Разследването за смъртта на Пламен Горанов е приключило

Работата по разследването на обстоятелствата около самозапалването на Пламен Горанов е приключила. Това научи "Дневник" от наблюдаващия прокурор по делото Милена Кирова. Тя отказа повече подробности по случая и чрез канцеларията на административния ръководител на районната прокуратура във Варна Цветанка Гетова обяви, че "специално изявление по случая ще бъде направено на 30 юли".

Под специален надзор
Срокът за приключване на делото, което бе водено за подбудителство към самоубийство срещу неизвестен извършител, бе удължаван три пъти. На 20 март т.г. Кирова поиска то да мине под специален надзор. Според юридическата терминология това означава, че ходът на разследването е бил наблюдаван от Върховната касационна прокуратура и окръжната прокуратура във Варна. Към тази стъпка обикновено се прибягва при тежки дела от особен обществен интерес, обявиха по-рано от прокуратурата.

Делото беше водено
срещу неизвестен извършител за "подбудителство към самоубийство"
Трагедията с Пламен Горанов се разигра на 20 февруари тази година само няколко часа преди бившият министър-председател Бойко Борисов да подаде оставка.

Според единствената до момента официално оповестена версия за случилото се около 7.30 часа Пламен Горанов се е самозапалил пред парадния вход на община Варна. Той е носил със себе си плакат с изписан върху него ултиматум за оставката на бившия кмет на града Кирил Йорданов и целия общински съвет до 17 ч. същия ден. Пак по информация на варненската районна прокуратура служител от кметската администрация е "прибрал" плаката и го е предал на на разследващите едва след като за него е съобщил свидетел на случилото се.

Изявлението по случая, което днес Милена Кирилова обеща да направи идния вторник, трябва да даде отговор на тайните около трагедията, довела до смъртта на Пламен. Но и да обясни странното поведение на разследващите случая.

Подозрения за натиск
Ден след трагедията варненската районна прокуратура даде знак, че е готова на пълна откритост и прозрачност по хода на делото. На 21 февруари пред "Дневник" говорителят на институцията Десислава Йотова разказа подробно всичко, което по думите й бе станало известно на разследването до този момент. Но веднага след публикацията на текста по разказа й пресслужбата на обвинението разпространи до медиите странно писмо, в което той бе определен като "тенденциозна, непрофесионална и неетична интерпретация" на съобщените факти.

По-късно пак пред "Дневник" Йотова потвърди достоверността на текста и обясни, че писмото, изпратено от самата нея, е било продиктувано от "напрегнатата обстановка", в която се е появил текстът. Така думите й оставиха впечатлението, че заради направените разкрития за политически мотив в действията на Пламен Горанов върху прокуратурата е оказан натиск.

Само седмица по-късно под силен медиен интерес варненската районна прокуратура даде заден ход. Казаното от Йотова на специално свикана пресконференция на практика потвърди фактите, които тя сама бе определила като "тенденциозни, непрофесионални и неетични". Веднага след това делото за смъртта на Пламен Горанов потъна в пълна секретност, а въпросът от какво е била продиктувана странната промяна в позицията на държавното обвинение остана без отговор.

Може би случайно...
Съмнения остави и друго действие на прокуратурата, свързано с едно от най-сериозните доказателства по воденото разследване. В неговия ход стана ясно, че трагедията с Пламен Горанов е била заснета минута по минута както от охранителните камери на община Варна, така и от системата за градско видеонаблюдение, чиято контролна зала се намира в сградата на полицията в града.

Противно на установената в подобни случаи практика, за нуждите на следствието не бяха иззети твърдите дискове от записващите устройства на двете системи, а само копия с клиповете, съдържащи информация за най-фаталните минути от живота на Пламен.

По-късно в кратко съобщение бе потвърдено, че експертизата е доказала автентичността на направените презаписи. Но без коментар остана фактът, че записващите устройства на системата за видеонаблюдение и контрол във Варна и до този момент са собственост на частно юридическо лице, а не на полицията или общината. По този начин събраната с тях информация не подлежи на граждански контрол.

Няколко странни съвпадения между дати, свързани с хода на разследването, и съпътстващите ги политически събития също имат нужда от повече яснота. Така например трите удължавания на разследването съвпаднаха по време най-напред с битката за оцеляване на общинския съвет във Варна в началото на март т.г., а след това с подготовката и провеждането на извънредните парламентарни и частичните избори за кмет на града.

Най-накрая, въпреки че последният срок за край на разследването изтече на 20 юли, обявяването на резултатите от него се оказа насрочено за края на месеца - само ден преди началото на активния ваканционен период в страната.

Страшни снимки и много въпроси
Като част от доказателствения материал, събран в хода на следствието, копията от видеозаписите с драматичните минути от възпламеняването на Пламен Горанов бяха засекретени. Според експерти в сферата на достъпът до обществена информация този ход на разследващите е бил логичен и правилен. От гледна точка на моралните съображения за опазване на неприкосновеността на личния живот както на Пламен, така и на близките му клиповете трябва да бъдат предпазени от евентуален неконтролиран достъп и безразборно публикуване в сайтовете за видеосподеляне. "Дневник" обаче разполага с няколко любителски снимки от драмата, които също поставят въпроси.

На една от тях ясно се вижда, че горящото тяло на Пламен Горанов лежи на тротоара пред стълбите към варненското кметство, на около тридесетина метра от входа й. Край него са само трима, стъписани от гледката граждани и нито един служител от охраната на общината. Важно е да се уточни, че видеоизображенията не са подлагани на анализ за автентичност. Но въпреки това степента на изгарянията по тялото на Пламен, обявени по-късно в официални съобщения от Военноморската болница в града, не съответства на пораженията от огъня, запечатани на снимката. При това положение въпросът колко навременна и адекватна е била намесата на общинските охранители при вида на горящ човек пред вратата им остава открит.

Резултатите от разследването трябва да дадат отговор и на въпроса какъв е бил химичният състав на пожарогасителите, използвани от общинските служители, подходящо ли е било съдържанието им за използване при подобни обстоятелства? И още - по каква причина за спасяването на Пламен Горанов не е използвано платнището, което по официални данни на прокуратурата той сам е донесъл със себе си на мястото на трагедията?

Защо пламна Пламен?
- Малкото свидетели на трагедията, случила се на 20 февруари сутринта пред главния вход на общината във Варна, твърдят, че докато е горял, Пламен извикал: "Киро, Киро*, сега трябваше да съм в Анталия!" (вероятно става дума за бившия кмет на Варна Кирил Йорданов - бел. ред.).

- Според пожелали анонимност членове на медицинския екип, който е оказал първа помощ на 36-годишния мъж, в линейката на път към болницата той е казал: "Не исках да се убивам."

- Пламен Горанов пламва цели девет часа и половина преди изтичането на ултиматума за оставка на кмета и общинския съвет на Варна, документиран в плаката му, който и днес е част от материалите по делото за смъртта му.

- Пламен Горанов почина във Военноморска болница във Варна на 3 март т.г. В същия ден ГЕРБ свали доверието си от Кирил Йорданов, когото издигна в изборите през 2011 г., а три дни по-късно той подаде оставка. Общинския съвет в града продължава да работи и до този момент.

Тогава защо пламна Пламен? До деня за отговор остават пет дни.