идеята на БСП беше офшорките да не могат да сключват сделки с държавата, общините и фирмите с държавно участие, да получават финансиране от държавния бюджет и евросредствата да са страна по договори за изпълнение на обществени поръчки.

Вместо това в приоритетите на кабинета е останало като пожелание нов закон за обществените поръчки, прозрачност, гарантиране на равни условия за участие и разширяване кръга от бенефициенти на обществени поръчки и въвеждане на електронни търгове за обществените конкурси.

В програмата се отделя място за зелената икономика и туризма, заимствани от предизборната платформа на ДПС.

© Дневник

Пълният текст на документа:

ДЪРЖАВНОСТ, РАЗВИТИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ
Национални приоритети на програмното правителство

1.1.ДЪРЖАВНОСТ, РАЗВИТИЕ, СПРАВЕДЛИВОСТ
Национални приоритети на програмното правителство

България изживява труден период в своето развитие. В резултат на водената през последните четири години непоследователна и волунтаристична политика днес страната се намира в дълбока институционална криза, икономическа депресия и задълбочаващ се дезинтегритет в обществото. Наложената и доминираща обществено-политическа, социална и институционална конфронтация поставя под заплаха самите устои на държавността и демокрацията. Тези процеси се подсилват от формираните негативни социално-икономически тенденции – стагнираща стопанска и инвестиционна активност, обезсърчено предприемачество, изтощени резерви и нарастващи дългове както в публичния, така и в корпоративния сектор, бързо растяща безработица и влошаване на нейната структура, разширяваща се бедност и набираща скорост нова емиграционна вълна.

Днес страната се нуждае от максимално обществено съгласие за необходимостта от спешни мерки за стабилизация и полагане на основите на един по-устойчив модел на възстановяване на икономическото развитие, от институционално укрепване и заздравяване на демократичните принципи на устройство и поведение, както и от повече солидарност в едно общество, разтърсвано от социално отчаяние и безперспективност.

Ръководени от тези потребности, ние предлагаме настоящите мерки за стабилизация и програмни намерения и полагане на основите на един бъдещ догонващ икономически растеж.

Най-неотложни са три групи стабилизационни мерки.

СТАБИЛИЗАЦИОННИ МЕРКИ ЗА ГРАЖДАНИТЕ

• Недопускане на ново увеличение на цената на електроенергията до цялостен преглед и промяна на методиката на ценообразуване. Въвеждане на двутарифна система с по-ниски цени за определен минимум използвана електроенергия.
   
• Промяна в политиката на ценообразуване на лекарствата с цел овладяване на тенденцията на повишение на цените и стъпки за тяхното последващо намаление.
   
• Разширяване на системата за енергийно подпомагане.
   
• Увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лв на 310 лв.
   
• Финансово подпомагане на домакинствата с ученици, които предстои да бъдат първокласници тази есен чрез увеличаване на еднократните целеви помощи.
   
• Разширяване на активните мерки на пазара на труда и разкриване на нови работни места за временна заетост за смекчаване на ефектите от растящата безработица.
   
• Незабавно възстановяване на диалога със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно партньорство.
   

• Незабавно преустановяване от страна на централните власти на административно-силовия натиск от рекетьорски тип върху бизнеса и "успокояване" на стопанските среди за спечелване на инвеститорското доверие.
   
• Анализ и информация за всички фирми и общини, спечелили обществени поръчки (2% от фирмите са спечелили 98% от всички ОП). При съмнения за злоупотреби ─ ревизия. Публичност на всички договори и анекси.
   
• Погасяване на натрупаните задължения на държавата към бизнеса в рамките на 3 месеца.
   
• Отказ от практиките за използване на приходните агенции за силов натиск върху данъкоплатците. Промяна в режима на глоби и санкции и замяната им с предписания при допуснати нарушения от формален характер.
   
• Преглед и намаляване на държавните и ведомствените такси, особено за стартиращ бизнес.
   
• Ускорено разплащане от страна на държавата по изпълнени договори и своевременно възстановяване на ДДС. Разработване на график за издължаване при просрочените задължения.
   
• Даване на права на данъкоплатеца да определя направленията на плащанията по единната сметка за плащане на задължения към бюджета.
   
• Решителни мерки против контрабандата и необявените вътрешнообщностни доставки като противодействие срещу нелоялната конкуренция спрямо българските производители.
   
• Стабилизиране на енергетиката и установяване на предвидимост в цените на електроенергията. Възстановяване на условията за износ на електроенергия за по-добро натоварване на мощностите и на въгледобива.
   

• Цялостен анализ и пълна ревизия на дейността във всички сфери на държавно управление и предприемане на законови мерки и действия за санкциониране на допуснатите нарушения.
   
• Публично оповестяване на фактите и тенденциите за икономическото и финансово състояние на страната.
   
• Нов модел на взаимодействие между парламента и правителството – редовни отчети на Правителството за изпълнение на програмата за управление, нов тип парламентарен контрол, периодично участие на министри в заседанията на съответните парламентарни комисии, задължително присъствие на министри при обсъждания на законопроекти от тяхната компетентност.
   
• Незабавно изпълнение на препоръките на ЕС и ПАСЕ, които имат пряко отношение към защита и гарантиране на правата и свободите на гражданите и демократичното функциониране на институциите.
   
• Предприемане на незабавни мерки за овладяване и ограничаване на битовата престъпност.
   
• Възстановяване на баланса на функционалност и компетенции между МВР и ДАНС.
   
• Преустановяване на практиката на безразборно използване на СРС чрез надежден и независим надзор върху тях.
   
• Ефективно инвестиране на средствата от ЕС с максимално широк обществен ефект.
   
• Спешно обсъждане и актуализиране на проекта за Споразумение за партньорство с ЕС за 2014-2020 г. с участие на неправителствения сектор.
   
• Провеждане на форум "Отговорен парламент" с участието на граждански и браншови организации, парламентарни и извънпарламентарни партии за постигане на национално съгласие за най-важните приоритети и мерки за излизане от кризата.
   
• Интегриране на представители на малцинствата в полицейските структури и в звената от сектора на сигурността.
   
• Създаване на гаранции за свободен печат и медии.
   
• Предприемане на спешни мерки за разкриване на корупционни практики, строг контрол и санкциониране на корупцията на всички етажи на администрацията и властта, съвместни действия на държавните органи и гражданския сектор.
   
• Прозрачност и достъпност до информация за работата на държавната администрация и привличане на представители на граждански сдружения при обсъждане на въпроси със значим обществен интерес.
   
• Гаранция срещу купен и контролиран вот, за честни избори чрез промени в изборния кодекс. Действия за активизиране на гражданското участие в изборния процес. Изпълнение на препоръките на ОССЕ за бъдещи избори. Тези стабилизационни мерки са част от цялостния пакет програмни намерения.

I. Икономическо възстановяване и насърчаване на предприемачеството

Преодоляване на негативните последици от административния рекет върху бизнеса и нормализиране на стопанската среда

• Стриктно изпълнение на принципа на 30-дневно плащане на задължения по договори от страна на държавата.
   
• Ефективен контрол върху сключените договори за концесии.
   
• Анализ на съществуващите концесионни договори и изработване на дългосрочна стратегия на държавата по отношение на природните богатства.
   
• Ликвидиране на контрабандните канали.
   
• Гаранции срещу произвола от страна на държавните органи и длъжностни лица. Правни механизми за защита на компаниите от произвол от страна на администрация, данъчни органи и полиция.
   
• Равнопоставеност на фирмите и гражданите с държавните институции по отношение на икономическите дейности – министерства, агенции и общини трябва да са отговорни при неизпълнение на договори и забавяне на плащане с лихви за просрочване, с налагане на запор на сметки или с прихващане на задължения на фирмите и гражданите към данъчната система.
   
• Реални действия по намаляване на административната тежест върху бизнеса – редуциране на лицензионните, разрешителните и одобрителните режими, въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, предвидимост на надзорните политики по сектори.
   
• Прекратяване на административния натиск и произвол чрез санкции за държавните служители, включително министри, които превишават правомощията си.
   
• Възстановяване на добрите практики в работата на приходните агенции на основата на принципа на доброволното плащане на данъците. Замяна на повсеместните проверки с подобряване на работата на отделите за анализ и управление на риска и фокусиране на контролно-ревизионната дейност върху рисковия контингент данъкоплатци.
   

• Ревизия и промяна на лобистки закони, които доведоха до или предпоставиха създаване на изкуствени монополи и картелни споразумения.
   
• Задължителна оценка на въздействието на всички нови законови и нормативни актове, особено за оценка на тежестта върху малките и средните предприятия.
   
• Стимулиране на конкуренцията чрез равен достъп до пазара на кредити и обществените поръчки.
   
• Опростяване на процедурите за фалити и несъстоятелност с цел изчистване на пазарната среда.
   
• Опростяване на процедурите, засилване на прозрачността и контрола за ефективно и полезно за икономиката усвояване на европейските фондове.
   
• Укрепване на функционалния и административния капацитет на регулаторните органи чрез промяна на антимонополното и антитръстово законодателство.
   
• Повишаване на отговорността на регулаторните органи. Въвеждане на граждански надзор върху регулаторните органи.
   
• Нов Закон за обществените поръчки. Прозрачност, гарантиране на равни условия за участие и разширяване кръга от бенефициенти на обществени поръчки. Въвеждане на електронни търгове за обществените поръчки.
   
• Регулации на спекулативните търговски вериги с цел свиване на маржовете между цени на едро и на дребно, особено на аграрните продукти.
   
• Стъпки за реализация на стратегия "Произведено в България" в съответствие с конкурентните предимства на страната. Целеви мерки за пресичане на нелоялната конкуренция на вътрешния пазар от внос и монополни практики.
   
• Икономизиране на външната политика и дипломация за излизане на българските износители на пазарите на страни извън ЕС.
   

Общи мерки

• Стартиране на 10-годишна програма за реиндустриализация на икономиката.
   
• Създаване на нови предприятия (или възстановяване) в сфери с висока добавена стойност.
   
• Стартиране на преговори по предоговаряне на дългосрочните договори в енергетиката, концесиите и предоставянето на комунални услуги.
   
• Участие на държавата в перспективни високотехнологични производства чрез апорт на активи и/или формиране на капитала на съответните търговски дружества в партньорство с иновативни компании със солидни пазарни позиции. Държавна подкрепа и финансиране на иновационно-внедрителската дейност.
   
• Приемане на закон за ефективен контрол на държавата по отношение на структуроопределящи предприятия при неспазване на регулаторните рамки.
   
• Оценка на резултатите от приватизацията и концесиите в сектора на т.нар. естествени монополи. Въвеждане на ефективен контрол върху дейността на компаниите.
   
• Отговорно управление на държавните предприятия и държавната собственост с цел предотвратяване на фалити и запазване на работни места.
   
• Разработване на регионални планове за развитие за преодоляване на задълбочаващите се дисбаланси между различните региони в страната.
   

• Развитие на енергетиката като основен индустриален сектор, създаващ значителна добавена стойност, притежаващ гарантиран външен пазар,в който страната ни има доказани сравнителни предимства.
   
• Развитие на българската енергетика на основата на три приоритета – енергийна ефективност и ВЕИ, национални енергийни ресурси и ядрена енергетика.
   
• При потвърждаване на технико-икономическите характеристики на проекта "Белене" и прогнозите за електропотреблението в региона и България – рестартиране на проекта с ясна финансова структура.
   
• Незабавни преговори с Росатом с оглед минимизирането на последствията от иска за 2.5 млрд. лв.
   
• Възстановяване на доверието на гражданите в системата за регулиране на енергетиката чрез включване на представители на гражданското общество в ДКЕВР.
   
• Отказ от намеса на изпълнителната власт в работата на ДКЕВР.
   
• Гарантиране на достъп на всички български граждани до електроснабдяване. Въвеждане на двутарифна система за ценообразуване, разширяване на системата за енергийно подпомагане.
   
• Възстановяване на професионалната квалификация и опита като определящи в кадровата политика в сектора.
   
• Цялостно финансово-икономическо ребалансиране на сектора чрез използване на други механизми за финансово подпомагане на развитието на ВЕИ и освобождаване на гражданите от тази тежест.
   
• Стартиране на преговори за предоговаряне на дългосрочните ангажименти за изкупуване на електрическа енергия.
   
• Наваксване на изоставането при въвеждането на III либерализационен пакет на ЕС и предотвратяване на санкции от страна на ЕК.
   
• Цялостна оценка на ефекта от т.нар. либерализация в сферата на естествените монополи и ясно дефиниране на правата и отговорностите на българската държава.
   

• Програма за изграждане/реновиране на хидромелиоративната инфраструктура на селското стопанство.
   
• Насърчаване на по-нататъшното развитие на селското стопанство извън формираната в него монокултурна структура в посока на техническите култури и по-високата степен на преработка на селскостопанската продукция.
   
• Стимулиране на българското селскостопанско производство чрез затваряне на веригата и развитие на хранително-вкусовата промишленост;
   
• Субсидиране на секторите "Зеленчукопроизводство", "Трайни насаждения" и "Животновъдство" до равнището на останалите страни-членки на ЕС въз основа на правото до 15% от директните плащания да се предоставят целево за слаби сектори на отрасъла, обвързани с производство.
   
• Профилиране на България в биоземеделие и биоживотновъдство.
   
• Предпазване на населението от ГМО храни и култури, контрол върху качеството както на храните от внос, така и на местното производство.
   
• Изработване на съобразени с интересите на дребния производител национални интервенционни механизми, подобни на тези на ЕС, за защита цените на земеделската продукция.
   
• Подкрепа на дребните и средните земеделски производители чрез осигуряване на европейско финансиране на стопанства до 10 дка чрез осигуряване на субсидия до 1500 евро/стопанство; въвеждане на таван на субсидията до 300 хил. евро на стопанство, като икономисаните средства се предоставят за преразпределение за стопанства, обвързани с производството.
   
• Създаване на пазари за произведена в България земеделска продукция, гарантиращи свободен достъп на всяко малко земеделско стопанство до тях, без да е необходим специален режим на регистрация за това.
   
• Пресичане на контрабандата на храни.
   
• Целево използване на Държавния поземлен фонд за стимулиране на продуктовото разнообразие и насърчаване на отглеждането на интензивни култури.
   

• Превръщане на екологичните предимства на страната в национален ресурс за развитие.
   
• Интегриране на екологичните политики, превенция на промените в климата с адаптирането им в общи политики за развитие и синергия в устойчивото развитие.
   
• Изграждане и развитие на нисковъглеродна икономика на природата с нови, зелени работни места и максимално повишаване на енергийната ефективност.
   

• Превръщане на България в предпочитана туристическа дестинация и специален туристически продукт, реализиран на базата на екологичните предимства, биологичните храни, минералните води, екологично щадящи атракции.
   
• Разработване на стратегия за по-висок клас целогодишен туризъм.
   
• Съхраняване и устойчиво използване на ресурсите за развитие на екотуризма; постигане на неговата икономическа устойчивост и конкурентоспособност. Повишаване качеството на живот и благосъстоянието на местните общности и активното им участие при формирането на политиката на развитие на екотуризма.
   
• Пълноценно използване на възможностите на здравния туризъм за позиционирането на България като туристическа дестинация от по-висок клас като качество и добавена стойност, като уникалност и утвърждаващи се във времето позиции чрез прилагане на международни стандарти и добри европейски практики, вкл. въвеждане на иновации по отношение на продукти и технологии в здравния туризъм, при съхраняване и подобряване на качеството на природните, антропогенните и културните ресурси в сферата на туризма.
   
• Развитие на културния туризъм. Ангажимент на държавата за изграждане на инфраструктура към културно-исторически забележителности.
   
• Активна реклама на България като туристическа дестинация.
   
• Държавна политика по обучение на кадри в туризма.
   
• Обсъждане на решения по развитие на Черноморието и планинските курорти с участието на бизнеса, общинските власти и природозащитните организации.
   

• Развитие на транспортната инфраструктура като важен фактор на конкурентната способност на българската икономика. Транспортният сектор в България през следващите 10 години трябва да бъде основен лост за икономическото развитие на страната. Необходимо е разработване и провеждане на национална транспортна политика, основана на приемственост, ефективност и експертност.
   
• Стратегия за развитие на транспортния сектор в пълен синхрон с общоевропейската визия, дадена в т.нар. Бяла книга.
   
• Изграждане на модерна, балансирана и интегрирана транспортна инфраструктура по направленията на основните пан-европейски и национални транспортни коридори чрез разработване на ОП "Транспорт" за периода 2014 – 2020 г.
   
• Приоритетно развитие на железопътния транспорт като евтин, достъпен, екологичен. Оздравяване на БДЖ.
   
• Изработване и приемане на програма и правила за цялостна модернизация на жп инфраструктурата в съответствие с директивите на ЕС. Анализ на икономическия ефект от нея и изработване на финансовата рамка за нейното постигане. Ефективно използване на европейско финансиране – МАС (многогодишно финансово споразумение, което гарантира съфинансиране на модернизацията на железопътната инфраструктура).
   
• Интегриране на българската жп транспортна мрежа в единната европейска жп структура.с цел постигане на икономическа ефективност, конкурентоспособност, социална насоченост, екологични стандарти и високи нива на сигурност, водещи да икономическа интегрираност в ЕС
   
• Изграждане на контейнерни терминали на пристанищата ни и международните пътни коридори.
   
• Осигуряване на качествени транспортни услуги на населението при по-добри социални условия, равнопоставен достъп до всички видове транспорт, сигурност, безопасност и опазване на околната среда.
   
• Изграждане на интегрирани системи за обществен транспорт в зоните на големите градове
   
• Защита правата на пътниците в отделните видове транспорт.
   
• Развитие на комбиниран интермодален транспорт чрез изграждане на товарни логистични центрове, интегриращи различни видове транспорт на база политика на развитие на транспортната логистика и интелигентни транспортни системи (ITS).
   
• Стимулиране на диалога между държавата и общините с браншовите организации от транспортния сектор. Аутсорсинг на административни услуги на национално представени организации на транспортния бизнес.
   

• Очертаване на основните приоритетни инфраструктурни проекти в сектор транспорт, определящи развитието на регионите:
   

• Северозападен регион – модернизация на линията Видин – София, скоростен път Враца – Видин, модернизация на пристанищата във Видин и Лом, нов ГКПП Салаш – Корито;
   
• Черноморски регион – ускоряване завършването на Коридор №8 до Бургас и Варна (в това число автомагистрала "Черно море"), контейнерни терминали във Варна и Бургас, фериботна линия до Русия, Грузия и Турция, развитие на синя зона Черно море – Средиземно море;
   
• Югозападен район – приоритети са автомагистрала "Струма", модернизацията на ж.п. линията София – Благоевград.
   

• Изграждане чрез публично-частно партньорство на нови товарни логистични центрове в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.
   
• Внедряване на "интелигентни транспортни системи" (ITS) в транспортната система за достигане на европейските стандарти в сектора – интегрирано приложение на информационни и телекомуникационни технологии във всички видове транспорт (електронен ТОЛ, железопътен ERTMS, електронна навигация, билети и информация по интернет, електронна товарителница и др.)
   

• Извънредни мерки по усвояване на средствата по всички оперативни програми.
   
• Срочно обсъждане и актуализация на проекта за Споразумение за партньорство между Р България и ЕС, за финансовата рамка 2014-2020.
   
• Кризисен план за спасяване на изпълнението по проектите за пътна инфраструктура по ОП "Транспорт 2007-2013" – Лот 4 на АМ "Тракия", Лот 1 и Лот 2 на АМ "Марица", "Кърджали – Маказа – II етап".
   
• Активно включване на заинтересовани субекти от частния сектор и сектора на търговските банки в цялостния процес на управление и усвояване на европейските фондове.
   

• Преки инвестиции във високотехнологични предприятия.
   
• Увеличаване на общите разходи за научноизследователска и развойна дейност.
   
• Намаляване на политическия риск и възстановяване на доверието на инвеститорите в политическата стабилност на законодателната и данъчната рамка.
   
• Максимално усвояване на средствата от фондовете на ЕС.
   
• Бърз старт на големи енергийни проекти.
   
• Създаване на икономически и данъчни стимули за инвестиции в производства и мощности, които да са насочени към местния пазар в райони с висока безработица.
   
• Активна роля на държавата като инициатор и по-активен координатор на частните инвестиции. Насърчаване на местната инвестиционна активност и целенасочени усилия за привличане на чужди инвестиции.
   

• Разширяване на кредитните инструменти на Българската банка за развитие.
   
• Създаване на кредитни инструменти за подпомагане усвояването на еврофондовете.
   
• Осигуряване на евтин ресурс за МСП чрез механизмите на ББР.
   
• Промяна на функциите на ББР в посока на банка, работеща директно с МСП сектора и рефинансираща се на международните пазари.
   
• Ново допълнително капитализиране на ББР – подобно на периода 2008 г. – 2009 г. Само при голяма по обем кредитна линия може да се постигне рязко понижаване на лихвите по кредити и реално да се подкрепят малките и средните предприятия.
   
• Създаване на клонова мрежа на ББР в средносрочен план. Липсата на такава затруднява малките и средните предприятия, наличното междинно звено ненужно оскъпява дейността по кредитиране и влияе върху пазарния дял на ББР.
   
• Активизиране на ББР за привличане на външни финансови ресурси и облекчаване на достъпа на малки и средни предприятия до източниците за финансиране.
   
• По-тясна координация на ББР и Българската агенция за експортно застраховане.
   
• Координация на основните направления на европейските фондове за подобряване на конкурентоспособността на икономиката с активностите на Банката за развитие.
   
• Институциализиране на специализирани фондове към Банката за развитие за финансиране на стартиращи (рискови) стопански инициативи и експортно ориентирани производства. Разработване на правила за участие на същите фондове в капитала на стартиращи частни компании и компании с потребност от капиталови реорганизации при определени условия и за определен срок.
   
• Оптимизиране на дейността на "Национален гаранционен фонд" ЕАД.
   
• Създаване на Фонд за капиталови инвестиции – за финансиране на бизнес идеи с по-висок риск и ограничени активи, но с добра перспектива и потенциал за развитие в приоритетни за националната икономика области, което в условията на икономическа криза е необходима мярка.
   

• Запазване на Валутния борд и на фиксирания курс до пълното членство в Еврозоната.
   
• Ориентиране на фискалната политика към поддържане на широкобалансирани бюджети на консолидирана основа, които отчитат фазите на икономическия цикъл и съдействат за смекчаване и неутрализиране на евентуални макроикономически дисбаланси.
   
• Реалистични цели на фискалната политика. Средно- и дългосрочна устойчивост на основните фискални параметри за създаване на прогнозируема инвестиционна и стопанска среда.
   
• Повишаване на събираемостта на бюджетните приходи. Пресичане на контрабандните канали.
   
• Подобряване на ефективността на публичните разходи на основата на анализи на постиганите цели от бюджетните финансирания и прилагане на програмния подход и нулевото финансиране.
   
• Възстановяване на процеса на фискална децентрализация, като поетапно се преотстъпват функции и ресурси от централната към местните власти.
   
• Дългово финансиране само на продуктивни публични разходи и на програми за подкрепа на бизнеса.
   

• Провеждане на комплексна административна реформа на базата на функционален анализ на институциите и общата рамка – оптимизиране на броя на административните звена.
   
• Съкращаване на щатове и насочване на човешки ресурс към стратегически държавни компании.
   
• Привличане и изграждане на висококвалифицирани специалисти в публичния сектор.
   
• Анализ на дейността на 136 държавни и национални агенции и разпределяне на техните отговорности по министерствата.
   

