Прочит на историята: 90 години от Деветоюнския преврат

Паметникът на Александър Стамболийски пред Софийската опера

© Дневник

Паметникът на Александър Стамболийски пред Софийската опера



Правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), дошло на власт като спасител на България след краха в Първата световна война и опустошителните клаузи на Ньойския диктат, остава в историята като първото и единствено, спечелило абсолютно парламентарно еднопартийно мнозинство с избори, но свалено с преврат, последван от убийството на земеделския вожд Александър Стамболийски. Именно екзекуцията на земеделския лидер, садистично жестока - не толкова самият преврат, слага началото на тежка политическа конфронтация, която няма да бъде преодоляна десетилетия напред.


Защо и как се стига до насилствено сваляне на законно избраната власт


Александър Стамболийски е самобитен политик, много енергичен, със силна тяга да търси преди всичко народностните корени на идеите, които смята да осъществи. Той конструира утопичната съсловна теория за социално-икономически прогрес, според която обществото се дели не на класи, а на съсловия. И тъй като България е с преобладаващо селско население - към оня момент то е 80%, логично е властта да произтича от селското съсловие и да се упражнява в негово име. Разликата с марксистката теория е, че тя дели обществото на класи, не на съсловия. Но и марксизмът, и теорията на Стамболийски посочват декларативно носителя на прогреса (класата или съсловието).




След кратко управление на БЗНС в коалиция в правителството на Теодор Теодоров се провеждат избори (1920 г.) и Земеделският съюз ги спечелва. Един от първите актове на новото правителство е съдене на виновниците за националните катастрофи, но постепенно кръгът от виновниците от всички управлявали кабинети от 1912 г. до 1918 г. се разширява и лека-полека обхваща всички опоненти на земеделската власт.


Конфронтация с всички - интелигенцията, военните, "гражданята", журналистите


Някои от реформите на БЗНС са необходими и полезни - въвеждане на задължителното основно образование, поземлена реформа с оземляване на безимотните и малоимотните селяни, правописна реформа. В същото време управлението е белязано от непозната дотогава партизация - за да бъде тотално подменена държавната администрация със свои хора, отменено е изискването за образователен ценз и централните учреждения, окръжните и околийските управи се изпълват с полуграмотни чиновници, верни кадри на БЗНС. Не се изисква образование дори за окръжните управители. Законът срещу спекулата се превръща в мощен корупционен лост, тъй като посочените за спекуланти се откупуват, плащайки щедро на продажните чиновници.


Към офицерството - не само враждебно, но и провокативно


Използвайки ограничителните за армията клаузи на Ньоския договор, БЗНС създава "оранжевата гвардия", която според Стамболийски трябвало постепенно да подмени кадровата армия. Това се налагало, тъй като се е оказала неосъществима идеята на Стамболийски да се обгради с верни на партията офицери. Оранжевите конници - селяни, облечени в народни носии, връхлитали на военните паради на войската на Гергьовден, за да унизят празника на военните и да им покажат кой управлява държавата.


Опозицията - нея направо я бият, буквално


През септември 1922г. на гара Горни Дъбник лидерите на опозицията в лицето на Конституционния блок (обединение на Демократическата, Радикалната и Народно-либералната партия), които отивали във Велико Търново да обсъждат обща програма, са свалени от влака от оранжеви "гвардейци" и други въоръжени със сопи селски активисти, брадите им са скубани, бомбетата тъпкани с крака, накрая набити и откарани в Шуменския затвор - да повторим - от партийни активисти. Няма полиция да спре безчинството - тя е на БЗНС, няма прокурор - и той е на БЗНС, а "подвигът" е организиран от местния комитет за селска диктутатура.


ВМРО става смъртният враг на земеделския вожд


Външната политика на БЗНС е белязана от стъпки за сближаване със съседите, на първо място с Югославия (новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци). Историците спорят дали това сближаване е целяло да бъде извадена страната от международната изолация след Ньой, или режимът се опитва при необходимост да си осигури външна подкрепа, или само кореспондира на доктрината на БЗНС за наказване на виновниците за националните катастрофи. Това сближаване обаче, при което Сърбия настоява за "ясно отношение на България към "македонските сепаратисти-терористи", силно обтяга отношенията на земеделския режим с македонското освободително движение. И спечелва ненавистта и на огромните маси бежанци, приютени в България след войните, в които македонското опълчение е показало чудеса от храброст и е дало свидни жертви.


Върхът на конфронтацията с ВМРО настъпва на 17 март 1923 г., когато правителството подписва със Сърбия Нишката спогодба, в която една от клаузите гласи "преследване на четите на ВМРО от двете страни на границата". А тук, на българска територия, са конспиративните квартири на комитите, тук те си правят явките, оттук основно се снабдяват с оръжие. БЗНС и до този момент се отнася враждебно към тях, но за първи път черно на бяло е подписано обявяване на война на ВМРО. След като властта разбива две нелегални квартири на лидера Тодор Александров, за да го залови (той успява да избяга), ръководството на ВМРО на 23 март 1923г. издава смъртни присъди на Александър Стамболийски и Райко Даскалов (министър в земеделския кабинет, организатор на войнишкия бунт при Добро поле през септември 1918, убит през август 1923г. от четници на ВМРО в Прага).


Междувременно е променен удобно за БЗНС избирателният закон, Стамболийски поема курс към извънредни избори, които се провеждат на 22 април 1923г. и земеделците ги печелят със смазващо абсолютно мнозинство, непознато за никоя партия в историята на Третата българска държава (изключвам тоталитарния период): 212 мандата за БЗНС срещу 14 за БКП (тогава тя е все още парламентарна партия, макар и вече в процес на болшевизация), 12 за Конституционния блок и 2 за социалдемократите.