• Консолидиране и унифициране на електронната информация от министерства, агенции, общини.
   
• Техническа и финансова оптимизация на вътрешната комуникация – министерства, агенции, общини – включващи гласови и електронни съобщения.
   
• Законодателни и административни промени за преминаване към електронен архив.
   
• Проект за покриване на страната с Интернет свързаност с безплатен достъп на публични обществени места.
   
• Анализ и планиране на проект за електронна автентификация и идентификация на граждани за използване на услуги част от Електронното правителство.
   
• Анализ на съществуващите компоненти и тези в процес на изграждане, част от Електронното правителство.
   
• Вграждане на Електронна идентификация в документите за самоличност.
   

Труд и заетост

• Интегриране на всички приоритети и мерки в Управленската програма въз основа на критерия – възможност за разкриване на нови работни места.
   
• Стриктно спазване на трудовото законодателство и търсене на отговорност на работодатели, които го нарушават. Гарантиране на безопасни условия и охрана на труда.
   
• Създаване на възможност за гъвкав трудов пазар чрез въвеждане на минимална часова работна ставка и за работа на 2, 3 и повече места.
   
• Регламентация на Европейската гаранция за младежка заетост (стаж по време на обучението, първо работно място и т.н.).
   
• Недопускане на дискриминационни мерки и условия за наемане на български работници в страните членки на ЕС.
   
• Намаляване на младежката безработица чрез прилагане на т.нар. Гаранция за младежта – трудовите посредници да предоставят възможност за включване в обучение или заетост, стажуване или чиракуване на безработни младежи до 4 месеца от регистрацията им в бюрото по труда или след завършване на училище.
   
• Развитие на производства и дейности с висока трудоемкост в селското стопанство и преработвателната промишленост за разкриване на работни места с ниски квалификационни изисквания.
   
• Създаване на 250 000 нови работни места до края на управленския мандат.
   

• Увеличаване размера на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 годишна възраст до размера на минималната работна заплата.
   
• Увеличаване размера на детските добавки.
   
• Увеличаване стимулите за отглеждането на деца с увреждания в семейна среда.
   

• Повишаване на минималната работна заплата при отчитане на ръста на продуктивността на труда, инфлационните темпове и конкурентоспособността на българската икономика, с цел достигане до 450 лв. в рамките на управленския мандат.
   
• Увеличаване на разполагаемия доход в домакинствата чрез въвеждане на семейното подоходно облагане през втората половина на мандата, след анализ на социалните и фискалните ефекти.
   
• Оценка на нормите на печалби и нивото на заплащане на труда в някои сектори на икономиката и преговори чрез механизмите на тристранното сътрудничество.
   

• Срочни мерки за създаване на среда, насърчаваща качествен учебен процес. Стандарти, нови учебни планове, програми, учебници.
   
• Обвързване на финансирането на държавните висши училища с оценка на качеството на обучение и на изследователската работа в тях и с практическата реализация на подготвяните кадри.
   
• Държавно съфинансиране на програми, обезпечаващи първо работно място за завършилите висшето си образование.
   
• Усъвършенстване на системата на делегираните бюджети в образованието.
   
• Реформиране на професионалното образование в съответствие с изискванията на пазара на труда и приоритетите на държавата за развитие на икономиката.
   
• Въвеждане на елементи от дуалната система за професионално обучение – професионални стажове на учениците и студентите.
   

• Спиране увеличаването на изискуемия за пенсиониране осигурителен стаж и възраст и въвеждането на гъвкави условия за пенсиониране при недостиг на 2 години осигурителен стаж и/или възраст,след консултации със социалните партньори.
   
• Възстановяване на швейцарското правило за индексиране на пенсиите от 2014 г.
   
• Постепенно установяване на трайно съотношение (1/10) между минималния и максималния осигурителен доход с оглед подобряване приходите, повишаване интереса на осигурените лица с по-високи доходи и установяване на естествен автоматизъм при определяне максималния размер на пенсията.
   

• Усъвършенстване процедурата по освидетелстване на трайна неработо­способност.
   
• Социалните плащания да се обвържат към Линията на бедността, вместо досегашното съотнасяне към гарантирания минимален доход
   
• Да не се допуска проектиране, въвеждане в експлоатация или започване на ново строителство, както и основен ремонт, без проект, отговарящ на изискванията за достъпна среда.
   

• Широка обществена дискусия за насоките на реформа на системата на здравеопазване, която да гарантира на всеки гражданин нова и надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и медицинско обслужване при условия и по ред, определен със закон.
   
• Въвеждане на единна интегрирана информационна система на електронно здравеопазване с цел пълна прозрачност и ефективно използване на финансовия ресурс.
   
• Рационализиране на системите за финансово управление и контрол в здравеопазването.
   
• Укрепване и модернизиране на системата на Спешната помощ, съпроводено с разширявана на територията на общини без лечебни заведения. Инкриминиране на нападения срещу медицински специалисти.
   
• Подкрепа за държавните и общинските лечебни заведения в по-малките и отдалечени населени места.
   
• Специално внимание към майчиното, детското и училищното здравеопазване.
   
• Намаляване на потребителската такса за пенсионери в размер на 1 лев.
   
• Улесняване на специализацията на лекарите.
   
• Преориентиране на здравната система към профилактика и предотвратяване на социално значимите заболявания.
   

• Гарантиране на достъп на гражданите до елекроенергия чрез въвеждане на двутарифна система на ценообразуване и разширяване на системата от енергийно подпомагане. Преглед и промени в системата за изчисляване и заплащане на потребената електрическа енергия – заплащане на реално потребени количества, а не прогнозни, възможности за разсрочено плащане, по-дълги срокове за изясняване на спорове преди прекъсване на доставката на ток.
   
• Промени в Закона за кредитните институции и Закона за потребителския кредит за създаване на ясни и прозрачни обективни критерии при определяне на лихвите по договори за кредит, прекратяване на възможността за едностранна и произволна промяна на лихвата от банката-кредитор по сключен договор за кредит въз основа на субективни критерии, премахване на такси, които са необосновани и допълнително оскъпяват кредита.
   
• Отмяна правото на банките, електроразпределителните и телекомуникационните дружества и топлофикациите да получават изпълнителни листи по кратката процедура (валидна само за държавните институции) срещу физически лица чрез промени в заповедното производство в ГПК.
   
• Преразглеждане на необходимостта и статута на органите за защита на правата на гражданите и потребителите.
   
• Закон за личния фалит и абсолютна давност за погасяване на задължения.
   
• Законодателни промени за приравняване на дружествата със значително пазарно влияние – над определен брой потребители, над определен дял спечелени обществени поръчки и др., към публичните дружества относно разпоредителни сделки със значителни активи, изисквания към управителните и контролните органи и разкриване на информация.
   

Реализацията на тези програмни управленски намерения ще доведе до стабилизация на обществено-икономическата ситуация в страната и ще отвори път за по-нататъшно изграждане на една по-конкурентна икономика и по-солидни възможности на държавата да води активни социални политики. Във времеви аспект, намеренията и мерките изискват 18-месечен хоризонт, който включва един пълен фискален (бюджетен) период. Разбира се, пълното прилагане и особено позитивните резултати при част от мерките имат средно- и дългосрочни очертания.

Програмните управленски намерения са разработени на база на съществуващата публична информация за финансовото и икономическото състояние на страната. При наличие на скрити дефицити и задължения в публичния сектор прилагането на част от мерките с финансово изражение ще се затрудни, а ефектите ще се разтеглят във времето.

Неизменно условие за успешното прилагане на представените мерки от цялостната управленска програма е наличие на начален толеранс от страна на политическите сили, социално-икономическите партньори, гражданските сдружения и всички, които имат отношение към пътя на развитие на нашата страна. Екипът, подготвил програмните насоки, остава отворен за диалог както при утвърждаването им, така и по всяко време в хода на тяхното изпълнение.

Благодарност за всички, които участваха в съставянето на програмните намерения с коментари, съвети и предложения, както и към всички бъдещи конструктивни партньори.