В документалния роман "Огнено лято", писан още през 60-те години, Камен Калчев разказва за прием в двореца непосредствено след победоносните избори. Присъстват и група офицери. Пристига земеделският лидер, приема поздравления с чаша шампанско за бляскавата победа, спира пред групата на военните, точно пред шефа на Военния съюз полк. Иван Вълков. И преди да се чукне, предизвикателно вметва: "Вие ли, полковник, сте щели да сваляте моето правителство, така дочувам?" Полковникът едва измърморил "Моля ви, господин министър-председателю", царят се размърдал с неудобство, но замълчал, а в настъпилатата тишина - пише писателят, само дето не се долавяло "как скърцат със зъби офицерите". Стамболийски продължил речта си извън протокола, гледайки предизвикателно към групата на военните: "Има ли сила, която може да свали земеделската власт? Питам има ли! Няма такава сила, която да свали власт, дадена ни от народа. Запомнете, ще управляваме не тези четири, а следващите 20 години!"


Но на 8 срещу 9 юни 1923г. в дома на ген. Иван Русев се събира щабът на преврата от представители на Военния съюз (създаден през 1919 г. формално надпартиен, но като защитна реакция на враждебната политика на БЗНС спрямо офицерството) и преглежда списъка на готвения от тях нов кабинет, съставен на консултации с лидерите на опозиционните партии. Кабинетът ще бъде оглавен от професора по история Александър Цанков. Превратът е подкрепен от всички партии - от дясната Народен сговор до лявата социалдемократическа. Само комунистическата партия обявява неутралитет ("нека се бият двете буржоазии - селската и градската"). Операцията се ръководи от полк. Иван Вълков и е планирана за 2.30 ч. Учрежденията са завзети безпрепятствено, тъй като изненадата е пълна за полицията, а оранжевата гвардия не смогва да реагира. В 4 ч. офицерите докладват на бъдещите министри, които се намират в дома на ген. Русев, че "операцията мина благополучно" и се проздравяват с "Да живее България".


В 7 ч. новият кабинет отива във Врана с очакване цар Борис III да подпише веднага двата указа, но той в свойствения му стил се бави и подписва в 14 ч. с думите "Бог да ни е на помощ", повтаряйки неколкократно въпроса "къде е г-н Стамболийски". Отговарят му - в Славовица.


Бунтовете в провинцията срещу превратаджиите са зле организирани, неумело ръководени и лесно потушени.


Голямата лична трагедия на земеделския вожд - предаден е от селяни


Александър Стамболийски

© Дневник

Александър Стамболийски


Ето какво разказва акад. Георги Марков:


"На 9 юни Стамболийски се намира във вилата си в родното село Славовица, Пазарджишко, където се е оттеглил след изборите да пише проект за нова конституция. Идеята му е да бъде заложена като принцип съсловната власт и да се избира съсловен парламент от две камари - икономическа и социална, а министър-председателят да се отчита не пред Народното събрание и държавния глава, а пред съюзния конгрес. Наред с това царят да се изключи от външната политика, като неговите писмени актове стават валидни само след като се подпишат от съответните министри.


До такава степен е смятал, че не може да бъде свален от власт, че когато на 9 юни следобед пред вилата пристига един ротмистър (капитан - бел. ред.) с малък ескадрон, изпратен от Военния съюз да му съобщи ритуално, че правителството е свалено и е съставено ново, Стамболийски не може да повярва, наложило се да му го повторят, а той избухнал: "Марш оттука, че България ще ви се види тясна!"


Когато истината блесва неумолимо, Стамболийски организира съпротивата на местната оранжева гвардия и заповяда като "законен министър-председател" на гарнизона да се присъедини, но военните командири не се подчиняват. Тогава той разпуска въоръжените селяни, за да се избегне кръвопролитие, и опитва заедно с брат си Васил да стигне до царския чифлик в Кричим, защото знае, че там ще бъде спасен. На 14 юни в село Голак влиза в местната кръчма да поиска парче хляб и селяните го предават на военния отряд на капитан Харлаков, който го търси, за да го арестува.


Това е личната, голямата, екзистенциалната трагедия на земеделския вожд - да бъде предаден от онези, които е обявил за достойни да управляват България.


Военният отряд не го отвежда в София, нито в Пазарджик, а го връща във вилата в Славовица и си тръгва. Във вилата чака група от ВМРО начело със скопския войвода Величко Велянов. Той е физическият екзекутор на Александър Стамболийски, а не капитан Харлаков. Голямата историческа вина на военните е, че предават Стамболийски в ръцете на неговия смъртен враг ВМРО, без съмнение като си дават сметка защо го чака там четата на Велянов. Идеологически мит е, че това е станало със знанието на царя. Царят узаконява преврата, но дотам."


След смъртта на вожда започва процес на разцепление в БЗНС. На хоризонта се задават кръвоппролитни събития - БКП под внушение на коминтерна организира септмврийското въстание (или метеж), за да поправи уж грешката от 9 юни. Комунистическите водачи се спасяват с бягство от страната през Сърбия, полицейските участъци се препълват с арестувани българи, управлението на дошлите на власт уж за въвеждане на демократичен правов ред партии се изражда в нова корупция и неизменна борба за кокала. До следващия преврат - отново с лозунга за въвеждане на правов ред, но този път срещу всички партии.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK